Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
112 23 авг 2014, 16:36, 32371 прочитания

Малката Италия

Как и защо все повече италианци намират пристан в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

Какво правят италианците в България

Младите италианци в България: София е космополитен град

Страната ни вече е на глобалната карта на възможностите за млади европейци

Италианските пенсионери в България : Тук все още има приятелство

Евтиният живот и топлите отношения между хората привличат италианците в златна възраст

Италианските предприемачи в България: Икономиката е малка, но здрава

Италианци местят бизнесите си тук заради бюрокрацията и данъчното бреме в Италия

Още по темата

У дома е там, където е най-бързият WiFi

София, Пловдив и Варна бавно изгряват на картата на дигиталните номади, които търсят следващата си спирка, от която да управляват бизнеса си

8 яну 2016

Как България да печели от миграцията

Време е да счупим глупавия мит, че българите в чужбина са безвъзвратно изгубен ресурс

7 фев 2014

Dobre doshli

или как проектът "Отворени градове" си поставя за цел да направи София по-гостоприемно място

18 фев 2011
Има много начини да кажеш, че една страна е изостанала. Единият е с клишето "най-бедната страна в ЕС", залепено за България в новинарските емисии. Другият е "приличен стандарт на живот на най-ниска цена в Европа", както ни представя в Италия RAI 1.

Послание, което гали ушите на предприемачи, които се оглеждат за евтин труд и ниски данъци, на пенсионери, които след наема и сметките искат да им остава поне за едно хубаво еспресо, и на млади хора, които търсят бягство от омагьосания кръг на временните договори. Учудващо или не, но за различни групи от италианското общество двата часа полет с Wizz Air до България се оказват билет за ново начало. Така в София, Пловдив и Бургас изникват автентични италиански заведения, а по улиците все по-често се прозява онова напевно разтягане в края на думите, по което се познава истинският италианец. Те са тук, за да поостанат.

Няма много публични данни, с които да се нарисува тази картина, но дори и малкото, с които разполагаме, я потвърждават. Макар и да не са толкова много като абсолютен брой (в сравнение с руснаците например), италианците, които избират България, за да живеят и работят, се увеличават през последните години. След гърците и румънците те са най-голямата група граждани на ЕС, които се задържат тук за повече от снимка пред "Невски" (виж графиките).

Причините за това се крият по-скоро в колелата на буксуващата италианска икономика, отколкото в селската хубост на България.

Ciao, Италия

Алберто Кандусо, който от девет години живее в София, е роден в бившата автомобилна столица Торино. От общо десет души в неговата приятелска компания само трима са останали в Италия. Във фабриките на FIAT в Торино сега работят около 500 души. В детството на Алберто са били 30 хиляди, дошли от всички краища на страната. Около автомобилостроенето процъфтяват десетки други свързани бизнеси и индустрии. Днес дори баровете и ресторантите фалират един по един, защото няма кого да обслужват.

Торино е нагледен пример за трансформацията на една от най-големите икономики в Европа в бавно потъващ кораб. Публичният дълг на страната достигна 134% от БВП тази година и ако икономиката не започне да отбелязва по-висок ръст, обслужването на този дълг ще я дърпа надолу. Бизнесът се задъхва от драконовските антикризисни мерки, а прибираните от държавата данъци понякога достигат повече от половината от размера на доходите на домакинствата. За майката на Алберто, която има малък магазин в Торино, вече е трудно да изкарва до края на месеца. Средната класа в Италия се стопи, казва Кандусо. Да започнеш свой бизнес в момента според него е почти невъзможно, защото банките не отпускат кредити, а средствата, които трябва да изгориш в бюрократичния тунел, за да си откриеш фирма, достигат 9 хил. евро.

Безработицата сред младите и хората на средна възраст буквално копае дъното, стигайки най-внушителните си нива за последните четиридесет години. Ако преди няколко години заплата от 1000 евро се е считала за обидна сред образованите младежи, сега е чист късмет, ако се сдобиеш с такава. "Хората на моята възраст вече са развили такова мислене, че ако имат работа, стоят там, дори да я мразят, защото е единствената им възможност", разказва 35-годишната Луана Лумпеняни, която отскоро работи в застрахователна компания в София. Да успееш да си намериш работа на постоянен договор е сложно упражнение в днешна Италия, а без такъв забравяш и за ипотека за собствено жилище, и за лизинг за кола, и за собствено семейство. "Затова има хора на по 35, които още живеят при родителите си", казва Луана. 

"Италия за възрастни" също не е ваканция. Когато се пенсионира, бившият шофьор на камион Франко Луиджи Тенка си дава сметка, че не може да си позволи да остане в Милано. Пенсиите в неговия диапазон се облагат с близо 30% данък. С по-малко от 800 евро, които му остават, той трябва да плаща наем, сметки, да поддържа жилището си и колата си и да се храни. За него е въпрос на оцеляване да потърси друга опция. В България, освен че живее чудесно с тези пари, получава и брутната си пенсия, тъй като тук тя не се облага допълнително.

