Регистрация

// Политика и икономика / Общество

17 17 ное 2006, 0:00, 4352 прочитания

Кой ти счупи крачетата?

Или колко болна може да е връзката родител - дете

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Ако вратата се затвори

Единственият в София кризисен център за жертви на домашно насилие и трафик може да спре да работи заради липса на финансиране

17 фев 2012
Статистиката
За 2001 г. отделите за закрила на детето в страната са регистрирали 47 случая на насилие в семейството. Година по-късно тези случаи са вече 420. През 2003 броят им достига 1614. За първото шестмесечие на 2006 г. те са 822, тоест 82% от всички случаи на насилие над деца се случват в семейната среда. Според проучване на НЦИОМ от миналата година близо една трета от жертвите на домашно насилие са деца.

Сив комунистически панелен блок. Хол. Вестници в ъгъла на хола. Черупки от орехи върху вестниците. Коленете на Йорданка върху черупките от орехи. Табуретка върху гърба на Йорданка. За да натиска.
Сива болница с изпопадала мазилка. Стая. Детско легло в стаята. Даниел - посинен, надран, нахапан, потрошен, с оскубана коса, стряскащ се от всеки жест към него, в леглото.
Двата случая отстоят един от друг на повече от двайсет години. И докато в последните десетина дни смазаният от майка си двегодишен Даниел се превърна в печална медийна знаменитост, никой не разбра за историята на Йорданка. Тя продължи да бъде отличничка в училище, да ходи на репетиции в детския радиохор и да бъде брутално наказвана. За всичко.
И Йорданка, и Даниел, са жертва на домашно насилие. Случаите им обаче са илюстрация на факта, че домашното насилие има различни степени и е породено от различни причини. Даниел, който живее в семейството си едва от няколко месеца, а преди това е отглеждан в дом, е пребит в отчаянието на майката, в безпомощността й да овладее детето. Двайсет и седем годишната Стоилка Асенова, която в момента е заплашена от затвор, призна пред медиите, че често се случва да бие момчето, защото плаче. И не само него. Шестмесечната сестричка на Даниел също е настанена в "Пирогов", също със счупване на бедрената кост. Тоест Стоилка е екстремният вариант на неподготвения за родителство човек, истеричният, объркан насилник. Родителите като тези на Йорданка са съвсем друга порода. Дали с креативността на Светата инквизиция ще измислят наказания, или просто ще бият с цел възпитание - тези родители са склонни да се закълнат в тезата на Макаренко, че тоягата е майка на педагогиката.
Домашното насилие е скрит процес. То се случва зад заключената врата на дома и

Зад заключената уста

на жертвите, съседите, роднините, учителите... Тийнфорумите в интернет са пълни с потресаващи разкази на пребивани от родителите им деца, с молби за съвет и помощ. В teenproblem.net Linkin_MaHuAk пише, както твърди, от името на негово познато момиче: "Страх ме е да се прибирам! По-точно баща ми ме бие, а майка ми нищо не прави. Помогнете, какво да правя!" В същия форум анонимен юзър казва: "Баща ми ме пребиваше от бой, когато беше пиян. Радвам се, че всичко отмина. Родителите ми се разведоха. Мразя баща си до ден днешен и не искам и да чуя за тоя… Всеки ден аз, майка ми и сестра ми бяхме в синини." Децата, които "Капитал" срещна, някак примирено разказваха за шамарите вкъщи ("винаги, когато не слушам"), но в крайна сметка оставаха анонимни.
И все пак въпреки анонимността, която обгръща темата, някаква статистика има (виж карето). "Драстичното повишаване на бройката случаи не може просто да означава, че родителите повече малтретират децата си. По-скоро значи, че социалните работници са обучени и са с капацитет да разпознават такива случаи", казва Мария Чомарова, психотерапевт и директор на асоциация "Анимус". "Разбира се, трябва да се отчетат и промените, които настъпват в обществото като цяло през последните години - повишена ангажираност на родителите, липса на достатъчно време за общуване в семейството, икономическа несигурност и социална изолация", допълват от пресцентъра на Държавната агенция за закрила на детето.

Причините за насилието

са комплексни. "Много родители считат, че децата са част от тях, тяхното продължение, те са ги създали и поради тази причина могат да ги контролират, особено когато децата са малки. И тук не става въпрос само за драстичните случаи на насилие като тези отпреди седмица. Не, става въпрос за нормалния български родител, който по принцип доста безцеремонно и неуважително се отнася към детето като към отделна личност. Много нетолерантен е към идеята да не контролира изцяло живота на детето. И всичко това - с най-добри намерения", казва Мария Чомарова.
"В България има културна толерантност към насилието в посока на възприемането му като средство на възпитание", твърди доц. Нели Петрова от Института по социални дейности и практики. "Родители споделят, че са налагали необходимата дисциплина на своеволните си, капризни и непослушни хлапета, използвайки физическа сила или заплахи. Това според тях е вид взаимоотношение с децата и го възприемат като социално одобрено", казва и д-р Антонина Кардашева, психолог в Областната дирекция на полицията - Силистра.
Галина Бисет, директор на комплекс за социални услуги за деца и семейства в Русе, изтъква три основни причини за насилието над деца вкъщи: "Родителите повтарят моделите на поведение, на които са били обекти като деца; родителите изпитват някакви затруднения в личен или материален план и могат да изпуснат нервите си в посока на най-беззащитните, а именно - децата си; липсват и познания за позитивните начини за възпитание на децата."
Тук стигаме до ключовия въпрос - как родителите могат да усвоят тези

