Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
14 23 май 2008, 16:52, 2667 прочитания

Първа сесия на Шести Събор на БПЦ Знак за разочарование или отражение на реалността

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Завърши първа сесия на Шестия събор на Българската православна църква (БПЦ), досега най-точно дефиниран от Борислав Цеков (автор на закона за вероизповеданията и бивш депутат от "Новото време") като "знаков" и от Пламен Сивов (директор на Фондация "Покров Богородичен") като "събор на разочарованието". В съгласие с двамата следва да се допълни, че "знаковото" и "разочароващото" не са нищо друго освен предвидимото.

Отражение на реалността

Тенденциите от първата сесия - някои по-силни, други по-слаби, не са нищо ново под слънцето. Подобно е положението в съседни и по-далечни православни сестри църкви. Предвид самоуправляемостта и "спецификата" на БПЦ, съборът опита "автокефално" да открие топлата вода. Всъщност основното разминаване в "църковните" мнения е по отношение на оценката за фактическото състояние на БПЦ: според някои среди това е положение на дълбока криза, а според други, просто нормална екзистенция, в която няма нужда от усилия за кардинален поврат. Според вторите също така, скандалните безобразия, тоталитарните маниери и изявленията на църковни "князе" могат да се решат само с изменение на устава, предвид по-добра организация.

И двете гледища са условно приемливи. БПЦ е в криза, но реалността в държава и църква е такава, че това е фактическо и нормално състояние. Преодоляването му към момента просто няма как да настъпи. Защо? Средите (клерикално-политико-колаборационистични), които нямат нужда от

Съвременна адекватност
на БПЦ, имат "ясна визия" какво не бива да правят. Останалият църковен народ, който се опитва да води църквата към "въображаемия" изход от кризата, не знае какво точно трябва да прави. Допълнение към фона на този антагонизъм е противоречивата държавно-идеологическа представа за "традиционност на източното православие", записана в конституцията, закона за вероизповеданията и конституционното правосъдие. Изисквания за "отделеност на църква и държава", "забрана за ползване на религии и религиозни възгледи в политиката" съжителстват с такива за "актуално значение за държавния живот, най-вече в православната система на национални празници [сред които "тълкувателно" присъства и (sic!) Нова година]".

Тези противоречия и заиграването с политически и финансови лобита, спекулирането с националистическо патриотарство и издигането на антихристи в църковната йерархията водят до

Задънена улица
Това не е изненада - мирянството е свикнало и на държавен фалш. Саморазбирането на БПЦ като "официално конституционно вероизповедание" според решение 13 на ІV Църковно-нареден събор на БПЦ е допълнително объркване. Определени среди от клира се опират на държавата, когато е угодно, а когато не е, просто я игнорират, като се позовават на самоуправление.

Присъствието на събора на фамилиарно загрижен свещопалец и виден атеист-историк на БКП, на скандален бизнесмен-националист-църковен псевдоблагородник (без благословия на Светия синод) заедно с министри-атеисти и посткомунистически фарисеи е парадоксално, но не е учудващо. Тенденцията е ясна: подобни общественици да присъстват на избора за патриарх, а миряните, които са църквата - не. Странно е само отсъствието на ексмонарх и експремиер, когото Светият синод обгражда с нестихваща молитвена грижа. Освен грешка в поканата сигурно някой от архиереите е обърнал внимание на реалността, че единадесетият му внук (роден в София) е православно кръстен с второ име Хасан. Можеше да бъде и Ахмед (в коалиционен дух).

Тенденциозно е
и "Желателното" отсъствие на проф. Иван Желев - като директор на дирекция Вероизповедания той вероятно не бива да присъства, но като богослов, мястото му на събора е по-оправдано, отколкото на министъра на образованието Даниел Вълчев или на председателя на Върховния административен съд Константин Пенчев. Пародията: Вълчев има "конкретни заслуги" към синодалните и съборни вопиющи вопли за вероучение, а и размяната на поздравления в епистоларно-декларативен стил между събор и депутати -"разяснители" на не дотам безспорния от християнска гледна точка законопроект за "нов" Семеен кодекс като проф. Огнян Герджиков ще е "плодоносно".

