Регистрация

// Политика и икономика / Общество

20 30 ное 2012, 15:55, 9329 прочитания

Какво, ако Роналдо е гей?

Хомофобията във футбола все още е тема, по която не се говори

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg



[Reuters]
Какво, ако вашият любим футболист Кристиано Роналдо или Лионел Меси беше гей? Щяхте ли да се шокирате? Щяхте ли да страдате? Или да го уважавате по-малко? Едва ли някой футболен фен се е замислял над този въпрос. Още повече ако е крещял хомофобски обиди по време на мач по адрес на играчите от противниковия отбор. Защото разговорът за различната сексуална ориентация във футбола все още не е започнал.

В много случаи футболистите се страхуват да признаят своята различна сексуалност, защото светът е такъв. Той се доминира от любопитните медии и изискващата индустрия. А не на последно място и от запалянковците, които са способни да бъдат особено нетолерантни. И не само към чуждите футболисти, но и към своите любимци. И ако расизмът във футбола е сериозен проблем, на който се обръща внимание, за хомофобията дори не се говори.

Пълно мълчание


"Въпросът е много комплексен, тъй като във футбола темата за различната сексуалност е табу. Играчите предпочитат да го запазят за себе си. На стадионите все още има хора, които реагират много агресивно срещу хомосексуалността. Не се притесняват да обиждат някого и няма видима тенденция това да се промени. Има играчи, които са го признавали, но след края на кариерата", коментира Фабиен Пюжо, треньор на втория по сила футболен отбор в Бордо "Лормонт", който в момента играе в пета дивизия и е с аматьорски статут.

Такъв е случаят с популярния днес футболен коментатор и експерт на Canal+ Оливие Руйе, който през 70-те и 80-те години на миналия век е звезда във френския футбол. Той стига и до националния отбор на Франция, а по-късно гласът му е използван във футболната игра FIFA 2003. Пет години по-късно той признава, че е гей.

"Ако името на някой футболист гей излезе наяве, натискът от медиите към него ще бъде огромен. Медиите се интересуват непрекъснато от личния живот на играчите и затова хомосексуалните футболисти се пазят и крият сексуалната си ориентация от възможно преекспониране", коментира Пол, студент по право в Бордо и привърженик на местния футболен отбор.

Той признава, че много гей футболисти се страхуват да признаят сексуалната си ориентация и заради запалянковците. "Мисля, че нашето поколение не се интересува дали е гей. Той е просто футболист. Мисля, че има огромна разлика между младите и по-възрастните поколения фенове. За нас, по-младите, най-важното е качеството на шоуто, представянето на терена, но по-възрастните са по-нетолерантни", добавя той.

Натиск отвътре

Томас, друг от младите фенове на "Бордо" и бивш футболист аматьор, не е съгласен с тезата за поколенческите различия. "Мисля, че като цяло феновете във Франция нямат добри познания за хомосексуалността, дори и младите. Например един от футболистите на френския национален отбор беше обиждан от съотборниците си, защото подозираха, че е гей. Ако играчите помежду си окуражават подобен тип поведение, какво можем да очакваме от феновете? А те са млади момчета", казва той.

Томас припомня конфликта между звездата на френския футбол Франк Рибери и Йоан Гуркюф, един от най-добрите актуални френски футболисти, за който има съмнения, че е гей. По време на лагер на националния отбор преди европейското първенство през лятото Гуркюф беше наречен от Рибери с обидния за хомосексуалните хора етикет във френския език tapet.

Все още са твърде редки случаите, в които футболистите говорят открито за своята различна сексуалност, но по-големият проблем изглежда е, че дори вътре в самата футболна общност темата не се приема за нормална.  "Наскоро президентът на "Монпелие" нарече един от играчите си "тапет". От устата на един ръководител това звучи още по-агресивно и обидно", коментира още Пюжо.

Той припомня и случая, когато настоящият селекционер на националния отбор на Франция Дидие Дешан като треньор на италианския отбор "Ювентус" забрани да се играе с резервните розови екипи, защото това бил "цветът на хомосексуалните". "В спортната общност е трудно да признаеш, че си гей. От спортистите се очаква да си мъжага. Хомосексуалността не се вписва в обществените представи за мъжкото начало в спорта", коментира Фабиен Пюжо.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни

38 Дефицит и още дългове в Бюджет 2015

26 ное 2014, 3321 прочитания

40 Приятелите са ни скъпи

26 ное 2014, 2778 прочитания

6 Правителството очаква 0.8% растеж за 2015 г.

26 ное 2014, 2190 прочитания

21 Държавата договори изгоден външен заем

26 ное 2014, 1926 прочитания

3 Първите кадрови рокади и в енергетиката

26 ное 2014, 1743 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне

Фотогалерия: Красотата е маска на грозното

Новата изложба на младия художник Борис Праматаров се открива на 7 декември