Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
113 16 апр 2010, 12:53, 13030 прочитания

Да бъдеш там. Без дим

Как обикновените непушачи станаха активни граждани, въпреки помощта на интернет

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

атобар апъТ*

Какво означава евентуалната отмяна на забраната за пушене в заведенията за ГЕРБ, демокрацията и бъдещето ни

14 дек 2012

Deja vu: Правителството въвежда пълна забрана за пушене на обществени места

Веднъж вече ГЕРБ отхвърли идеята след натиска на тютюневата индустрия

14 дек 2011

Седмица без дим

Пълната забрана за пушене важи от 1 юни до момента, в който президентът обнародва промените в Закона за здравето

2 юни 2010

А учениците пушат ли пушат

Кой контролира дали децата пушат в района на училищата?

4 май 2010

Депутатите за забраната за пушене - част втора

Членовете на здравната комисия предвиждат корекции в първоначалния вариант на законопроекта, предложен от ГЕРБ

15 апр 2010

(Не)пълна забрана на пушенето - рунд парламентарен

ГЕРБ обмислят забрана на цигарите в заведенията за хранене

14 апр 2010

Нощта на непушачите

Как един софийски бар прави петъчни партита без цигарен дим

9 апр 2010

Зона без цигари

Видео: кой как коментира забраната за пушене в Старбъкс

31 мар 2010

На протест без дим

Протестно шествие срещу отмяна на забраната за пушене на обществени места събра ентусиасти в София

22 мар 2010


Да пишеш по остър социален проблем с едната ръка, докато въртиш конспирация с другата, е занятие, достойно за времена и хора различни от днешните. Така мислех, до мига, в който научих, че депутати от мнозинството си наумили да отменят забраната за пушене на обществени места в България. Само една дума описва състоянието, в което изпаднах в онази сумрачна февруарска вечер: ярост. Черна и безмерна, проникваше през очите ми, едновременно с репортажите от медийните сайтове. Имало криза. Имали права пушачите. Ресторантите се опразвали. Законите и без друго не се спазвали – и това от устата на избран законотворец.

Точка. Не беше вече време за четене. Нито за дебат: за и против пушенето. Няма такъв дебат. Така, както няма дебат дали земята е кръгла. Всички данни отдавна се знаят – от медицината, от Световната здравна организация, от Министерството на Народното Здраве дето открай време "предупреждава...", та дори и от Симеон Дянков. Нали вдигна акциза през октомври уж за да се пушело по-малко. Но не се пуши по-малко защото организмът се пристрастява към никотина и прави пушача наркоман. Готов да даде и последния си грош за да угоди на зависимостта си. Да проси. Да нарушава хипократовата и депутатската си клетва. Да трови децата си, дори неродените. Да трови себе си. Да трови мен, и всички останали, без дори да попита. От цигарите умират хора.

Да, от цигарите се печели. Много. Но в развитите общества парите отдавна не могат да купят всичко. Мълчание не със сигурност. За злините на тютюна писатели са писали книги и режисьори са правили филми. Помните ли "Никотиана" или "Вътрешен човек"? Нашенските вътрешни хора обаче не са Ал Пачино и Ръсъл Кроу. Те седят по банките в Народното събрание и в различните му комисии – за здраве или за европейски въпроси, и ползват имунитет и най-висши държавни протекции. Но те не разобличават бившите си корпоративни работодатели в името на народа, здравето, или пък обединена Европа. Напротив, вярно им служат, нагло се кискат пред микрофоните, менкат терени, лапат кюфтаци, пушат и пушат. Пожарникарите не могат да ги озаптят. Нито този в парламентарното кафене, нито другия в Министерския съвет, дето се мъчи да оправя държавната машина.

Бунт срещу машината

Имах само една мисъл: време е да се действа. Ако ще да съм сам. Но не съм. Разбрах го, щом на екрана едновременно грейнаха две съобщения с един и същ текст: "Какво правим?". Едното от Весела, мой бивш професор от факултета по журналистика. Второто – от Орлин, приятел от детинството, наскоро завърнал се с бизнес в Америка. Подчертавам, нито те, нито аз бяхме правили бунт дотогава. Съвсем порядъчни хора си бяхме – вълнуваме се от това онова, пием, пеем по кръчмите, но в края на краищата си гледаме работата. Те двамата дори са бивши пушачи, пък и аз доста дим съм изгълтал вторично. Кое ни прави бунтари не зная. Това че вкусихме чист въздух по белия свят? Не само. Когато пътуваш в тунел, привикваш сред мрака. Търпиш. Но веднъж съзрял светлината, стремиш се към нея. И удряш, и мразиш когато те дърпат назад.

Точно това правят депутатите с отмяната на вече приетата пълна забрана за пушене на закрити обществени места – дърпат ни назад. Застават на пътя на историята. Създават революционна обстановка. След час или два в Интернет закънтя призивът: към парламента. Стотина писаха "там съм", други – "може би", каквото и да значи това. На другата сутрин в единайсет бяхме под надписа "Съединението прави силата". Единайсет човека. Сред нас журналисти. И хора, които не бях срещал преди – дошли защото не можело вече така! Редихме цигари по гранита, портрет на Левски и знак със забранена цигара. Така задимихме парламента. Трима полицаи се въртяха и търсеха кой е водачът. Няма водач! Всички сме водачи, и не щем е да ни водят назад.

Мина Румен Петров: нямал запалка. Минаха други, виждат, но гледат през нас. След четвърт час събрахме угарките и тръгнахме към паметника на Левски – беше деветнайсти, Орлин рече, че иска да сложи цветя. На изпроводяк, с облекчение вече, полицаят ни рече по-свойски "Ама вие верно ли мислите, че ще ви чуят тия... катили"? Той ги пази всеки ден, знае човекът. "Ще чуят", отвърнах.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Наследството на Рокфелер в България 3 Наследството на Рокфелер в България

На благотворителната фондация на филантропската фамилия дължим модернизирането на българското здравеопазване

23 мар 2017, 22182 прочитания

Йосип Новакович: Където има слаба икономика, има силен национализъм Йосип Новакович: Където има слаба икономика, има силен национализъм

Канадско-хърватският писател пред "Капитал" за сложните идентичности на хората от Балканите и доброто в лошите новини

22 мар 2017, 6244 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Тежка Индустрия»

Тежка Индустрия
Тежка Индустрия

Фокус върху сектора с данни, анализ и ревю на актуалните теми

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Всеки има нужда от психотерапия

Рано е за отписване на популизма

Въпреки загубата на крайнодесния Герт Вилдерс в Холандия е рано за прогнози, че вълната на популизма се обръща

Летище София: не го дават

Връщането на концесията на аерогарата в изходна позиция ще блокира развитието му за години напред

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

На живо от задната врата на Европа

"Граница" на Капка Касабова е книга с документални разкази за района на Странджа, Тракия и Родопите, където се пресичат бежански истории и балкански страсти

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 12

Капитал

Брой 12 // 25.03.2017 Прочетете
Капитал Daily, 28.03.2017

Капитал Daily

Брой 49 // 28.03.2017 Прочетете