Регистрация

// Политика и икономика / Общество

27 ное 2004, 0:00, 1650 прочитания

Кюрдите в България: Борба за правото на самоопределяне

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

От брой 42 „Капитал“ започна да публикува поредицата „Имиграцията в България“. Тя е подготвена от колектив утвърдени изследователи, като част от текстовете ще бъдат поместени в книгите „Имиграцията в България“, други - в „Имиграция и интеграция“. Досега в поредицата: китайците, африканците, ливанците, руснаците и виетнамците. В този брой са представени кюрдите.

Известният факт, че самостоятелна, обединена и призната от световната общественост кюрдска държава няма, не прави невъзможно наличието на кюрдска имиграция в редица страни. Кюрдите са древен народ, състоящ се в миналото от множество племена, носещи различни наименования и обитаващи части от Месопотамия, Иран, Сирия, Финикия, Урарту и Армения. Споменатата територия е голяма (510 000 км2) и, което е по-важно, тя е възлово кръстовищно място между Далечния и Близкия изток, връзка на Източното Средиземноморие с Черноморието и още - земите в Западна Азия са пътят към европейския континент. Очертаният район е от голямо геополитическо и геостратегическо значение. Като се прибавят и залежите от различни подземни изкопаеми, особено от злато и нефт, става обяснимо защо от древни времена апетитите на много държави са били насочени към тези земи.
Населението от някогашните племена отдавна вече е приело названието кюрди като общо, но срещу кюрдите във всичките държави се провежда недемократична и асимилационна политика, която самите кюрди определят като геноцид. Кюрдите и днес живеят на своята територия, но в държави, които не носят името Кюрдистан. Те са граждани на съответните държави, но самосъзнанието им остава непроменено и те се идентифицират като кюрди.
Кюрдите имат свои традиции, нрави, фолклор, чувство за единство, памет за древна култура, често усвоена от страните, между които са разделени. Всичко това те използват при своето самоопределяне. Тази самоидентификация обикновено не се зачита напълно от държавите им. Конфликтните ситуации, породени от политиката в тези страни, принуждават много от кюрдите да емигрират. Пристигнали вече в неутрални страни, те се признават единствено за кюрди.
В България има кюрди

От повече от 25 години

и заедно с по-късно дошлите те формират общност, която наброява около 2000 души. Поради своето неясно положение по отношение на гражданска принадлежност, както и поради конфликтите в страните, от които идват, кюрдите не са сред най-добре посрещаните имигранти. Това създава условия за тяхната по-голяма мобилност. Много от тях не се задържат дълго в приемната страна, още повече ако срещат затруднения с разрешенията за пребиваване в нея. В България например Закон за бежанците съществува едва от 1999 г. Кюрдите рядко успяват да напуснат държавите си като трудови емигранти, те са в много случаи бежанци. Дълго време липсата на закон у нас затруднява пребиваването им тук. Друг фактор, който влияе върху мобилността им, е нестабилното икономическо състояние на страната ни. Те нямат сигурност за своето препитание, обезверяват се и част от тях търсят по-благоприятни условия.
Съществен въпрос е кога и как започва имиграцията на кюрди в България. През 60-те - 70-те години на ХХ век българското правителство подписва културни спогодби с много държави от Азия и в резултат приема значителен брой студенти от Ирак, Сирия, Иран и Турция. Между тях има и кюрди, изпратени от държавите си като техни граждани, без да се упоменава етническата им принадлежност. Това е причината много българи късно да разберат, че сред нас има и кюрди. През 1983 г. в България учат 275 кюрдски студенти, през 1986 г. те са 325. Броят им нараства, а дошлите тук правят всичко възможно да не се завърнат по родните си места. Причините са основно политически, свързани с непризнаването на тяхната култура и етническа идентичност. В първите години трудова имиграция от кюрди още няма.
Сформирането на кюрдската общност започва не съвсем стандартно. Първоначално тя е само студентска, като за самите тях е без значение кой от коя държава е пристигнал. По-късно, в края на 80-те години на ХХ в., в България прииждат трудови имигранти. Те се стремят да получат документи за временно пребиваване, за да успеят да разкрият малки фирми или поне да получат правото да работят официално.