Позитивни модели на възпитание

Лидия (името е сменено), майка на второкласник, казва: "Случва се от време на време да му удрям по някой шамар. Веднъж му оставих пръсти на бузата, след това се разревах. Друг път му изсипах чинията с яденето на главата. Води с мен дребни войни, арогантен е, отговаря ми по ужасен начин или прави всичко на инат." Соня (името пак е сменено), майка на третокласничка, пък заявява: "Преди да имам дете, си казвах "никога няма да го удрям". После разбрах, че има моменти, в които просто те изкарват извън кожата и след като си употребил цялото си красноречие, стигаш и до два шамара, за които най-често след това съжаляваш."
Психолозите обаче не са съгласни, че понякога шамарът е неизбежен. "Познанията за позитивните начини за възпитание на децата могат да дойдат през лично активно информиране - четене на книги, материали по темата. Инициативи от типа на нашето "Училище за родители" също са полезни. Разбира се, родителите могат и да се обърнат към специалист, който да им окаже професионална помощ", казва Галина Бисет.
"Българите като че ли сме по-притеснени за околните и за това децата да не нарушат някакъв ред, отколкото за самите деца. Ако едно дете влезе в локва или започне да говори високо в ресторант или автобус, веднага се нахвърлят върху него - за да го спрат, да го сложат в някакви норми. Което всъщност не възпитава граждани, спазващи нормите. Напротив. Децата усвояват модела, ако с тях човек се държи спокойно, нормално и толерантно. Тогава в повечето случаи те стават спокойни, нормални и толерантни граждани", твърди Мария Чомарова от "Анимус".

Последиците за децата

Определението
Според правилника за прилагане на закона за закрила на детето насилие над дете е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, пренебрегване, търговска или друга експлоатация, водеща до действителна или вероятна вреда върху здравето, живота, развитието и достойнството на детето, което може да се осъществява в семейна, училищна или социална среда.

Задължението
Според закона за закрила на детето лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.
Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.

Санкциите
Според закона за закрила на детето ако родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за детето и нямат възможност да го отглеждат, или ако то е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност да бъде увредено както физическо и психическото здраве, така и интелектуалното и социалното му развитие, детето може да бъде настанено извън семейството си. Според закона за защита от домашното насилие пък насилникът се отстранява от съвместното жилище, както и се издава забрана за приближаване на дома, работата и местата за отдих и социалните контакти на жертвата. Съдът присъжда и парична санкция на извършителя в размер от 200 до 1000 лв.


са сериозни. Някои малтретирани деца остават затворени в себе си, трудно създават контакти, агресивни са. Според д-р Антонина Кардашева набитото дете има две алтернативи за действие - пасивна, чрез насочване на породилата се агресия навътре към себе си (автоагресия) или активна, чрез проява на агресия към другите. Анна Жукивская, психолог в център "Надя", дава пример с възрастна жена, клиентка, която е посетила центъра преди няколко седмици, защото дъщеря й я насилва: "Аз я попитах - добре, вие като малка как се държахте с нея, показвахте ли й, че я обичате? И тя каза "ами не, за мен децата се целуват само докато спят". Тоест всичко се обръща".
Тази седмица деветгодишният Асен призна, че е убил година по-малкия Мурад Мустафов, чийто труп бе открит в сряда на хасковското сметище. Според изнесена в медиите информация Асен е бил системно малтретиран. Ако това е вярно, то случаят на Асен ще е поредното доказателство, че насилието ражда насилие.
Може ли да се каже, че българските деца са малтретирани от родителите си по-често, отколкото децата в Европа? Трудно е. Най-малкото защото надеждна сравнителна статистика липсва.
Важното е, че българските деца са малтретирани често. И че родителите им са оставяни да го правят. Ако майка бие детето си на някоя българска улица, в огромна част от случаите никой няма да й каже нищо - дали защото обществото възприема насилието като възпитателна мярка, или просто заради нежеланието да се бъркаш "в чужди работи". "В нито една развита страна човек не може да се отнася грубо с децата си - на улицата или в кафенето. Аз съм живяла в Англия, там нещата са регламентирани - малките деца дори не могат да останат сами вкъщи", казва Мария Чомарова от "Анимус". Тя критикува факта, че след случая с двете настанени в "Пирогов" деца вината беше хвърлена върху социалните работници. "След като няма доклад от джипито, няма оплакване от съседите, няма никакви сигнали от "Пирогов", че са се случили инциденти с децата - как може социалният работник да прецени сам, от едно посещение, че средата не е добра за детето? Трябва да се включат всички играчи и отговорността да се поеме от всички нас. От журналистите, от лекарите, от учителите, от училищните психолози, от учителите в детските градини..."
Готови ли сме обаче да поемем тази отговорност? "Капитал" разговаря с д-р Плоскова, приела Даниел и сестричката му в Пирогов: "Случвало ми се е да дойде дете с родител, насинено например, и аз да имам съмнение, че е случай на домашно насилие, но те казват "не, бих се на улицата", или посочват друга причина и аз не мога да докажа противното, пък и не е моя работа да търся доказателства." Директор на столична детска градина, пожелала анонимност, пък разказва, че наскоро родители й се обадили, че били свидетели как една майка хванала детето си за косата насред детската площадка и му ударила главата в някаква мраморна плоча. "Мислихме какво да направим, но не се решихме да сигнализираме, за да не обърнем нещата срещу самото дете", обяснява тя.
Галя Кубратова от фондация "Психологическа подкрепа" казва: "Тук рефлексът да подаваш сигнал, ако чуеш или видиш насилие над дете, ще се изгради трудно, защото държавата е враг в очите на населението, институциите не се ползват с достатъчно доверие и хората трудно се обединяват около някаква гражданска позиция."
Въпросът е, че ако нещо не се промени скоро, днешните малтретирани деца ще станат утрешните насилници и така порочният кръг, в който агресията вкъщи е нещо нормално, отново ще се затвори.
Мнения

