Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
12 ное 2017, 11:07, 5058 прочитания

"Тесни връзки" и широки пръсти

Или поредните и далеч не последни изменения в Кодекса за социално осигуряване, засягащи капиталовия стълб на пенсионната система

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Мнения Daily - Путин за Ролята на Русия в осигуряването на просперитета на Азия

И още: Капиталовите разходи в съдебната система обикновено се трансформират в заплати; Божидар Димитров като политически анализатор - още един етаж към дъното

12 ное 2017

ГЕРБ и Патриотите подкрепиха промените за пенсионните фондове

Бюджетната комисия гласува на първо четене затягането на инвестиции в свързани лица и още правомощия на регулатора

8 сеп 2017

Пенсионните фондове: Промените в КСО нарушават правата на осигурените

Според дружествата правото на избор между тях и държавната осигурителна система е илюзорно, неинформирано и несвободно

11 сеп 2016

КЗК: Прехвърлянето на партиди от пенсионни фондове към НОИ и обратно е непазарно

В становище до Конституционния съд от Комисията за защита на конкуренцията твърдят, че текстът, с който се разрешава това, руши пазара на частни осигуровки

7 сеп 2016

Как пенсията ми да не стане обща

Проектът за законови промени при пенсионните фондове предизвика много обвинения в опит за национализация и малко дебат по същество

28 апр 2016
Комбинацията от неясно формулирани предпоставки за налагане на наказания и неограничени правомощия на КФН е особено опасна, като се има предвид хронично ниското ниво на компетентност на част от членовете на комисията и нейните служители.
В началото на ноември парламентът прие на второ гласуване изменения в Кодекса за социално осигуряване (КСО), засягащи дейността на пенсионно-осигурителни дружества (ПОД) и управляваните от тях пенсионни фондове (ПФ), осигуряването в които формира т.нар. втори стълб или задължителен капиталов стълб на пенсионния модел. Той е въведен с първата редакция на КСО (тогава Кодекс за задължителното обществено осигуряване), в сила от 1.01.2000 г. и представлява основен елемент от мащабната реформа на пенсионната система и пенсионния модел, предприета през последните години на ХХ век. Въвеждането на допълнителен, но задължителен капиталов елемент в пенсионната система отразява глобално господстващото през 90-те години виждане за либерализация на финансовия сектор и приватизация на обществените услуги. Преди всичко обаче то представлява отговор на демографското предизвикателство пред разходо-покривната (pay as you go) пенсионна система в цяла Европа, но особено силно проявено в страните от бившия социалистически лагер, страдащи едновременно от рязко намалена раждаемост и силна икономическа емиграция.

От 2000 г. досега КСО е изменян над 40 пъти, или средно повече от два пъти годишно, като значителна част от измененията засягат именно втория стълб. До 2011 г. тенденцията е към засилване на ролята на капиталовия елемент и постепенно преминаване към паритет между заместването на трудовия доход от пенсиите от солидарния разходо-покривен стълб и капиталовия стълб (условно, макар и грешно, наричани държавна и частна пенсия). След 2011 г. обаче с наближаване на момента, в който пенсии от капиталовия стълб трябва да започнат да се изплащат (масово след 2023 г.), законодателната тенденция се обръща и все по-често се търсят начини за намаляване или дори елиминиране на ролята на частните пенсионни спестявания в пенсионния модел. Тази тенденция се дължи на два основни фактора.

Първият е незадоволителната доходност по индивидуалните партиди на осигурените лица особено в острия период на финансовата криза (2008-2011 г.), съмненията за инвестиции на част от средствата в ПФ в свързани лица и недостатъчен надзор върху инвестиционната дейност и управлението на риска.

Вторият е желанието на правителството да акумулира повече средства в НОИ (т.е. в първия стълб) с оглед на хроничните дефицити на бюджета на общественото осигуряване и на републиканския бюджет.

