Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
6 1 апр 2010, 15:09, 5817 прочитания

Петте открития на Газменд Каплани

Жителят на Балканите винаги е с приготвен багаж, казва албанецът, избрал да бъде грък

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg




Писателят по време на интервю във Варшава

Фотограф: Аня Чишевска
С тениската на "Бенетон", костюма по мярка, небрежно преметнатия шал и очила, препоръчвани няколко сезона поред от модните редактори на мъжките списания, Газменд Каплани със сигурност не е някой, когото бихте взели за типичния емигрант, търсещ работа на площад "Омония" в Атина.

Четиридесет и три годишният писател Газменд Каплани, " албанец по рождение, грък по собствен избор", както го представя плакатът, наистина не е обикновен емигрант. Да, както всички останали, е минал нелегално (на 15.01.1991, скрит зад щайги в камион) албанско-гръцката граница. Разбира се, работил е незаконно. Няма съмнение, гледал е всички новини по гръцката телевизия, започващи с изречението " Албанец нападна/ открадна/ уби..."

В ресторанта на един от петзвездните хотели на Варшава Каплани още веднъж изминава пътя от градчето Люшня в Албания до Атина, където е доктор на философските науки, уважаван колумнист на вестник " Та Неа" и преди всичко автор на една много нашумяла книга. Пристигнал е до крайната точка, но същевременно още пътува. "Търся себе си. Такава е целта на това така лично пътуване, което всеки емигрант предприема."

" Не съм голям почитател на границите. Изпълват ме със страх и винаги се чувствам някак си особено, когато съм край тях", започва книгата си Каплани. " Кратък наръчник за преминаване на границите" излиза в Гърция преди четири години. Актуален статут? Бестселър. Каплани твърди, че не пише книгата с мисъл за албанците, живеещи в Гърция. Те са минали стотиците невидими граници, обществени и културни, в опитите си да започнат нов живот. Всеки един от тях с малко повече писателски талант би могъл да напише подобна книга. В Гърция книгата четат гърци. Не само за да разберат по-добре съседите си, но и за да научат нещо повече за самите себе си.

Следват издания във Великобритания и Полша. Отзивът навсякъде е подобен. Каплани е приятно учуден, но същевременно знае отлично защо тези 151 страници лични наблюдения от двете страни на границата (той разказва паралелно за живота в Албания на Енвер Ходжа и за битието си на емигрант в Гърция) така вълнуват хора, които дори не са чували за Люшня и Албания. Всички сме емигранти, убеден е. В Гърция, България, Великобритания, Полша. Ако не ние самите, със сигурност нашите предци. Носим в себе си " синдрома на границата". "Езикът на пътеводителя е универсален, такава е силата на литературата. Това е книга за всички емигранти", казва. Албанският герой може лесно да бъде заменен с друга националност.



Минавайки границата и търсейки себе си в Гърция, Каплани не престава да анализира средата. Важен ключ: акцентът. Издава, че не си оттук. Има разлика между американския и албанския акцент. И не става дума за това, че английският му има от онази доза албански акцент, която е причината разговорът, поне от неговата страна на масата, да звучи така все едно с всяка дума пуска по едно сапунено мехурче. Американският акцент за гърците е чаровен. Американските туристи, сричащи на гръцки, са големи симпатяги, които дори заслужават похвала за старанията си. Албанецът, опитващ се да каже същото с малкия запас от думи, който притежава, е " просто въшлив албанец". Албанецът, който говори отличен гръцки, заслужава най-много да чуе: " Дори така няма никога да си грък, албанецо."

Газменд Каплани обаче, освен че говори отличен гръцки, вече се чувства и пълноправен гръцки гражданин. "Не знам кога точно разбрах, че искам да съм част от гръцкото общество. За мен този момент може би беше излизането на книгата... За себе си знаех едно – че искам да успея. Имах желанието да започна от нула. Това е дефиницията за емигрант, условието да си такъв - в началото нямаш нищо."

В началото Каплани наистина няма нищо освен силната воля да не се обръща назад. Камионът така и не стига до гръцката граница. Газменд я преминава пеша. Началният му капитал е италиански език, лош английски и никакви пари. Струва ли си? И още как. "Истинският емигрант е егоист, истински нарцис. Смята, че държавата, в която се е родил, не го заслужава." На границата групата от 60 емигранти без паспорти не отговарят на последния въпрос на граничарите - четирима стражари с "Калашников" и иронични усмивки, които не са особено впечатлени от гледката. " Знаете ли, че там може да е по- лошо", питат. Не искат да знаят. От другата страна на границата за тях не е просто Гърция. Това е друг свят.

В училище той не вярва докрай на учителката, която се опитва да убеди класа, че всички, с любезното съдействие на Енвер Ходжа, са представители на най-щастливата нация на света. Като всяко малко по-образовано семейство в Албания и неговото предпочита да гледа италианска телевизия, нелегално и с огромен риск, вместо единствения канал на албанската телевизия. Нещо го кара да мисли, че светът от другата страна на границата, "там, където мъждукат хиляди светлини", е по-интересен, цветен и далеч не толкова лош, колкото го описва учителката.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕС увеличава парите за здравословна храна на учениците ЕС увеличава парите за здравословна храна на учениците

Новата обединена схема за предлагане на мляко, плодове и зеленчуци ще посрещне учениците през новата учебна година и ще възпитава децата в предимствата на здравословната диета

3 авг 2017, 1825 прочитания

"Пловдив 2019": без граждани, моля "Пловдив 2019": без граждани, моля

С оставката на четиримата членове от т.нар. гражданска квота в управителния съвет на фондацията най-големият културен проект в България е вече почти изцяло политизиран

19 юли 2017, 4730 прочитания

24 часа 7 дни

18 авг 2017, 21626 прочитания

18 авг 2017, 9368 прочитания

18 авг 2017, 8028 прочитания

18 авг 2017, 4967 прочитания

18 авг 2017, 4672 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Куче в папка

Явор Гечев от фондация "Четири лапи" за случая "Мима" и промените в българското законодателство

Имате думата

Как състезателните дебати променят културата на спора у нас

От лизинга към колекторския бизнес

Местният мениджърски екип изкупи останките от българския бизнес на фалиралата австрийска Hypo Alpe Adria

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Тъмната кула

Смела адаптация на Стивън Кинг, за повече прочетете книгите

Една българска проза

Как България стана главен герой във вече успешни и тепърва очаквани англоезични романи

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 19.08.2017 Прочетете
Капитал Daily, 17.08.2017

Капитал Daily

Брой 126 // 17.08.2017 Прочетете