Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
32 26 окт 2007, 12:51, 6795 прочитания

Могилино: дневник

Какво трябва да направи държавата, какво можеш да направиш ти

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Да ги научим да работят

Младежите, които излизат от институциите за деца, лишени от родителска грижа, не са подготвени за живота. Решението е да им подадем ръка

8 сеп 2014

Гумена душа*

Историята за един трагичен инцидент в дом за деца и чудовищата с прокурорски тоги

18 май 2012

Домовете за деца с увреждания

Гордост и предразсъдъци

26 окт 2007
Отзад напред моята седмица изглеждаше така:

Четвъртък

Докато завършвам този текст, си мисля, че Могилино е място, изтъкано от ирония.

В селото мобилните телефони имат обхват само... на гробищата. Тоест там, където най-малко има нужда.

В дома за деца с увреждания отказват да приемат помощ от западни специалисти. Тоест това, от което най-много има нужда.

Сряда

Най-накрая успявам да се свържа със Славка.

Славка Кукова е изследовател от Българския хелзинкски комитет и е един от двигателите на промяната в домовете за деца и възрастни в страната. Знам, че Славка е в Могилино заедно с група британски учители и рехабилитатори от училище за деца с увреждания в Нюкасъл, които веднага след излъчването на филма на Кейт Блюет "Изоставените деца на България" по четвърти канал на BBC заявяват, че искат да помогнат.

"Бяха видели, че децата като тип увреждане са същите като при тях. Поискаха да дойдат и да обучат персонала - на най-елементарни неща - захранване, рехабилитация - разказва Славка. Мислех си, че когато започнахме работа със социалното министерство, вече няма да има проблеми, но се оказа, че съм се лъгала. Зам.-министър Иванка Христова даде принципното си съгласие, но така и не ми даде писмено разрешение за това да влезем вътре. И в крайна сметка не влязохме."

Славка продължава: "Когато пристигнахме в Могилино, директорката на дома каза - тези хора са англичани, аз не мога да имам вяра на англичани. След което заяви: ще ви пусна да работите с персонала, но децата няма да гледате. Опитах се да й обясня, че ние искаме да обучаваме персонала не теоретично, а показвайки им какво да се направи на конкретните деца - и така директно да помогнем на децата. Но тя заяви - ако искате да загубите възможността, която имате да отидете в читалището, продължете да настоявате. Отидохме в читалището, където три дни изнасяхме теория на част от персонала. Междувременно се обадих в министерството и оттам ми казаха, че нямат правомощия над този дом. Изумена съм от тази реакция - ние носехме протеинови храни, с които можехме да захраним веднага децата..."

Британските учители взимат обратно почти всичко от шестте куфара, които са донесели - шини, храни, играчки, приспособления, които да стимулират сетивата на децата... Директорката отказва да ги вземе, а и самите те не виждат смисъл да оставят онова, което не са успели да демонстрират.

Преди да затворим, Славка казва: "Страшно ме впечатли обяснението, което чух от персонала - че трябва да мият пода, защото като дойде ХЕИ и види, че не е почистено - глобата е 200 лева, а заплатата им е 180 лв. Тогава си дадох сметка, че явно защото няма кой да ги глоби, че не се занимават с децата, те не се занимават с тях."

По-късно се чувам с Мери Крейн, ръководител на групата британски учители. Звучи уморена и разочарована. Казва: "Тези деца не трябва да са в това ужасно състояние, то не идва от уврежданията им. Децата в нашето училище се усмихват, те са много различни от децата в Могилино. Щяхме да предадем знанията си за захранването и рехабилитацията; не идвахме, за да съдим." Струваше ли си изобщо, питам. "Не знам, отговаря тя. Но персоналът изглеждаше доволен. Мисля, че те са добри хора, които работят в много тежки условия и вярват, че вършат нещата както трябва."

