Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
17 17 апр 2015, 17:32, 60821 прочитания

"K’во става бе, госпожо?"

Как преподавателят по история Светлана Михайлова разчупва часовете си и защо това си заслужава

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Светът се нуждае от нова учебна програма

Време е да поставим всички ученици в истинския център на образованието

20 апр 2015

В страната на свободата и простите неща

Държавата трябва да има доверие на учителите, казва Яна Палоярви от финландското Министерство на образованието и културата

18 апр 2015

Добрият Джон Майтън

Всеки ученик може да бъде отличник, смята математикът и драматург, измислил системата за преподаване на математика JUMP Math

17 апр 2015

Ако не можеш да промениш системата - направи си сам училище

Явор Джонев от "Сирма груп холдинг" излиза от активния бизнес, за да работи за качествено образование за всички деца

17 апр 2015

Хората, които променят образованието

Историите и идеите на четирима души, които знаят от какво имат нужда днешните ученици

17 апр 2015

Кое е образованието на бъдещето

Учителите, родителите и местната общност са ключовите фактори за една по-добра училищна система

7 апр 2015

Идва ли краят на скучните уроци

Какво означава свободата, която новият закон дава на учителите и директорите

27 мар 2015
"K’во става бе, госпожо?" Въпросът на дванайсетокласника най-вероятно ще хвърли в тих ужас всеки средностатистически учител. Светлана Михайлова обаче го приема спокойно - за нея това отношение не означава, че учениците не уважават учителите, а че просто го правят по различен начин.

Светлана е преподавател по история и философски цикъл. Става учител, защото това е нейният начин да е активна в обществото и да прави, "надявам се, някаква положителна промяна" като предава демократични ценности на учениците си. Програмата й е, меко казано, запълнена - преподава на V, VI, VII, IX, X и XII клас, занимава се и с проекти в сферите на образованието, младежката активност, социалните и половите неравенства. И събира идеи за това как училището да се превърне в място, където учениците са индивидуалности, достойнството им е защитено, а ученето е взаимен процес. И то не след пет, десет или двайсет години, а сега.

Докато чакаме несъвършената образователна система да се промени, трябва да внасяме нашата промяна на терен, заяви Светлана Михайлова по време на презентацията си на конференцията "Образование за бъдещето". Пред "Капитал" тя изрежда своите лични причини да се опитва да внася тази промяна всеки ден: "Смятам, че е важно да променяме самите себе си в системата, да провокираме това, което сме свикнали да приемаме като стереотипния, традиционния учител, за да може да се изгражда връзка със съвременните деца." А те имат нужда да бъдат чути и разбрани, да им се покаже смисълът от идването на училище. "Съвременните деца имат нужда от голяма динамика - те бързо се насищат на преживявания и трябва да си различен и провокативен, за да се промени отношението им към теб", забелязала е Светлана. Това означава учителят да се откаже от ролята, с която е свикнал - да е активният, да говори много, да доминира в класната стая и да даде повече възможност за изява на учениците. Ако това не се случи, младите хора губят този свой стремеж да са дейни и да споделят, а това е пагубно за бъдещето им, смята Светлана.

Един различен час

Стереотипният учителски авторитет, в който сме свикнали да разпознаваме ролята на учителя, е и първото нещо, от което Светлана се отказва в своите часове. "В началото е много трудно, казва тя, но когато се изградят отношения с учениците на партньорски, равнопоставен принцип, се работи много по-лесно." Това не означава, че учителят не води часа, а че го прави по различен начин - присъства като експерт, задава въпроси, провокира мисленето на учениците без назидателни мерки. Грешките не се стигматизират, дори напротив - Светлана е организирала специален "час по грешките", в който учениците спокойно грешат и сами се поправят.



Обикновено един неин урок по история започва с връзка с предишния, със съвремието или с нещо, което вълнува децата. Опитват се по заглавието да гадаят за какво става въпрос в темата, обсъждат се въпроси, чиито отговори може дори да ги няма в учебника. Когато например шестокласниците на Светлана стигат до закона за насърчаване на местната индустрия от 1895 г., тя ги пита какво според тях означава да насърчиш местната индустрия - нещо, което учебникът е пропуснал да обясни. Тя се опитва да накара учениците си и да провокират собствените си убеждения и стереотипи. Когато темата по история позволява, тя я свързва с чувствителни въпроси като феминизма, социалните неравенства или приемането на различията. Според Светлана повечето ученици се интересуват от тях, но влиянието на средата ги кара да действат стереотипно. Нейната задача е да ги накара да погледнат нещата и от друга гледна точка. Например по отношение на дебата за робството - въпреки че тази терминология е премахната от учебниците и повечето историци също вече я преосмислят, учениците продължават да я използват. ного е трудно, когато в училище се опитваш да се бориш с този масов обществен наратив", казва Светлана. Харесва й обаче, когато учениците спорят с нея и отстояват тезите си, дори да са на коренно различни мнения. Забелязала е, че след време някои от тях все пак сменят своите убеждения в резултат на разговорите с нея.

