Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
43 23 мар 2007, 0:00, 5045 прочитания

Диана Иванова, журналист: Куба от години чака помощта на България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Профил
Диана Иванова е журналист и културен мениджър, пътувала е в Латинска Америка, три пъти е била в Куба. През април 2005 г. се появяват първите й статии за Куба в "Капитал". В началото на 2006 г. организира първите Куба либре дни в България. Вторите са през ноември 2006 г. в Пловдив, а третите - на 19 и 20 март 2007 г. в Червената къща в София.
Куба е първата страна, в която съм поискала да отида. Семейството на баща ми е живяло там за кратко през седемдесетте и впоследствие темата Куба се прокрадваше на пръсти в много от разговорите. Така спомените на близките ми се превърнаха и в мои спомени. Самото пътуване до Куба беше символ на освободеността, животът там означаваше глътка различност. Коктейл "Куба либре" вместо боза. И до днес за баба ми Куба е пейката, на която най-често сядат спомените й. Когато вплита Куба на най-неподозираните места в разговора, очите й горят и почти забравя да диша.

Диана Иванова също говори за Куба, без да диша. Нейната емоция обаче е в малко по-друга посока - колко е важно българите да се отърсят от носталгично-романтичния образ, който имат за Куба, и да погледнат хапещата реалност в очите. И не само да я погледнат, а да се опи­тат да я променят. Самата Диана от няколко години помага на Куба - и ако се чудите какво може да направи един човек за една страна, отговорът е много. Докато седя срещу нея на две кафета разстояние, мисля колко е важно хората да се вълнуват от неща, които иначе не ги засягат директно. Няма значение дали е Куба, или права на животните. Просто да е нещо.

Защо Куба?

Имаш страна, която е толкова близо до Америка, но все още не е американизирана. Целият свят й се възхищава за това. Но в собственото си възхищение забравяме, че там има един репресивен режим, който хората не желаят. Самите кубинци са ми го казвали: идвате тук с фланелки с Че Гевара и се радвате - на какво се радвате? Ние това не го искаме. За нас това не е никакъв герой. Също така обаче са ми казвали - вие, българи, чехи, словаци, ни разбирате по-добре, вие задавате по-адекватни въпроси. Това е заради развитата чувствителност от комунизма - разпознаваш много по-лесно лицемерието, двойните стандарти.

Докато опознавах отблизо Куба, това се случва в периода 1995 - 2003, осъз­нах, че в България има голям вакуум на информация. Представата за Куба е застинала на ниво 1989 или дори преди 1989 г. Една романтично-носталгична, но илюзорна представа. И тогава си казах - окей, аз тези неща съм ги видяла, тези хора ги поз­навам, дали пък не мога нещо да направя, да разширя тази българска перспектива. Преди това поз­навах много добре чешката перспектива към Куба, тъй като дълго време живях в Прага. В Чехия има огромно количество журналисти, които пътуват, има ред неправителствени организации, които организират акции и подпомагат Куба, Вацлав Хавел основа Международен комитет за демокрация в Куба, изобщо Прага е един вид център на организирането на посткомунистическия опит. Именно това ми харесва в Прага, Братислава, Будапеща и Варшава - че те успяват да изградят своя позиция спрямо Куба, която е базирана на техния опит в комунизма. България, вече член на Европейския съюз, също ще трябва да има ясна позиция по такъв тип въпроси.



Очаква ли нещо Куба от България?

Има страшно добро отношение на кубинците към българите като цяло. Освалдо Пая, лидер на християносвободителното движение, веднъж ме беше запитал - защо мълчите, защо не ни подпомагате, след като бяхме толкова добри приятели. Те очакват подкрепа от нас и не могат да си обяснят защо чехи и словаци им помагат, а България, след като вече е свободна, не. Парадоксът е, че за тях ние сме свободни, но ние не смятаме така. Не чувстваме, че сме по-добре от тях.

Когато имаш страна, на която можеш да помогнеш по някакъв начин, трябва да го направиш, това ще осмисли защо си преживял комунизма. В Куба постоянно задават въпроси - как живеете сега в България, по-добре ли е, дай ни съвет как да извършим прехода. Това са едни много сложни въпроси, на част от които не съм убедена дали мога да отговоря точно. Трябва много хора да мислят. В този смисъл Куба идва като една много необходима стъпка, в която можеш да избистриш собствения си опит и да си дадеш сметка, че си отишъл по-напред. И да погледнеш позитивно на преживяното от теб.