Венета Младенова, училищен психолог в 14 СОУ, София:
"Доста трудно се споделя преживяно домашно насилие, защото въпреки това, което са преживели, децата се опитват да опазят родителя. Ако той например пие и детето е жертва на насилие, вследствие на пиянски действия, обикновено то ще каже, че родителят изобщо не пие, многократно настойчиво ще го повтори, в което един добър психолог би могъл да открие следа за разпознаването на проблема. Друг път пък на децата изрично им е забранено от родителите да изнасят подобна информация от вкъщи и така заплашено, детето мълчи. Тогава само следи от физическо насилие или отчетливо различие в поведението му може да подскаже, че детето е жертва на насилие. Ако детето от малко е жертва на домашно насилие, е възможно то да е въприело този модел за единствения възможен в общуването между родители и деца. Ако единият родител бие другия дори и да не посяга на детето, то пак е жертва на насилиe - защото двамата, на които най-много държи и от които зависи живота му, се саморазрушават. За част от българите това да не се замисляш дали детето страда, е нормално. Ако родителят е преживял лична травма в детството си, или пък е имал кошмарно детсто, в което е бил лишен от необходимото количество любов, вероятността той да бъде насилник спрямо детето си е много голяма.

Доц. Нели Петрова, Институт по социални дейности и практики:
В Шумен управляваме комплекс за социални услуги и предлагаме психологическа помощ на хора, претърпели насилие. Случаите са различни - често майката живее с втори съпруг и децата са или пребивани, или изгонвани. Има случаи на осиновители, които малтретират детето си, защото не оправдава очакванията им - събличат го, извеждат го голо, връзвали са го дори. Има случаи на разсиновявания, свързани с насилие, защото родителите са разочаровани, че се е проявил "лошия ген", случаи на сексуално насилие, когато травмата е изключителна.
В обществото липсва достатъчно дискусия кое е добро възпитание и добра грижа.За да се посрещне този проблем трябва сътрудничество между граждани и институции, а не прехвърляне на отговорности.

Д-р Антонина Кардашева, психолог в Областна дирекция на полицията – Силистра:
Работя с деца, жертва на домашно насилие. За съжаление малко са тези, които сигнализират сами. Родителите отхвърлят истината, винаги отричат или обвиняват децата за това си отношение. Психологическа лабилност и личностна слабост може да са причина един родител да бие детето си. Такива хора проявяват неконтролируемост и неуравновесеност, неведнъж вземат прибързани и не винаги адекватни решения. Те са неустойчиви на стрес и психични натоварвания. Не е учудващ и фактът, че много от родителите не осъзнават боя като малтретиране, а като социално приета норма за възпитание. "Голяма работа, един шамар!" - често чувам такива родителски коментари. "Нали детето трябва да има страх от родителите и да слуша. Няма да го разглезвам с целувки." Така коментира един баща на дете, което беше насочено към психологична консултация от училищния педагогически съветник, поради ориентация към девиантно поведение. Нагласата на родителя да накаже детето веднъж, може да е трайна и да се превърне във вид отношение към непослушание, както в този случай.

Галя Кубратова, фондация "Психологическа подкрепа":
Когато човек е в ситуация на оцеляване (каквото е нешето общество в момента), си позволява да е агресивен към най-близките, а това е лесно, особено когато са и най-беззащитни. И най-малкият повод може да предизвика по емоционално лабилни хора - скандал с шефа, градския транспорт, безпаричието, високите сметки и... клапанът се отпушва вкъщи.
Алкохолът потенцира агресията и ако родителят злоупотребява с алкохол, децата стават още по-често жертви на физическо насилие. Много майки, които идват при мен, напоследък разказват че пият алкохол, за да заспят, че "това ги отпуска".

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне

Майкъл Шийлдс обръща гръб

Човекът - синоним за футболен хулиган си тръгва от България