Регистрация

// Политика и икономика / Общество

23 27 окт 2006, 0:00, 7148 прочитания

Няма такова животно

Всеки е чувал за корупция в образованието, но малко признават да са се сблъсквали с нея

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Причини за корупцията в университетите
- Нефункциониращи системи за вътрешен и външен контрол
- Слаба мотивация на преподавателите заради ниски заплати
- Слабо зачитане на студентското мнение при взимането на решения в управлението на университетите
- Липса на публичност А сферите с най-висок корупционен риск са три - изпитите, акредитацията на университетите и получаването на научни степени и звания.
Източник: доклад "Оценка на корупционния риск в системата на образованието", "Отворено общество", октомври 2006

В образованието думата корупция е табу. При споменаването й се затварят телефони, затръшват се врати, а по-свенливите свеждат очи и изломотват "не знам, не съм се сблъсквал".
Най-смелите пък се престрашават: "Щом толкова много се говори, значи я има." По принцип наличието на корупция се потвърждава от Министерството на образованието, от доклади на неправителствени организации и най-вече от пострадалите от нея - ученици, студенти и родители. Но дори пряко засегнатите отказват да разкажат историите си с истинските си имена или с тези на хората, на които са "бутнали".
Според представения на две части през септември и октомври доклад на "Отворено общество" (направен по поръчка на МОН) - "Оценка на корупционния риск в системата на образованието", опасността от подобни практики е най-рядко срещана (изненада!) на входа на системата - в яслите, а най-сериозна е на изхода - във висшето образование. Затова и този текст изследва основно корупцията в университетите. Оказва се, че рискът е сравнително висок при приема на младежите в университети, след това се увеличава при изпитите по време на следването и намалява при дипломирането. Друг ключов извод в доклада е, че корупцията далеч не е най-болезненият проблем на образованието. Затова решаването на проблема според документа не трябва да става с антикорупционни мерки, а в контекста на цялостна образователна реформа (за останалите изводи от доклада виж карето).
За добро или за лошо по време на прехода държавата абдикира от функцията си да регулира една от най-важните обществени сфери - образователната. Докато училищата са все още изцяло под шапката на просветното министерство, университетите претендират за автономност и независимост. Това би предполагало силен вът­решен контрол на качеството на преподаване, както и на евентуалните корупционни практики. Университетските системи обаче са твърде непроз­рачни, консервативни и рядко предвиждат какъвто и да било контрол. Освен това ректорът се избира от подчинените си и едва ли би се осмелил радикално да реформира учреждението по начин, който не би се харесал на колегите му. Така университетите се превръщат в недостъпни за външен контрол крепости, същевременно без вътрешна воля за модернизация. И проб­лемите в системата, независимо от какво естество са и колко са значими, остават непреодолими.
Петър*, завършил миналата година Медицинския университет - София (МУ), се натъква на