Всъщност така и започнаха първите Куба либре дни през 2006 г. - те бяха организирани с помощта на мои приятели от Прага и Братислава. Идеята беше да повдигнем дискусия тук. Можем ли в България да използваме нашия си комунистически опит, за да помогнем на Куба?

Получава ли се дискусията?

Оказа се по-трудно, отколкото си го представях. Да вземем например първите Куба либре дни. Няма да забравя двама души, които дойдоха на събитията и попитаха - имате ли още фотографии от Куба. И аз казах - да, имам. Ами можете ли да ни ги дадете, защото ние искаме да емигрираме в Куба. Аз ги питах - добре, вие знаете ли, че там не е свободно. А те казаха - ние сме проучили въпроса, знаем, че не е свободно, но нас това не ни притеснява. Няма как да е по-лошо от тук, от начина, по който живеем тук. След това се появиха други, които заявиха - ние сме живели в Куба, всичко това, което казвате, няма нищо общо с реалността. Куба е върхът. Питах един такъв човек - добре, кога сте живели там и той каза - през 1976. Тогава му казах - ама сега е 2006. Това е много човешко - застиваш си в своята версия, в своята представа, в своя опит. Имаше и хора, които казаха - ние вярваме в комунизма дълбоко. Това, което вие се опитвате да правите, е да унищожите един идеал, който за нас е скъп. Всъщност всички тези гласове бяха доста силни. И тогава си дадох сметка, че тази дискусия каква да бъде нашата политика в Европейския съюз по отношение на Куба някак си избърза. Преждевременна бе. И затова решихме, че на тези Куба либре дни трябва да покажем максимално количество документални филми, правени през последните пет години. Представяме и книгата "Мръсна хаванска история" на Педро Хуан Гутиерес - понеже изкуството е най-добрият начин постепенно да навлезеш в проблема. Директният сблъсък е много труден.

Какво се случи от първите Куба либре дни досега?

Срещнаха се хора, които искат да работят в една и съща посока. Всъщност така се роди идеята да направим сдружение. Основахме го хора, които не се познавахме преди това. Обедини ни желанието да помогнем на Куба.

Изследването на комунизма няма абсолютно никакво значение, ако не се научим да бъдем активни днес. Добре е, че България вече не е "черна дупка", а стана част от международната мрежа на солидарност. Ето тези дни, които сега отбелязваме, се отбелязват навсякъде в Европа. 18, 19 и 20 март са т.нар. черни дни в Куба - на тези дати през 2003 г. бяха арестувани 75 журналисти и дисиденти.

Преди малко говореше за илюзии, каква тогава е истината за Куба?

Истините са много. Една от тях, и тук ще цитирам бившия естонски премиер Март Лаар, е, че краят на комунизма винаги е грозен. И колкото по-дълъг е комунизмът, толкова по-грозен е краят. Куба - един остров извън света, е доказателство за това. Там има една грозна реалност.

Друга истина за Куба е, че там дори времето е различно. Имала съм такъв случай - през 2003 искам да си купя готварска книга. Продавачът ме пита - каква, стара или нова. Аз казвам нова и той ми дава една от 1968 г. Защото стара означава преди революцията от 1959.

Има една много хубава кубинска поговорка - времето е повече от живота. Така е по време на комунизма - нямаш свобода, но имаш време. Въпросът е какво правиш с него. Тази протяжност на времето ти отваря едни прозорци, през които можеш да пропадаш в свои духовни ниши. Много дълбоки. Ние имаме свобода, но нямаме време - обърнали сме перспективата.

Тоест ситуацията в Куба има и своите добри страни.

Нещата не са еднопластови, в никакъв случай. Не е като да кажеш комуниз­мът е лош, баста. Ние например безспорно сме изгубили нещо с края на комунизма, но не сме имали възможност да го обсъдим. И може би тези настроения към Куба са част от тази тъга, която не сме имали начин да изговорим. Ето защо според мен този разговор за Куба може да отвори и разговора за комунизма, и разговора за прехода. Какво сме изгубили? Къде сме отишли? И защо наистина все още не можем да кажем да, наистина, постигнали сме нещо? Това е бариерата, която ни пречи да започнем да помагаме. Ние не виждаме не само Куба, но и Беларус, и Украйна. Така че Куба може да бъде някакъв фокус на генериране на енергия: с какво аз мога да помогна от това, което вече съм постигнал.