"Опитвам се да персонализирам съдържанието през техния опит, защото не може да има учене без преживяване", допълва Светлана. Така тя наскоро извежда урока за функциите на европейските институции извън класната стая - дванайсетокласниците отиват в Дома на Европа със задачата да се срещнат с експерти и да разберат колкото се може повече по темата. Светлана обаче не отива с тях, а ги кара след посещението да й изпратят каквото доказателство решат, че са били там. "Може и нищо да не научат, но се вълнуват и накрая имат усещането, че нещо са постигнали", казва Светлана.

Разчупените уроци обаче не се получават лесно. Макар да се чувства свободна да работи по този начин, на Светлана й пречи сложната логистика - как да се вмести в часа, да се напасне с колегите и цялата програма, но и отношението на учениците, които понякога реагират неочаквано. Тя е забелязала, че статичната образователна система променя и тях и те невинаги се заразяват от желанието за нещо различно. "Когато не разказвам урока в час, децата се объркват", дава пример учителят. За нея, както и за повечето й колеги съществува още една трудност - да се пречупят, да пуснат контрола на класната стая и да имат доверие на учениците си. Не е лесно например да знаеш, че във всеки момент някой може да пусне камерата на телефона си и след няколко часа да се озовеш в YouTube. Не им помага и силно остарялата бюрократична система - учителите работят под стрес от проверки от регионалните инспекторати, за които са длъжни да доказват, че следват учебния план, който пък трябва да съответства на записаното в материалната книга от учителската стая и тетрадката на ученика (да, всичко това се прилага и през 2015 г.). Системата за оценяване също е неподвижна и отразява остарели вече практики. Как да оценя например ученик, който се затруднява да научи урока по история, но с желание снима филм за него, дава пример Светлана.

Защо си заслужава

Въпреки бюрократичните и логистичните пречки Светлана е напълно убедена, че усилията за промяна на преподаването си заслужават. Само така учениците могат да бъдат поставени в ситуации, в които използват нужните за XXI век умения - работа в група, критично мислене, любопитство, събиране и анализиране на информация, физическа активност дори. Големите ефекти за нея се виждат по-ясно след време, може би чак когато децата излязат от училище. Със свои бивши ученици например Светлана в момента си партнира в различни инициативи и вижда резултатите от това, което са говорили в класната стая.

А от какво има нужда учителят, за да се осмели да промени начина си на работа? "От повече доверие и свобода" - както от образователните структури, така и от обществото, категорична е Светлана.
За да пусне контрола, учителят трябва също да бъде уверен и креативен, да иска нещо да се случи, да види, че новите практики се разпознават и разпространяват. Светлана признава, че не всички нейни колеги са готови за това. Но е сигурна, че би помогнало, ако училищата станат по-автономни и се осъзнае необходимостта учителят постоянно да се променя и адаптира. Защото промяната е свързана "с мисленето на хората".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

София: революцията се отлага 21 София: революцията се отлага

Вече има външен анализ на най-големите проблеми в центъра на града. Сега общината трябва да покаже какво ще направи с него

13 окт 2017, 13219 прочитания

Съдията Съдията

Книга за покойния председател на Върховния и на Конституционния съд Румен Янков събра всичките му актове в КС

29 сеп 2017, 2693 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Добрият Джон Майтън

Всеки ученик може да бъде отличник, смята математикът и драматург, измислил системата за преподаване на математика JUMP Math

Playground Energy: На бизнес люлката от пет години

Идеята на Христо Алексиев и Илиан Милинов за използване на енергията от играчките на детските площадки идва случайно

Старите кучета още хапят в БСП

Ще може ли Корнелия Нинова да овладее партията

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Новите страхове са забравените стари

Носителят на "Оскар" Фолкер Шльондорф за първата екранизацията "Историята на прислужницата"

Хипи ленд

Как премина балканският Rainbow Gathering в Родопите, или всичко, което трябва да знаете за колоритната общност на съвременните хипита

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 21.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 23.10.2017

Капитал Daily

Брой 161 // 23.10.2017 Прочетете