И двата не отчитат все по-изострящата се демографска криза, която изправя солидарния модел в неговия чист вид пред нерешими задачи, а поддържането му - в трупане на пенсионен дълг към следващите поколения, надхвърлящ 200% от БВП.



Най-същественият пробив в модела на двустълбово задължително осигуряване беше установен с промените в КСО, приети през 2014 и 2015 г., с които беше въведено право на избор между двата елемента и фактически отменен задължителният двустълбов модел. Периодът от повече от две години от приемането на тези промени обаче показва нежелание на осигурените лица да мигрират от капиталовия стълб (ПФ) към солидарния (НОИ).

Промените от 2014 и 2015 не решиха и два от основните и отдавна известни на експертната общност проблеми. Регулирането на т.нар. фаза на изплащане на пенсиите от втория стълб и възможността ПОД да предлагат портфейли с различна степен на риск и доходност на различни осигурени лица, по техен избор - т.нар. мултифондове. Затова и очакванията бяха следващите мащабни промени наред с по-подробна регулация на инвестиционния процес да засегнат именно тези болни места в КСО.

Това обаче не се случи. Новият ЗИД на КСО с обем близо сто страници и над 160 параграфа не урежда фазата на изплащане и не предвижда създаването на мултифондове. Промените в него могат условно да се разделят в няколко групи.

1. На първо място са тези, отразяващи новата философия на работа на Комисrята за финансов надзор (КФН), съобразно ЗИД на ЗКФН, който се приема успоредно с промените в КСО. Тези промени възстановяват практиката решенията да се вземат от КФН като колективен орган, а не еднолично от ресорния заместник-председател на комисията. Тези по-скоро технически промени следва да се оценят положително, като се има предвид и рискът да забавят съществено работата на комисията и на поднадзорните й финансови институции.

2. На второ място е основният пакет изменения, задълбочаващи контрола и регулациите върху работата на ПОД и управлението на ПФ.

2.1. Сериозно се задълбочава регулацията на инвестиционния процес. На първо място, дружествата са задължени да одобряват и обявяват публично инвестиционната си политика, като всички изменения в инвестиционната политика подлежат на утвърждаване от КФН, а осигурените лица имат право независимо от общата норма да променят осигуряването си от един ПФ в друг, ако избраният от тях фонд промени инвестиционната си политика. Тези норми представляват стъпка към диверсификация на инвестиционните портфейли, но доколкото засягат цялото ПОД, те не могат да заменят липсващата уредба на мултифондовете.

Извън това изискване са въведени множество нови и детайлни изисквания към инвестиционния портфейл на ПОД и ПФ (съответно параграфи 59-62 и 109-111 от ЗИД КСО). Въведени са за първи път ограничения за инвестициите в банкови депозити (най-вероятно като следствие от фалита на КТБ и риска от инвестиции в свързани с ПОД банки). Подробно са уредени различните видове забрани и ограничения за инвестиции в свързани с ПОД лица и взаимно свързани лица.

Прави впечатление силното ограничване на възможността за инвестиции в инвестиционни недвижими имоти, като се въвежда изискването недвижимите имоти, включени в инвестиционните портфейли, да носят доходност минимум 50% от средната за целия портфейл (което е доста висока доходност за подобна свръхконсервативна инвестиция). Въведено е и задължения за продажба на имотите, които не носят достатъчна доходност, като изчислението се прави на 60-месечна база.

Струва си да се отбележи и подробната регламентация, прецизираща възможностите за сключване на репо сделки (пар. 63 от ЗИД, въвеждащ нови ал. 2 и 3 на чл. 179а КСО), както и подробната уредба на договора между ПОД и инвестиционен посредник, в т.ч. гаранции срещу свързаност между дружеството и посредника (пар. 23 от ЗИД, изменящ чл. 123г КСО).

2.2. Въведени са редица нови изисквания към системата за управление на риска (пар. 25 ЗИД, нов член 123е-11), вътрешния контрол и одита на дейността на ПОД и ПФ.