В началото идват само мъже

които бързат да намерят работа и да изпращат издръжка на семействата си. Те се насочват обикновено към търговска дейност и по-рядко към кафенета и заведения тип бързо хранене. Не всички успяват да легализират своето пребиваване.
Патриотичният съюз на кюрдските студенти служи като основа на кюрдската общност. Малкият им брой (около 700-800 души) не дава възможност за разгърната общностна дейност. Кюрдите се събират на малки групи по домовете си след работа, а по-масово на три от своите празници: 21 март - зороастрийската нова година Неоруз, 15 август - годишнина от обявяването на военните действия за борба за независим Кюрдистан (считано от 1984 г.) и 27 ноември - Възраждане, или годишнина от създаването на Фронта за национално освобождение на Кюрдистан (считано от 1978 г.). Традиционен и свързан с историята на кюрдите е само първият празник - Неоруз. Четат се речи и приветствия, имигрантите пеят и изпълняват кюрдски мелодии на мандолина и китара, играят национални танци. Собственият фолклор е много силно обединяващ фактор за кюрдите. Винаги, когато е необходимо, те изтъкват, че са народ, който пази традициите и фолклора си, както и стремежа си за свобода, и в това е неговата сила за устояването на асимилационните процеси.
През 1992 г. в София се създава Клуб на кюрдите, който постепенно развива разностранна дейност. Тъй като празниците са важни за кюрдите като форма на общностен живот, както и като

Обединяващ етничен маркер

ръководството на клуба поема организирането им. В него се провеждат репетиции на вокалните и танцовите групи; от 1994 г. към клуба се сформира и театрален състав - всички те подготвят програми за празниците. Репертоарът е доста еднообразен: играят се предимно сцени от схватките между партизани и войници; сцени, представящи лошото третиране на кюрдите в затворите и значително по-рядко теми от живота на кюрдските селяни. Изработени са костюми за фолклорните състави, които са стилизирани, но в тях винаги присъстват под различна форма цветовете на националния трикольор (червено, жълто и зелено).
От 1995 г. със средства, събрани от работещите, се наема салон и всички празници се провеждат там със съгласието на българските власти. В последните 3 години (от 2000 г.) на всеки празник се прожектира 10-15- минутен филм за живота и делото на Абдула Йоджалан.
Постепенно клубът утвърждава своето значение като средище за контакти на имигрантите, за получаване и предаване на информация; средище, което посреща новодошлите и ги подпомага при настаняването и търсенето на работа. Клубът разполага с видеотека, която предлага богата информация за диаспората по света. Тази информация допринася за мобилността на част от кюрдите. През 1994 г. към клуба се създава Комитет за солидарност с народа на Кюрдистан, който започва да издава вестник „Авеста“ (по името на свещената книга на Зороастър (или Заратустра), основател на зороастризма). През есента на 1995 г. комитетът се трансформира в Български културно-информационен център за Кюрдистан, а вестникът се преименува в „Кюрдистан“ и с това име започва да излиза от 19.02.1996 г. От юли 1998 г. „Кюрдистан“ става списание „Авеста - Кюрдистан“, месечно издание на центъра. В изданията се предоставя информация за живота, традициите, фолклора и религията на древните кюрди, както и системна информация за войните в Турски и Иракски Кюрдистан. Вестникът се списва на български език, тъй като една от основните му цели е

Да запознае българския читател с кюрдския въпрос

Списанието се разпространява безплатно, но тъй като кюрдите не са признати като малцинствена общност от държавата ни, не получават отникъде финансова подкрепа нито за списанието, нито за други издания. Печатната дейност е възможна само когато се съберат средства, най-вече от кюрдите, работещи тук като търговци.
Наличието на активна клубна дейност, както и опитите за издаване на периодика, отпечатването на брошури, научни или публицистични трудове са сериозни доказателства за съществуването на кюрдска общност в България.
Интересен е фактът, че кюрдите, които идват и искат да останат в България, имат отношение към българите като към някогашни свои съседи (тук те имат предвид прабългарите). Дори твърдят, че между кюрди и българи има далечна „родствена“ връзка. Те идват с надеждата, че и българите знаят за тях, че ги познават, ще ги приемат и дори подпомогнат. За тях България е притегателен център за имиграция. По-голямата част идват с намерение да останат тук.
Днес кюрдската общност е смесена. В последните години в България се установяват много семейства, като повечето са кюрдски, но има и смесени бракове. Най-често идват цели семейства, чиито бащи са дошли преди години да учат или на гурбет. Първоначално жените им идват за месец-два - сами или с децата си. След време те се преселват в града, в който се е заселил съпругът. Правят постъпки за постоянно пребиваване и в много случаи го получават. Не са редки случаите, когато младежи гурбетчии, се завръщат по родните си места, за да направят сватба и да доведат тук жените си. От такива бракове вече има деца и те са родени в България. Обучението им става в арабските училища към посолствата (ливанско, сирийско и др.) и по-рядко в български. Децата от смесените бракове посещават предимно български училища.
Семействата са вече

