Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
3 13 юли 2013, 15:56, 8619 прочитания

Когато па-, когато падне...

Какво можем да научим от опита на други страни за дигиталния активизъм и политическата промяна

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Гражданите-политици от площад "Независимост"

Малко крило активисти на "Протестна мрежа" се отделя в самостоятелен политически проект с отворен код

7 мар 2014

Гледаме ви

"Протестна мрежа" иска да съхрани енергията на протеста за постоянен контрол на властта. Която и да е тя

6 сеп 2013

Нищо лично

Социалните мрежи отдавна не са личен дневник. Какво означава това за публичните личности?

9 авг 2013

Ехо стая ли е Facebook

Помага ли ни социалната мрежа да изолираме алтернативни гледни точки към протеста

20 юли 2013

България 2.0 срещу България "1984"

Единственият шанс този път да е различно е да се използва мрежовата демокрация. С новата технология гражданите могат да се защитят и сами да правят политика

7 юли 2013

Изход има

Негативните сценарии за развитие на кризата в България са потискащо реалистични. Но има възможност това да се промени, стъпка по стъпка.

5 юли 2013

Зъбчатите колела на промяната

Изборни промени, реформа на политическите партии и граждански контрол са трите стъпки за възстановяване на системата

5 юли 2013

Какво да се прави

Две седмици след началото на протестите те вече не са израз на възмущение от политическата наглост, а показват неистовото желание България от провалена да стане успешна държава

28 юни 2013

Как се става онлайн скептик

Колумнистът на The Economist и The New York Times Евгени Морозов за това защо дигиталният активизъм не е бъдещето на политиката

4 май 2012


Корицата на американското списание TIME тази седмица е от тези, които, с извинение за клишето, наричаме исторически. Кадърът е повече от познат - площад "Тахрир" в Кайро от птичи поглед, претъпкан с хора и знамена. Фотографията е разделена на две половини от надпис-присъда. Отляво пише "най-добрите протестиращи в света". Отдясно - "най-лошите демократи в света".
 
Причината - две години след като сринаха авторитарния режим в Египет на същия този площад, опитът на хората да построят държавата си отново, при по-честни условия, се провали с гръм и трясък със свалянето на първия демократично избран президент от армията. Страната е разсечена наполовина. Като на корицата на TIME.

Въпреки гигантските разлики в мащабите, политическата ситуация, социалния и икономическия контекст паралелите между протестите в света се чертаят сами. В ядрото си изразяват едно и също нещо. Американският философ Франсис Фукуяма го описа добре в есето си за The Wall Street Journal - овластената от технологиите средна класа по света ще има все по-високи изисквания към политиците от целия спектър, ще настоява за все по-голям граждански контрол върху решенията на правителствата.

Досега дигиталните революции се оказаха особено добри в това да разгромяват изкривяванията на съществуващия ред, да се обединяват срещу тях, да привличат вниманието на света, да свалят правителства, режими. Все още се препъват обаче в обратния път - как да пренаредят системата така, че хората отново да намерят мястото си в нея. Как да променят играта на политиката. България и набиращата сила активистка общност, която се бори за политическа промяна с помощта на социалните мрежи, може да научи много от сравненията.

Не можем ли, а как

Технологиите засега вършат чудесна работа за механиката на протеста. Чрез тях хората изобретяват все по-талантливи форми, в които да обличат недоволството и исканията си.
Гражданската журналистика - през блогове, социални мрежи и livestreaming платформи, е във възход. Тя вече не е само коректив за медиите дали отразяват обективно случващото се, а смело влезе в тях с лица, думи, жанрове. Активисти изместиха втръсналите говорещи глави от екраните на телевизорите. Възстанови се големият публичен разговор, който прескача от уличните разговори в онлайн платформите и обратно. Различни професионални групи - юристи, икономисти, артисти, НПО професионалисти, журналисти, природозащитници - дават заявка, че са готови да влагат знания и енергия в обратното изграждане на тъканта на гражданското общество.



"Промяната е тук. Забележете я", настоява блогърът и активист Константин Павлов-Комитата, един от основателите на платформата, която проследява обещанията на политиците politikat.net. Има предвид, че технологиите правят много по-непосредствено общуването между хората и политиците. "Вече можете да контактувате директно с много политици през социалните мрежи и блоговете, да получите веднага отговори на въпросите си. Това е грандиозна промяна, която все още малко политици и граждани усещат, но технологиите са налице и аз съм оптимист. Мисля, че и политиците търсят по-директна връзка с избирателите си, просто още не са напипали най-точния начин", добавя той.