Идеята на нашето сдружение е да създадем мрежа от хора, доброволци, които да имат желание да отидат и да помогнат в Куба в различни сфери. Кастро все още е на власт, но така или иначе вече е започнал един преход, той ще вземе някакви други форми, не знам още какви. В момента там много силно е ограничена свободата на словото, интернет се цензурира. Ако поглед­неш обаче всички партийни официози - те имат прекрасни сайтове. Всички тези двойни реалности... От една страна, Куба е страхотно отворена към чужденците. Туристите обаче отиват и виждат къс­чета от Куба, които съществуват в контекста на кварталите без ток, на хората, които дори не могат да пазаруват свободно в магазините, защото всичко е в долари, а всъщност заплатите си получават в песос. И въпросът е ние с какво се свързваме. Всеки от нас може да отиде и да реши в коя реалност да влезе. Да отиде на почивка или да отиде и да помага.

Апелираш всеки да се обърне към себе си и да види каква част от опи­та си може да предаде. Можеш ли да дадеш конкретен пример?

Примерно аз бих могла като журналист да говоря с млади журналисти, които в момента следват. И да започна размяна на статии, обмен на мнения…

В България има много граждански сдружения. Най-важното за кубинците е да могат да излязат, да могат да пътуват, да видят този опит. Тоест това, което можем да направим, е да приемем хора тук, които да се обучават.

Чрез различни акции можем да събираме и помощи. Средства, лекарства. Това са едни трудно достъпни неща за нормалния кубинец в момента. А ние тези неща ги имаме. Ако си помислиш, че заплатата на едно семейство е от порядъка на десет-двайсет долара, ние наистина сме много по-добре.

Чехия издаде един наръчник с уроците от чешкия преход на испански език - лустрацията, приватизацията... Но статиите бяха писани специално за Куба. Ние също можем да направим нещо такова.

Ти вярваш, че комуниз­мът в Куба си отива, така ли?

Да.

А какви са рисковете това да не се случи?

Ами големи са. Защото за разлика от Източна Европа, където комунизмът се разпадна във времето на сянката, в Латинска Америка в момента има възраждане на левите идеи. И всъщност идеите на Куба са през цялото време поддържани от околните страни - Венецуела, Боливия. Така че е много сложен казусът.

Но моето усещане от младите хора, с които разговарях, е, че те прекрасно осъзнават, че живеят в лицемерна среда, че не искат да ходят повече на събрания, на които се говорят глупости. Това, което те разказваха, ме връщаше постоянно в 80-те години, когато ние прекрасно съзнавахме колко е смешно всичко. Моето усещане сега с тези млади хора е, че те усещат нелепостта на цялата система. Разпознават фалша. А това е първият белег - че след като толкова много хора го разпознават, няма как да го търпят. Цветан Тодоров обаче беше казал навремето - отвращението от комунизма за съжаление ни е направило не антикомунисти, а антиполитични. Това е и рискът за Куба - заради "скуката" на политиката младите хора да оставят това нещо да продължи под някаква друга форма.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Космополитен пристан за ромските творци Космополитен пристан за ромските творци

Берлин вече е дом на първия Европейски институт за изкуства и култура на ромите. Това е пространство, което ще даде глас и лице на приноса на общността в музиката, литературата, визуалните и сценичните изкуства

16 юни 2017, 2173 прочитания

Краков победи смога. Как София да го последва 2 Краков победи смога. Как София да го последва

Доскоро известна като Китай в Европа, Полша е на път да се пребори с мръсния въздух. Активистите от "Тревога за смога в Краков" бяха в София, за да разкажат как граждански групи могат да постигат реални успехи, оказвайки натиск върху властта

2 юни 2017, 14689 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Регионален бизнес»

Регионален бизнес Пловдив
Регионален бизнес Пловдив

Какъв е бизнес климатът в региона и как се развива бизнесът

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Да забравиш за Неволята

Все повече компании не просто чакат висшето образование да се оправи, а работят активно с университетите

Как се отглежда "Слънчоглед"

От сергия за канцеларски материали бизнесът на Живка и Пламен Панайотови се разраства до три магазина, склад и цех за производство на хартиени изделия

Върхът на слънчогледа

Компанията за преработка на слънчоглед "Олива" за първи път надхвърли оборот от над половин милиард лева, а до дни започва строителството на новия й завод за 40 млн. евро

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Пяната на дните

Джон Брус от холандската пивоварна De Molen

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 25

Капитал

Брой 25 // 24.06.2017 Прочетете
Капитал Daily, 28.06.2017

Капитал Daily

Брой 97 // 28.06.2017 Прочетете