И без антагонизма между среди в Светия синод и богословските факултети, които бълват кадри, остава фрапиращ фактът, че нито един преподавател или асистент по църковно право не участва в събора. Уви, подобни хора се оказват най-излишни при промени в устава. Реалност е, че всуе се подготвят богослови висшисти. Другояче са семинариите - по-подготвени, по-обиграни, затова ще могат да участват при избора на патриарх, а Богословският факултет не. Знакова реалност! Знаково и разочароващо също, за да не кажа

Пълен фарс
бе и оповестяването на проекта за промяна на устава. Някой "велик синодален канонист" е смятал по бързина на законодателни изменения да надмине и българския парламент. Изобщо, идеята да се изработи един проектоустав, без предварителна точна и ясна работа в комисии, които мотивирано да предложат измененията е истински "неоценим принос" към православната канонистика във вселенски мащаб. Коя друга църква може да запланува 40 часа за обновяване на устава си? При това в полутайнственост?

Буквално няколко часа преди откриването на събора синодалният избраник за делегат-общественик Борислав Цеков публикува в блога си, че събира предложения по промените в устава. Всъщност активност спорна относно уместността, но напълно похвална като надежда за прозрачност и подчертаване ролята на целокупния Божий народ в нея. Обаче тенденцията остава ясна: общественикът събира мнения, клирът има свое.

Знаково и реално е заобикалянето на дисциплинарни последствия връзка с решение 24 от Четвъртия църковно-народен събор на БПЦ (ЦВ 15/1997): "Съборът единодушно осъжда… безбожния комунистически режим…". Този въпрос в синхрон с реалността не се повдигна въпреки гравиращото присъствие на конкретен митрополитски проблем. Скоро може и да се наложат спешни промени във висшия клир - до края на годината ще се оповестят и останалите християнски водачи, напътствани от Държавна сигурност, действали или още действащи "по заказу". Реалността е друга. Досега е нямало нито надлежно покаяние, нито последствия. Няма и да има. Кому са нужни подобни?

И още един проблем - пак толкова знаков и разочароващ за някои е, че българските църковни "князе" са доживотни за разлика от други православни църкви. Реалност - средната възраст на нашите синодалните старци си е "младежка" - само 76. Защо да са млади "старците"?

Рекапитулацията на първа сесия от Шестия събор: Положително - съборът изобщо се състоя и ще има поне втора сесия, отрицателно - има повече разочаровани, отколкото доволни - емпирично се доказа, че към момента не достигат нито единна воля, нито всеобща визия, как да се решават проблеми.

*Христо П. Беров - български и германски юрист, сътрудник в Института за църковно право в Потсдамския университет и член на Виенското академично дружество за правото на източните църкви
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Наследството на Рокфелер в България 2 Наследството на Рокфелер в България

На благотворителната фондация на филантропската фамилия дължим модернизирането на българското здравеопазване

23 мар 2017, 21401 прочитания

Йосип Новакович: Където има слаба икономика, има силен национализъм Йосип Новакович: Където има слаба икономика, има силен национализъм

Канадско-хърватският писател пред "Капитал" за сложните идентичности на хората от Балканите и доброто в лошите новини

22 мар 2017, 5927 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Тежка Индустрия»

Тежка Индустрия
Тежка Индустрия

Фокус върху сектора с данни, анализ и ревю на актуалните теми

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Отборът на успелите празнува

Първа английска езикова гимназия отпразнува 50 годишен юбилей

Държавна компания срещу градушките

Градозащитната система трябва да обхване 90% от България, предвиждат се нови такси за фермерите и застрахователен пул

Инспекторатът, за който никой не знае

Кой контролира нотариуси, съдебни изпълнители и синдици

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Взимаш ли тази кутия?

След бума по света абонаментните кутии навлизат все по-смело и в България

Unhappy соц

Живещата във Великобритания фотографка Красимира Буцева изследва комунистическия режим и фалшивата носталгия по него

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 12

Капитал

Брой 12 // 25.03.2017 Прочетете
Капитал Daily, 23.03.2017

Капитал Daily

Брой 47 // 23.03.2017 Прочетете