Предпоставка за усядане на имигрантите

На традиционните три празника идват цели семейства, които водят децата си. По домовете си се събират предимно на календарните празници - байрамите, тъй като покрай живеенето в мюсюлмански държави почти всички изповядват ислям.
Кюрдите винаги изтъкват, че техните жени са разкрепостени, не ходят забулени, общуват свободно с непознати. Разбира се, степента на това разкрепостяване е съобразно техните представи, резултат от възпитанието им в арабския свят. Девойки и жени участват в празничните програми, в самодейните състави, макар да се казва, че има съпрузи или бащи, които не позволяват на жените или дъщерите да ходят на репетиции в клуба. Кюрдските жени в повечето случаи не работят - гледат децата си и домакинстват. Това правило не важи за българките, влезли в кюрдската общност. Те свободно упражняват професиите си или помагат на мъжете си в търговията. Кюрдките не са дистанцирани от събитията, които интересуват мъжете им. Те също следят телевизионните програми на кюрдските канали по домовете си, присъстват и участват в разговорите на мъжете си. Повечето трудно учат български език, защото стоят предимно вкъщи, но тези, които започват да преодоляват езиковата бариера, са готови да общуват с българите. Нещо повече - те дори имат нужда да разкажат за себе си, за семействата и традициите си. Често подчертават, че храните, които приготвят, са кюрдски, че те живеят по кюрдски. Споделят и много от теглата по родните места, където търпят несгоди заради етническия си произход.
Кюрдите твърдят, че по отношение на климата, близостта в нравите на българи и кюрди и създадените вече познанства те се чувстват добре в България и не биха искали да я напускат. Те действително се стремят да се интегрират и да живеят „по български“, когато са на наша територия.
Сложната икономическа ситуация обаче затруднява живота и интегрирането на кюрдите в страната и понякога установили се вече семейства и дори фамилии с по две-три семейства (родителско семейство и семействата на женените им деца) са принудени да заминат за други европейски страни и да търсят по-добри условия за живот. Техните изселвания, както и отпътуването от страната на новодошли, но неуспели да намерят работа за период от няколко месеца, създават впечатлението, че кюрдите използват България като трамплин при напускането на Азия. Безспорно има кюрди, които са тръгнали от самото начало с намерение да се установят в Западна Европа, но много са случаите, когато кюрдите с болка се разделят с България, защото я чувстват близка като втора родина. Те поддържат връзки с кюрдската общност в България, идват тук на посещения.
Отношението на кюрдите към България изразява и симпатия, и болка. При изучаването на българския език те намират много думи, фонетично еднакви на български и кюрдски език или близки и със същото значение, фолклорните им танци са подобни на българските, музиката е сходна. Това ги предразполага, те намират по-голяма близост за себе си с българския, отколкото с арабския и турския свят. В същото време те не получават подкрепа от правителството ни или от имигрантски организации и някои от тях

Изпадат във вакуум

Често пъти това е причина да продължат пътуванията си из Европа.
Много от кюрдите очакват финансова подкрепа в първите месеци на пребиваването си, предоставяне на жилища и подпомагане за намиране на работа. Действително те искат да работят, не искат да бъдат социално подпомагани или просяци, но разчитат на съдействие за права, за статут на официално пребиваващи. Те изразяват възмущение и протестират, че не им се позволява да организират някои свои митинги, че понякога се отлагат дори празниците им, които се провеждат мирно и в салони, само пред определена публика. Тяхната позиция е, че не са конфликтни и искат само да демонстрират свободно и гласно своите идеи и надежди, а това те правят мирно и според тях, без да объркват политическия живот на България. Според техните виждания една държава, която съществува от столетия, няма причина да се страхува и да изказва опасения, че може да обтегне отношенията си с определени страни заради изявите на кюрдската общност. Оттук идва и конфликтът при кюрда имигрант - като трудов той се чувства добре в България, но като политически очаква повече свобода за изява на позициите си.

*Авторът е ръководител на департамент „Балкански и славянски фолклор“ в Института за фолклор на БАН

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне

Равнис, мирно, свободно

За измамната свобода, или как да срежем проблясващия синджир на уж развързаното слово