Към същата група изменения могат да бъдат причислени новите задължения за изработване на постоянни вътрешни правила за оценка на активите (пар. 69, изцяло изменящ чл. 181 КСО), както и задължението за ежемесечно изчисляване на пенсионния резерв (нова ал. 8 чл. 193 КСО).

2.3. От особено значение за дейността на ПОД са новите регулации относно лицата, участващи в управителните органи на ПОД, както и относно акционерите в дружествата. Нови моменти са забраната за пряко участие на юридически лица в управителните органи и въвеждането на фигурата на независимия член на съвета на директорите или надзорния съвет (пар. 7, въвеждащ нов чл. 121д-1 КСО).

Законопроектът внася и редица нови изисквания, свързани с разкриване на действителния собственик2 на акциите в ПОД, нови изисквания към акционерите, регистрирани в офшорни зони, и нови ограничения на свързаността между акционерите, както и между акционерите и членовете на управителните органи.

В своята цялост тази група изменения следва да бъдат оценени положително. Макар да създават множество нови административни задължения за дружествата, те отговарят на реални проблеми пред сектора, които не бива да бъдат подминавани. Безспорно при добросъвестно прилагане на новите регулации се намалява възможността за злоупотреба със средствата, натрупани по персоналните партиди в ПФ, за финансиране на свързани лица (в т.ч. чрез новата дефиниция на група от предприятия - вж. пар. 150 от ЗИД, изменящ пар. 1, ал. 2 ДР КСО с нови т.т. 4а-4д), както и за поддържане на неистинска отчетност относно доходността на дружествата.

Независимо от това измененията носят и значителен риск поради твърде волатилните формулировки на много от въведените нови изисквания както към членовете на управителните органи и акционерите, така и към инвестиционната дейност. Като пример може да се даде още пар. 6 от ЗИД, изменящ чл. 121д КСО и въвеждащ крайно субективни критерии за участие в управителните органи или пар. 9, чл. 121ж, ал. 1, т. 7, използващ понятието добра репутация, без легална дефиниция.

Особено тревожно е въвеждането с предложения за промени, направени между първо и второ гласуване от Менда Стоянова и група народни представители от ГЕРБ, на съвсем ново понятие за свързаност - "намиращ/и се в тесни връзки". За разлика от понятието "свързани лица", което има дългогодишна уредба в множество нормативни актове и по което е създадена богата и стабилна съдебна практика, понятието тесни връзки е непознато на българското обективно право, а не е и пряко взаимствано от друга европейска правна система3. Единственото обяснение за тази подмяна на понятия е именно желанието да се даде на КФН по-широко поле за субективна преценка, която в български условия твърде често означава политически натиск върху този изключително чувствителен и важен сектор на небанковите финанси.

Най-малкото спорно е изискването на пар. 5, изменящ чл. 121в ал.3 КСО, вноските в капитала на ПОД да бъдат само собствени средства, а не привлечен капитал.

3. На трето място това са изменения, насочени към подобряване на обслужването на осигурените лица и пенсионерите4, прозрачността в осигурителните правоотношения и защитата на правата на осигурените лица и пенсионерите.

В тази група попадат подробната регламентация на осигурителния договор (нов чл. 142а КСО) и на договора за разсрочено изплащане на средствата по индивидуалната партида (нов чл. 169б КСО). Също към тази група се причисляват възможността за създаване на електронно досие за всеки пенсионер (нова ал.3 на чл. 123ж), определянето на фиксирани срокове за предоставяне на документи (чл. 123з, ал. 10 и 11), премахването на някои такси за осигурените лица във фазата на натрупване - например при прехвърляне на средства от един ПФ в друг (вж. пар. 115 за чл. 257 КСО).

4. Четвъртата група промени, уреждащи отнемането на лицензи на ПОД, въвеждането на нови принудителни мерки, завишени санкции и възможности за пряко управление на ПФ от КФН, буди най-силна тревога.