Корупция още при кандидатстудентските изпити


След като не го приемат, той получава предложение чрез общ познат - негов и на един преподавател, да бъде записан срещу 4000 долара. По думите му въпросният пос­редник взима комисиона. Петър се отказва и влиза чрез изпит следващата година. За периода в университета той разказва: "По време на следването има няколко начина да си купиш изпита - единият е директен. Отиваш в катедрата, към която е съответният предмет, и казваш на секретарките, че искаш да вземеш еди-кой си изпит по еди-какъв си начин. Те винаги знаят за какво става въп­рос. Тройката е 300 евро, четворката - 400, и така... Има и друг начин, който аз лично ползвах. Пет пъти ме късаха на един изпит, включително и на ликвидационната сесия, което означава да се върна в първи курс. Разпитах асистенти и разбрах, че вариантът е да ходиш при този преподавател на консултации у тях - на час плащаш 30 лева. Аз ходих събота и неделя, общо 7 часа, та така взех изпита. Има и трети начин - да носиш скъпи рушвети на изпитната комисия - луксозни бонбони или уиски."
"Капитал" потърси за коментар ректора на Медицинския университет проф. д-р Владимир Овчаров. Той потвърди, че е чувал "да се приказва за такива неща на ниво "някой взел". Но лично при мен никой не е дошъл с подобно оплакване". Според проф. Овчаров "теоретично всичко е възможно, но практически е много малко вероятно да има елемент на корупция при приемния изпит. Две хиляди и триста работи са и шансът да попаднеш на "твоя човек" като проверяващ е 1 на 23. После оценка над 5.50 отива при контролна комисия, която да я потвърди. Тоест трябва да мислим като за цяла мафия в системата, което не е вярно". По думите му "същото важи и за семестриалните изпити - в деня преди изпита се тег­ли жребий кои да бъдат изпитващите. Ако един от тях пише двойка на студента, той не е взел изпита". Ректорът на МУ допълва, че в университета има етична комисия, която може да работи по сигнали или да се самосезира, но там няма подадени жалби. Проф. Овчаров обоб­щава, че тази система работи много добре.
Иван*, завършил преди три години право в Софийския университет, твърди, че само най-ексцентричните преподаватели не са корумпирани. В юридическия факултет практиката по негови думи е преподавателите, които работят в частни кантори, да взимат за стажанти студенти. "В зависимост колко се сработят може да стане въпрос за изпити", разказва Иван. Според него вече, "когато става дума за уреждане на изпит на приятел на стажанта, той трябва да се кеши или солидно да почерпи".
Деканът на юридическия факултет на СУ доц. Тенчо Колев каза за "Капитал", че има вътрешна система за контрол, която е утвърдена от ректора. За самото й функциониране доц. Колев ни насочи към зам.-ректора по учебната дейност доц. Димитър Гюров. Той от своя страна обясни, че в СУ има "университетски омбудсман, който се занимава с контрола на такива корупционни практики, както и система за антикорупционни техники".
Друга проблемна за студентите сфера, когато става въпрос за корупция, е администрацията. Иван споделя: "Седи чиновникът, когото не можеш да прескочиш, и се гаври с теб, а ти черпиш."
Драгомир Стефанов, PR на Национално представителство на студентските съвети, поставя проб­лема с корупцията на администрацията над този при взимането на изпити. Той обяснява, че страшно много процедури зависят от чиновниците, а те "не са узрели за същинската си роля - да обслужват". Стефанов допълва, че часове се чака по опашки за записване за семестър например, а повечето студенти работят и съответно времето им е ценно. По думите му по този начин се създава огромно напрежение и съвсем естествено студентите започват да търсят начини за преодоляването им. Обикновено почерпки. И ако в подаряването на бутилка алкохол или кутия бонбони от благодарност за добре свършена работа може да се открие някакъв балкански чар, то в

Превръщането на дребния подарък в единствен стимул


администрацията да изпълнява задълженията си вече има нещо порочно.
Драгомир Стефанов казва още, че основна причина за разпространението на корупция при изпитните процедури е субективиз­мът при оценяване. Единственото решение според него е "тотално преминаване към тестове, за да е лесно доказуемо, че даденият резултат е обективен". Според него друг фактор, който благоприятства виреенето на корупция, е, че "правилата в Закона за висшето образование са добре разписани, но в същото време няма санкции за нарушаването им". От друга страна, той разказва, че като цяло много малък брой студенти пряко са участвали в подобни сделки. По негови думи от 1600 анкетирани от представителството на студентските съвети под половин процент имат личен опит с корупция при взимането на изпити, докато 80% са чували за подобни случаи.
През последните години вузовете се превърнаха в затворени и неконтролируеми светове, където корупцията очевидно е повече, отколкото волята за справянето с нея. Затова може би шансът на висшето образование да реши този проблем би било законовото изискване за напълно нова система на самоуправление. Като част от нея да е и работещ, а не формален механизъм за контрол на качеството на преподаване и оценяване, който да е и условие за акредитирането на даден университет от страна на Националната агенция по оценка и акредитация. По този начин за корупция във висшето образование може и да се говори все по-малко - не защото е тема табу, а защото е на изчезване.

*Имената на сблъскалите се с корупция са променени

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни

13 Какво смущава в БНР

20 сеп 2014, 4498 прочитания

8 Скорпионите в пустинята

21 сеп 2014, 3236 прочитания

22 На гурбет за гласове

21 сеп 2014, 3190 прочитания

1 Регионален бизнес Стара Загора, Хасково

21 сеп 2014, 893 прочитания

8 Зърнопроизводителите очакват ниска печалба

21 сеп 2014, 651 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне

Усещане за жена

Как преминава денят на едно незрящо момиче в София