ОТПАДАНЕ 1/4 от ромските деца на възраст между 7 и 15 години не ходят на училище по данни от преброяването на НСИ. При турската етническа група този дял е 12 процента.

"Асене, махни си шапката, супер ти е косата", подканя учителката Гергана Карабойчева. И часът по български език в 5 "д" клас на основното училище "Райно Попович" в Карлово започва. Суматохата е пълна. Асен и съучениците му говорят разпалено в един глас, не могат да си намерят място, разменят учебници и химикалки. В стаята е студено, но пък чиновете са нови и необичайно чисти. На стената виси табло с прогреса на всеки ученик. В проценти.

За минути ситуацията е овладяна и Гергана започва с преговор на вчерашния урок - традициите на Сирни Заговезни. "Какво ядем на празника", пита тя, а Надя - слабичко момиче с дълга коса и златни обици, започва да пише на дъската - "сирене", "масло", "яиъца"... Класът дружно й помага с трудната дума и Надя си сяда с поздравления. Преди шест месеца тя дори не познава буквите. Днес не се притеснява да излезе пред съучениците си и да прочете от учебника "Родната реч" на Вазов.

Подобно на Надя много от 11-годишните ученици в 5 д клас в началото на учебната година не са можели дори да напишат името си. Българският език им е труден, защото вкъщи не говорят на него. В "Райно Попович" учат само деца от ромски и турски произход. Според данни на НСИ близо една четвърт от ромските деца на възраст между 7 и 15 години не ходят на училище. При турската етническа група този дял е 12%. В доклад на Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе" се казва, че от всеки сто ромски първокласници само 14 стигат до горния курс, а две трети от ромските деца отпадат от училище, преди да вземат най-ниската образователна степен - основно образование.

Тези смущаващи числа илюстрират ясно част от дефектите на българската образователна система - колко сегрегирани и затворени са училищата за част от децата в страната. И колко малко усилия се полагат това да се промени. С глупавата презумпция, че "те не могат и няма да се интегрират". Гергана е от хората, които вярват в обратното. Тя е учител на "Заедно в час" - организация от групата Teach for all, чиято мисия е да осигури достъп на всяко дете до качествено образование. "Заедно в час" търси мотивирани млади хора с лидерски качества, които обучава за учители в училища с ниски резултати (повече за "Заедно в час" в карето).

"Все едно съм започнала да обучавам първокласници", спомня си Гергана началото си в 5 д клас. Тя работи с учениците от 15 септември миналата година, вдъхва им увереност, че могат да се справят и ефектите вече се виждат.

За прошката и други уроци

Кога се връзват люлки, кой е прескачал огън, коя мома е най-щастлива... Всяко дете има собствена история от празника и няма търпение да я разкаже. Исус описва кога неговото семейство яде халва, Асен се намесва с разказ за хвърлянето на стрели. "А мислите ли, че трябва да си прощаваме?" Въпросът на Гергана всява лек смут сред учениците й. "Трябва да простим за грешките и греховете, да целунем ръка на дядо и баба", сигурен е Исус. "Не съм се карала с Лиляна и не трябва да си прощаваме", контрира Зюмруд. Учителката разделя класа на две групи - за и против прошката, подканва всяка да напише аргументите си и да излъчи говорител, който да ги представи пред останалите. Целта е учениците да се научат да защитават мнението си, а пък и да видят, че някой се интересува от това какво мислят те самите. След кратко съвещание двата лагера започват да се убеждават взаимно в тезите си и част от групата против преминава към противниковия отбор. "Утре може и да не си спомнят какво сме учили днес, но ако ги попитам защо сме се разделили на групи, ще се сетят", разкрива още един плюс от нестандартната задача Гергана.

Материалът се преподава през упражнения и дискусия Фотограф: Красимир Юскеселиев

Подобни упражнения няма да видите в един типичен час в българско училище. По-вероятно е да наблюдавате как учителят диктува граматически правила от дъската и дава задача до следващия път да са научени наизуст. Логическото мислене обикновено отстъпва пред зубренето, аргументацията и собственото мнение - пред реденето на литературни клишета.

Докато стигне до адекватните за пети клас уроци обаче, на Гергана й се налага първо да изгради поведенчески навици у 11-годишните. Когато започва работа в училището, тя ги заварва едва ли не "висящи по прозорците и пердетата". Никой не се занимава активно с тях, не ги ангажира. Гергана започва с азбуката, какво е изречение, кои са частите му. Шест месеца по-късно децата може би все още не реагират на задачата "направете синтактичен разбор", но поне знаят, че има съществително и прилагателно и могат да ги разпознаят в текста.

"Знаете ли какво е бостан", разяснява Гергана непознатите думи от урока в учебника. "По турски е диня", чува се от задните чинове. После идва ред на финалното контролно и звънецът за междучасие бие. "До скоро не можех да си позволя да пусна контролно, защото нямаше какво да проверявам", отбелязва по-късно Гергана.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Синтаксисът във футбола"