Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
13 13 яну 2012, 16:21, 10068 прочитания

Виж кой говори

Лицата, които най-често гледаме от телевизионния екран и историите, които ни разказват

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Пет медийни тенденции на 2011

Най-важните процеси на пазара, които ще продължат и догодина

16 дек 2011

Предателството на медиите

Масовата продажба на редакционно съдържание е един от най-тъжните феномени в тази предизборна кампания

14 окт 2011

Защо телевизията стана по-скучна

Кризата на рекламния пазар е основната причина качествените програми да намаляват, може ли това да се промени

2 мар 2011

Страшна история

Огромна част от българските новини, може да бъде сведена до пет основни мита

23 дек 2009


Понякога ни се струва, че българската публичност може без особен проблем да се напъха в един панелен апартамент в "Люлин" с все героите и сюжетите, които я населяват. Това натрапчиво усещане, разбира се, създават медиите. Из телевизионния екран, сайтовете и вестниците често броди призракът на еднообразието както в подбора на темите, така и в избора на гости, които да ги коментират.

Това е болест, характерна за малкия, но иначе пренаситен с медии пазар. Простичко казано, има твърде много микрофони за шепата важни събития, които се случват в страната. В същото време България разполага с бедна банка от експерти (особено по специфични теми, като енергетика или икономика например), които могат да говорят умно, разбираемо и интересно в своята област, а и да не се притесняват от камерите. Затова сме свикнали лицата, които надничат от екрана (пък и от вестниците), често да се повтарят. Независимо на кой канал сме включили. И това е най-видимо в ситуация на избори, когато политици, социолози и други експерти се намират в постоянна телевизионна въртележка.

Разбира се, причината тези експерти да бъдат най-често канени в медиите е, че те обикновено са най-добре подготвените и най-уважаваните в областта си. Ако пък са политици или представители на институции - са тези, от които се търси отговорност по конюнктурните проблеми. Това обаче не дава основание на медиите да не полагат усилия да откриват нови и интересни експерти с различен поглед към темите.

Никой не е в състояние да произвежда свежи и оригинални тези до безкрай. А прекаленото експлоатиране на едни и същи лица, които и най-често говорят по едни и същи теми, в крайна сметка опростява и изхабява публичния диалог. Смалява кръгозора, редуцира броя на гледните точки и, разбира се, най-големият ужас за природата на телевизията - отегчава зрителя.

Решихме обаче да проверим дали нашето субективно усещане, че фунията на публичността се стеснява до малко на брой сюжети и герои е оправдано, и направихме преглед на темите и гостите в четирите национални телевизии БНТ, bTV, "Нова телевизия" и TV7. Избрахме най-наситените откъм събития последни три месеца от 2011 г. и проверихме какъв е бил отзвукът от тях в публицистичните предавания на различните канали. Съзнателно изпуснахме лайфстайл темите в развлекателните тв формати, които, вместо да дават разтуха от политическото, по-често дават тезгях на политиците да запретнат ръкави и да точат баници и да завиват сърми. Избрахме да се фокусираме върху жанра на телевизионното интервю (тоест не сме включили в мониторинга репортажите, живите включвания или разговорите по телефона). Причината - през последните години то доминира като формат в телевизионната публицистика, заема най-много време и в него обикновено се дискутират темите, върху които медията е решила да постави акцент. В този смисъл е важно и кои хора избира да ги представят и обяснят на аудиторията. Вижте какво се получи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Наследството на Рокфелер в България 2 Наследството на Рокфелер в България

На благотворителната фондация на филантропската фамилия дължим модернизирането на българското здравеопазване

23 мар 2017, 21520 прочитания

Йосип Новакович: Където има слаба икономика, има силен национализъм Йосип Новакович: Където има слаба икономика, има силен национализъм

Канадско-хърватският писател пред "Капитал" за сложните идентичности на хората от Балканите и доброто в лошите новини

22 мар 2017, 5971 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини

Библиотека / Тежка Индустрия»

Тежка Индустрия
Тежка Индустрия

Фокус върху сектора с данни, анализ и ревю на актуалните теми

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Бунтът на жертвите

Гражданското общество в България е като Бърза помощ. Реагира на трагедии и не лекува причините

Бързият интернет и бавната държава

Пет години след неговото начало проектът за бърз интернет до малките общини все още не е завършен

Кухи енергийни фирми

Най-големи разходи има проектната компанията за изграждането на газопровода "Южен поток", където средногодишната заплата през 2015 г. е била 14 хил. лв.

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Взимаш ли тази кутия?

След бума по света абонаментните кутии навлизат все по-смело и в България

Unhappy соц

Живещата във Великобритания фотографка Красимира Буцева изследва комунистическия режим и фалшивата носталгия по него

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 12

Капитал

Брой 12 // 25.03.2017 Прочетете
Капитал Daily, 23.03.2017

Капитал Daily

Брой 47 // 23.03.2017 Прочетете