Като Италия от 60-те

И все пак защо всички тези италианци на различна възраст, с различни проблеми, очаквания и амбиции се спират точно на България, за да се спасят от кашлицата на Стара Европа? За бизнеса отговорът е сравнително ясен. Ресторантьорът Фабио Лонго, който държи квартално заведение в София, намира тук Италия от 50-те и 60-те години. "Малко диво, след голяма криза, но с ниски данъци, без фискалните белезници на Италия."

Търговският аташе на италианското посолство в София д-р Доменика Ротела го представя малко по-научно: причините България да е предпочитана от италианци с бизнес намерения са ниските оперативни разходи, благоприятното данъчно облагане, опитната трудова ръка с добър потенциал за професионално обучение и стратегическата географска позиция. Според нея броят на италианските компании тук се увеличава в последните години заради определено ниво на зрялост, което е достигнал българският пазар.

Към този микс от силни черти на България Пиетро Луиджи Гиа, председател на сдружението на италианските предприемачи "Конфиндустрия България", добавя и културната близост между двете страни, както и еврофондовете като двигател за привличането на нови индустрии. "Ако в следващия програмен период еврофондовете се използват правилно, сме сигурни, че страната ще расте по-бързо и по-добре", коментира той. Гиа също отчита засилен интерес на италианския бизнес към България, но не го смята за изцяло ново явление, а го отдава на добри традиции в търговското сътрудничество между двете държави.

Що се отнася до пенсионерите и младежите, това, което ги задържа тук, често отива отвъд прагматичното. Парадоксално, но и за едните, и за другите, е еднакво вероятно да срещнат любовта тук. Както ще ви обясни 70-годишният Франко Луиджи Тенка: "Голямата разлика между Италия и България е приятелството. Тук то все още съществува. В Италия всичко е само пари."

Вижте историите на различните групи италианци в България тук:

Италианските пенсионери: Тук все още има приятелство

Италианските предприемачи: Икономиката е малка, но здрава

Младите италианци: София е космополитен град


По темата работиха и Илин Станев и Десислава Лещарска
 
Колко е голям италианският бизнес в България

И според "Конфиндустрия", и според посолството компаниите с италиански капитал в България са около 1000, а според италианския статистически институт търговският обмен между България и Италия през 2013 г. се оценява на 4 млрд. евро. Секторите, към които италианците се насочват традиционно, са текстил, обувки и метали. Има обаче засилващ се интерес в сектори като енергия, електроника, инфраструктура, строителство и земеделие.

"Земеделието в България също има огромен потенциал. Италиански фирми имат интереси в този сектор и смятаме, че ако публичният сектор изиграе своята роля в опростяване на правната рамка и позволи по-силен поток на чуждестранни инвестиции, през следващите години процъфтяващото селско стопанство ще бъде една от икономическите характеристики на България, така както е било в миналото", казва Пиетро Луиджи Гиа, председател на сдружението на италианските предприемачи "Конфиндустрия България". "Енергетиката също е значим сектор и там има няколко инвестиции", добавя Гиа и отбелязва, че решенията на правителството на Орешарски по отношение на възобновяемата енергия са забавили този феномен. "Все пак сме убедени, че има огромни възможности и че инвестициите в бранша ще се подновят."

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Футурологът Герд Леонард: Професиите на бъдещето са свързани с грижата и разбирането на човека 6 Футурологът Герд Леонард: Професиите на бъдещето са свързани с грижата и разбирането на човека

Според Леонард до 20 години ще работим по-малко, ще потребяваме по-малко и ще се учим да учим през целия си живот

21 апр 2017, 50758 прочитания

Правата на човека през 2016 г: под ботуша на омразата и безнаказаността на корупцията 5 Правата на човека през 2016 г: под ботуша на омразата и безнаказаността на корупцията

Годишният доклад на Българския Хелзинкски комитет съдържа плашещи изводи за драстичния скок на подбуждането към омраза и насилие и абсолютния крах на свободата на изразяване

20 апр 2017, 5176 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Капитал Авто»

Капитал Авто
Капитал Авто

Тенденциите от автосалона в Женева

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
In memoriam: Хвърчащият човек

Валери Петров 1920-2014 г.

Финансиране през Kickstarter - do's and dont's

Представители на три български проекта разказват какво е добре да се прави и какво не

Как МВР може да изгуби 50 млн. лв.

Проблемите се дължат на микс от корупция и липса на капацитет

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Дяволът в сандвича

The Founder е за драмата на човека, развил "Макдоналдс" до световна верига

Попътен low cost вятър

Летни културни събития из Европа, достижими чрез нискотарафни линии

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 16

Капитал

Брой 16 // 22.04.2017 Прочетете
Капитал Daily, 20.04.2017

Капитал Daily

Брой 61 // 20.04.2017 Прочетете