Тези изменения са въведени систематично на много места в КСО, но основното е в пар. 89 на ЗИД, въвеждащ нова ал. 2 на чл. 225 или в новата ал. 2 на чл. 149 КСО с ново санкционно основание - "грубо нарушение или системни нарушения", като се имат предвид както нарушения на кодекса, така и на подзаконовата нормативна база, а и на вътрешните актове на ПОД. Практически се създава възможността за налагане на най-тежката възможна административна санкция - отнемане на лиценз на ПОД - без съществено или реално увреждащо интересите на осигурените лица и пенсионерите нарушения на закона.

В същия дух са измененията по пар. 141 от ЗИД, променящ нормите на чл. 344 КСО относно принудителните административни мерки. Въведени са значителни, почти произволни нови правомощия на КФН за де факто ръчно управление на фондовете без ясни формулировки на нарушенията, при които тези мерки се налагат.

Комбинацията от неясно формулирани предпоставки за налагане на принудителните административни мерки и неограничени правомощия на КФН е особено опасна, като се има предвид хронично ниското ниво на компетентност на част от членовете на комисията и нейните служители. Показателно е, че изключително високите нови изисквания за членове на управителни органи на ПОД не са въведени за служителите на КФН, които имат дори по-големи правомощия за намеса в дейността на ПОД и ПФ от самите им ръководители.

Към тази група, макар и много условно, бих причислил и две промени, пряко насочени към мотивиране на осигурените лица да използват предвиденото през 2014/2015 г. право на избор в посока към отказ от осигуряване във втория стълб.

Параграф 28 от ЗИД въвежда нови ал. 4 до 6 на чл. 123и. Новата ал.6 предвижда нова наредба5 на КФН за рекламата на дейността на ПОД без всякаква яснота какви норми са заложени в нея. Особено интересна е ал. 5, предвиждаща в рекламите да има задължително изписване, че ПФ не гарантира положителна доходност и запазване в пълен размер на пенсионните спестявания на осигурените лица. По принцип подобна разпоредба има своята житейска логика. Показателен за ratio legis на текста обаче е фактът, че аналогични разпоредби в българското законодателство липсват за други видове инвестиционни дейности и дори за хазартните игри. Очевидно е, че новата алинея е елемент от войната на правителството срещу втория стълб на пенсионното осигуряване и представлява индиректен натиск върху осигурените лица да мигрират към НОИ.

В същия контекст разглеждам и пар. 32 от ЗИД за чл.124а КСО, уреждащ изключително тежък и излишно затормозяващ ред за връщане към ПФ след мигриране към НОИ.

На последно място си заслужава да се отбележи една съществена промяна, въведена с предложенията на Менда Стоянова и други народни представители едва между първо и второ гласуване, а именно - нов пар. 154 от ПЗР КСО, и особено предвидената втора алинея на този параграф. Тя предвижда, че лица, на които вече е отпусната пенсия от втория пенсионен стълб, имат право post factum да мигрират към системата на НОИ. Контекстът на тази разпоредба е противоконституционният текст на чл. 70, ал.7 КСО.

"За периодите, през които лицата са осигурявани в универсален пенсионен фонд, индивидуалният им коефициент се намалява на базата на съотношението между размерите на осигурителните вноски за универсален пенсионен фонд и за фонд "Пенсии" за трета категория труд за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., по ред, определен с акт на Министерския съвет."

Този текст не отчита изобщо факта, че бюджетът на фонд "Пенсии" към бюджета на ДОО, от който НОИ изплаща пенсиите от първия стълб, не се формира единствено от вноски за обществено осигуряване. Напротив - трайно, около и над 50% от бюджета на фонд "Пенсии", се формира от пряка бюджетна субсидия от републиканския бюджет. Това означава, че лицата, осигуряващи се в УПФ, плащайки своите данъци към републиканския бюдет, са допринесли най-малко за половината приходи във фонд "Пенсии". По тази причина ограничаването на пенсионния им доход от първия стълб може да бъде най-много до размер на половината на съотношението на осигурителните вноски.