Дигиталният активизъм може и да е провокирал няколко политици да си направят Twitter и Facebook профили, но все още не е предизвикал качествена промяна в начина, по който партиите взаимодействат с избирателите си. Нито в начина, по който правят политика. И това далеч не е български недостатък. Формулата все още се тества на места, които са няколко стъпки по-напред в преподреждането на системата. "В Испания бяха създадени две нови леви политически партии - Съюз за прогрес и демокрация и Обединените леви, за да отговорят на изискванията на Indignados ("Възмутените", или хората от масовите протести в Испания през 2011-2012 г.), които са много активни онлайн. Не изглежда обаче те да действат по-различно от старите партии", коментира пред "Капитал" Мери Джойс, която е асоцииран директор на проекта Digital Activism Research към Университета във Вашингтон. Джойс, която е ръководила работата с новите медии в кампанията на Барак Обама през 2008 г., изследва как технологиите се прилагат за политическа промяна на различни места в света и е доста трезва за ефекта, който те са постигнали досега. Според нея най-забележителният пример за иновативна политическа структура е Германската пиратска партия, която се опитва да приложи форма на управление, в която всички членове и симпатизанти са много по-въвлечени във всекидневното взимане на решения. Но дори тяхната пряка демокрация е още по-скоро идея, отколкото функционираща политическа система, отбелязва Джойс.

На същото мнение е и популярният онлайн скептик и колумнист за The Economist и The New York Times Евгени Морозов, който има теория защо софтуерът LiquidFeedback на Германската пиратска партия не дава очакваните резултати. (Между другото такъв използва и лявото движение "5 звезди" в Италия) "Повечето хора след краткия период на недоволство като този, който имате в България в момента, проявяват нулев интерес към участието в скучния и досаден процес по взимането на решения, каквото е всъщност политиката. Такъв е и опитът на Пиратската партия в Германия: те имат прекрасни платформи, чрез които техните партийни членове могат да гласуват и да изказват мнения пред лидерите на партията, но повечето са твърде мързеливи или незаинтересувани, за да ги използват", казва Морозов, който се съсредоточава върху ролята на социалните мрежи в битките за свобода и демокрация в първата си книга "Заблудата на интернет: тъмната страна на интернет свободата". Тъкмо тук той вижда причината пряката демокрация да не работи на национални нива - много хора са просто твърде заети, за да участват и дневния ред на обществото рано, или късно се окупира от нечии интереси. "Това е провал на пряката демокрация, който интернет не може да разреши, независимо колко се опитва", категоричен е Евгени Морозов пред "Капитал". После бърза да добави, че това не означава, че положението е безнадеждно, а че всеки, който се опитва да променя средата с дигитални инструменти първо трябва да е наясно що за игра е политиката и как работи. "Инструментите сами по себе си не водят никъде", казва той. 

Питаме го дали смята, че групите за граждански натиск могат да създадат устойчив политически модел без партия зад гърба им. "Не вярвам", не изненадва той и веднага отвръща с пример: "Все още си спомням ясно протестите в Русия през декември 2011 г. Много хора, много действия. Нещо произлезе ли от това? Е, може би затвор за Алексей Навални и заточение за Гари Каспаров." (Алексей Навални и Гари Каспаров са двама от най-популярните политически активисти, опозиционери и критици на режима на Путин в Русия - бел. ред.) Всъщност Морозов е на мнение, че дори създаването на политическа  партия не е достатъчно за постигане на промяна. И тук отново напомня за Пиратската партия и движението "5 звезди" в Италия, които според него са заложили твърде много надежди на децентрализацията и магията на дигиталните платформи. "Не можем да гледаме на тях като на решение или заместител на политиката, наивно е", обяснява журналистът. Интернет, разбирайте гражданите, още не е намерил начин да влияе на задкулисието, на начина, по който действа политиката, а именно като управление на най-разнообразни сделки и интереси. Както обобщава Мери Джойс от университета във Вашингтон - ако активистите нямат доверие на съществуващите партии и политици, че могат да случат промяна, ще трябва те да я извършат сами. А това изисква много повече организационна сила, отколкото една хлабава гражданска коалиция може да предложи.

Опитът на другите е важен не заради готови модели, които можем да наложим механично върху нашата политическа действителност. А за да мислим по-гъвкаво. С няколко хода напред. Защото най-важното, което дават технологиите за политическа промяна, е споделеното знание.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Космополитен пристан за ромските творци Космополитен пристан за ромските творци

Берлин вече е дом на първия Европейски институт за изкуства и култура на ромите. Това е пространство, което ще даде глас и лице на приноса на общността в музиката, литературата, визуалните и сценичните изкуства

16 юни 2017, 2118 прочитания

Краков победи смога. Как София да го последва 2 Краков победи смога. Как София да го последва

Доскоро известна като Китай в Европа, Полша е на път да се пребори с мръсния въздух. Активистите от "Тревога за смога в Краков" бяха в София, за да разкажат как граждански групи могат да постигат реални успехи, оказвайки натиск върху властта

2 юни 2017, 14533 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Регал»

Регал
Регал

Издание за бизнеса с бързооборотни стоки

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Мирният протест изисква много търпение

Димитър Кенаров пред "Капитал Daily"

Върхът на слънчогледа

Компанията за преработка на слънчоглед "Олива" за първи път надхвърли оборот от над половин милиард лева, а до дни започва строителството на новия й завод за 40 млн. евро

Хелмут Кол: един голям европеец

Най-дълго управлявалият немски канцлер си отиде на 87 години, оставяйки значим отпечатък върху историята на обединена Германия и Европа

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Непознатото момиче

Новият филм на Братя Дарден е за драмата на човека със съвест

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 25

Капитал

Брой 25 // 24.06.2017 Прочетете
Капитал Daily, 27.06.2017

Капитал Daily

Брой 96 // 27.06.2017 Прочетете