Вторник

Получавам sms от Славка:

Angli4anite sa strahotni. No v doma ne ni puskat da vidim dori decata. Obuchavame v mrasno i mizerno 4itali6te i niama da im ostavim 6 kufara oborudvane…

Неуспешно пробвам да й се обадя, за да разбера за какво говори. Чак по-късно разбирам, че в Могилино обхват има само на гробищата...

Понеделник

Юлиан отговаря.

Юлиан Попов от години е ангажиран с каузата, а в момента се е заел да канализира енергията на Острова, генерирана след излъчването на филма на Кейт Блюет.

"България просто няма системи за извънсемейни грижи - приемни семейства, благотворителни организации, да не говорим за църквата. Това не са системи, които се прокарват като кабелен интернет. Това са културни системи", пише ми той. Така леко попарва идеалистичния ми ентусиазъм, но действително "това не са системи, които се прокарват като кабелен интернет"... Затова е важно работата в посока на домовете за деца с увреждания трябва да се раздели на две - спешни мерки (захранване, рехабилитация) и дългосрочна стратегия (която описах в мейла си до Юлиан).

Събота

Статията за домовете за деца с увреждания току-що е излязла и мейлът ми започва да се пълни.

Юлиан е подхвърлил, че храни известни резерви към деинституционализацията. Веднага се паля: "Не вярвам, че истинска масова деинституционализация може да се случи, преди да развиеш системата на приемната грижа, преди да имаш достатъчно защитени жилища, преди да можеш да компенсираш финансово родителите, които си вземат обратно детето - но и преди да можеш да ги контролираш дали се грижат за това дете и дали не го малтретират. Но иначе не виждам нищо лошо в това децата в институциите да бъдат диагностицирани наистина, а не просто на всички да са залепени етикетите олигофрения и детска церебрална парализа; които трябва - да отидат в болница; които може - да бъдат осиновени или дадени на приемни семейства; за които е подходящо - да отидат при родителите си, но пак - при супердобре развит контрол и, много важно и за двете последни групи - добри дневни центрове. За останалите да се направят индивидуални програми на грижа и обучение, което да е подкрепено от специализиран персонал, а не от лелките от селото. Ако всичко това е изпълнено, дали децата ще са в дом или защитено жилище няма чак такова огромно значение. Важното е да се гарантира, че са третирани като индивиди, а не като стадо; като живи същества, а не като мърша."

Междувременно първите коментари под статията на хора, които искат да направят нещо, вече са налице. Докато започвам този текст, си мисля, че не пари, играчки и дрехи - нека коледният ти подарък за тези деца е едно писмо до правителството.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Децата на ДС: Гордост и несигурност 38 Децата на ДС: Гордост и несигурност

Как децата, чиито родители са били в Държавна сигурност, гледат на себе си днес

27 яну 2017, 28674 прочитания

Психотерапевтът Щефан Тробиш-Лютге: Децата на жертвите говорят често с езика на Щази Психотерапевтът Щефан Тробиш-Лютге: Децата на жертвите говорят често с езика на Щази

Създателят на инициативата "Насрещен вятър" за подпомагане на жертвите на диктатурата за това как изглежда справедливостта повече от 25 години по-късно

27 яну 2017, 7168 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Регионален бизнес»

Регионален бизнес Бургас
Регионален бизнес Бургас

Какъв е бизнес климатът в региона и как се развива бизнесът

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Могилино – възможно ли е сътрудничество между държавните ведомства и неправителствените организации

Във финансовия сектор не всичко е на шест

Еврокомисията отрезви увереността, че след проверките на регулаторите няма риск в системата

Тиктакането на световния дълг

Рекордните нива на дълга по света създават риск за нова криза

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Смъртта е трудна работа

Един от фаворитите на "Берлинале" - филмът "Реквием за госпожа Й.", говори за депресията със средствата на типично сръбската черна комедия

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 8

Капитал

Брой 8 // 25.02.2017 Прочетете
Капитал Daily, 28.02.2017

Капитал Daily

Брой 33 // 28.02.2017 Прочетете