Не на последно място тревога будят изключително кратките срокове за съобразяване с изискванията на новите разпоредби срокове, заложени в ПЗР на КСО.

В заключение приетият ЗИД на КСО, макар в някои отношения да е положителен, е едновременно, от една страна, крайно недостатъчен, а от друга - опасен и вреден. Рязко се увеличават рисковете от административна и политическа злоупотреба, която би довела до пряко увреждане на имуществото и интересите на осигурените лица. Системният натиск върху втория пенсионен стълб с неприкрита цел да бъде изцяло елиминиран, поставя под допълнителен натиск бюджета на ДОО и в перспектива значително увеличава дефицита в него. Българската държава и общество трупат огромен пенсионен дълг към днес активните поколения.

* Управляващ съдружник в "Радан Кънев и партньори"

----------------------------
1 Десетките изменения на КСО водят до подобни, непознати в досегашната законодателна практика сигнатури на текстовете.
2 Важно е да се отбележи, че в КСО, в т.ч. и в този ЗИД, липсва дефиниция за действителен собственик, което поражда риск от произвол при прилагане на основанията за отказ от издаване на лицензи, разрешения, одобрения и др. от страна на КФН. Легална дефиниция съществува в Кодекса за застраховане, а друга, различна - в Закона за мерките срещу изпиране на пари.
3 Легалната дефиниция на понятието е дадена в изменения пар. 1, ал. 2, т. 3а (нова) ДР КСО с крайно повърхностната фраза "свързани чрез контрол или участие" и непознатото правно понятие "трайно свързани".
Впечатлението е, че се въвеждат различни понятия за свързаност и се приема различен подход спрямо свързаността при пенсионното дружество, банката попечител, инвестиционния посредник и колективната инвестиционна схема, като в единия случай забраните засягат свързани лица (с пенсионното дружество и колективната инвестиционна схема), а в другия - лица, които се намират в тесни връзки (с банката попечител и инвестиционния посредник). Би следвало ясно да се дефинират и отграничат двете понятия, за да е ясно за поднадзорните лица и за КФН какъв вид свързаност изследват, по какъв начин и въз основа на какви данни и информация.
4 Именно тези последни изменения на КСО за първи път въвеждат пенсионерите, а не само осигурените лица, като субект на осигурителното правоотношение, което е положително, макар и недостатъчно, като елемент от урегулиране на фазата на изплащане.
5 Обща слабост на целия ЗИД са предвидените множество подзаконови актове на комисията с неясно съдържание и юридическа философия.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Ще се превърне ли икономиката в гето от зависими хора и бизнес 2 Ще се превърне ли икономиката в гето от зависими хора и бизнес

Кампанията срещу приватизацията

17 ное 2017, 2109 прочитания

Мнения Daily - ГЕРБ става втора производна на БКП 2 Мнения Daily - ГЕРБ става втора производна на БКП

И още: Очаква ли ни пълноценна диктатура; Кастингът за политици е утопия

15 ное 2017, 1901 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Путин за Ролята на Русия в осигуряването на просперитета на Азия

И още: Капиталовите разходи в съдебната система обикновено се трансформират в заплати; Божидар Димитров като политически анализатор - още един етаж към дъното

Октоподът е гладен. И ви кани на вечеря

Няколко действия на властта показват желание тя да участва в преразпределяне на частния сектор

Новият "вечен" фонд на Павел Езекиев

Neo Ventures набра първи портфейл от 3 млн. евро, които са почти изцяло инвестирани в три компании. Това са българската Ендуросат и чуждите Cannabi-Tech и Vostok VR

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Навик, следвай ме

Как да променим вредните си навици и за колко време става това според последните проучвания

1001 стоки

"Под знака на Меркурий" разглежда търговията в София от античността до наши дни

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 16.11.2017

Капитал Daily

Брой 176 // 16.11.2017 Прочетете