Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
39 15 май 2015, 17:03, 72876 прочитания

Защо се стопява естественото раждане

Скоро половината бебета в България ще се появяват на света със секцио. Проблем ли е това?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Спортът: На границата между здраве и патология

Травмите могат да бъдат избегнати, а профилактиката е на цената на чифт добри маратонки

4 юни 2015

Как лекуваш последствията

Или три фундаментални PR грешки, които "Софиямед" допусна в комуникацията си при казуса с акушерката

15 май 2015

Най-лошото посрещане на този свят

Акушерската драма напомни, че здравната система потъпква основни човешки права на майките и бебетата

3 май 2015

Родилни мъки

Жените в България раждат при лоши условия и унизително отношение

4 дек 2009


"Ооо, с тази фигура няма да родите нормално", ще заяви лекарят с толкова категоричен тон, че всякакви въпроси ще увиснат незададени. Младата жена ще чуе същата реплика още десетки пъти по време на бременността си. Аргументът "тесен таз" се е превърнал в толкова универсална пречка пред нормалното раждане, че не търпи възражение или пък опит в родилната зала. Преди време български акушер-гинеколог спечели популярност с фразата, че това е генетичен белег на българките, заради който ще им става все по-трудно да раждат по естествен път.

Факт е обаче, че скоро почти половината бебета в България ще се появяват на света по оперативен път. Делът на ражданията със секцио вече минава 40%, а в последните няколко години се увеличава с по 2-3% на година (виж графиката). Той преминава както средните за ЕС стойности, така и препоръчвания от Световната здравна организация (СЗО) праг от 15% на ражданията с цезарово сечение (ЦС). Отвъд тази средна граница СЗО приема, че появата на бебето чрез операция не се налага по медицински причини.  

Само преди двадесет години ражданията с цезарово сечение в България варират между 5 и 20% в различните болници - белег, че междувременно в обществото ни е настъпила мащабна промяна. България обаче не е сама в тази тенденция, тя е характерна и за други развити и развиващи се държави. Дори в Европа картината е шарена - в южните държави като Италия, Португалия и Кипър стойностите на ражданията със секцио се доближават до българските, в Германия и Австрия делът е около 30%. Докато в скандинавските страни като Швеция, Норвегия и Финландия, които се отличават и с най-добри показатели на майчиното и детското здраве, той е около 17% (виж графиката).

В някои държави дебатът за допустимата граница на ражданията със секцио вече се е превърнал в политики за ограничаването им. В България този разговор рядко се води дори между лекар и пациентка, въпреки че е от ключово значение за здравето на майки и бебета. Световната здравна организация казва, че в идеалния случай цезарово сечение трябва да се предприема само когато е медицински необходимо, защото няма сведения, които да показват ползите от него за жените и децата, когато процедурата не се изисква. Като всяка операция, отбелязва СЗО, секциото се свързва с множество краткосрочни и дългосрочни рискове, които могат да окажат влияние върху здравето на жената, на детето й и на нейните бъдещи бременности.

Покачващият се процент секцио в България е обезпокоителен и според годишния доклад за правата на човека на правозащитната организация Български хелзинкски комитет. Според Даниела Фъртунова, юрист в програма "Мониторинг и изследвания" в БХК, която се занимава с правата на раждащата жена, той може да ни накара да се замислим за системните пороци в грижата за майчиното здраве. Те са и на ниво практика, и на ниво законодателство. "Имаме свръхмедикализиране на раждането - то се възприема все едно е заболяване, за което е нужно лечение от лекар в болница с медикаменти", коментира тя. "Медицината започва да измества естествения ход на раждането."



Причините за това са много и комплексни - те оплитат в себе си недостатъците на здравната ни система с особеностите на забързания градски живот. Личният тайм мениджмънт и на лекари, и на пациенти се оказва с по-голям приоритет от часовника на природата. А лошото качество на грижа, бездушната рутина в българските болници и липсата на доверие между медиците и хората са създали хранителна среда, в която изводите на науката са натикани в ъгъла от митологията на форуми и социални мрежи. Където всеки е експерт, а страхът е движещата сила за вземане на решения за бъдещето. 

Както е удобно на лекаря или както каже астрологът

Преди два месеца д-р Стефан Константинов, акушер-гинеколог и бивш министър на здравеопазването в първия мандат на ГЕРБ, публикува в списание "Акушерство и гинекология" свое изследване, в което се опитва да установи дали броят на извършените цезарови сечения варира в зависимост от собствеността на болницата. Той си служи с данните от регистъра на ражданията към Националния център за опазване на общественото здраве (НЦООЗ) и установява, че делът на ражданията със секцио в частните болници е около 60%, или с 20% повече от средното за страната. Като в отделни частни лечебни заведения този дял стига и 80%. За сравнение - в общинските и държавните болници цезаровите сечения са около 32 и 34% (виж графиката).

Изследването отбелязва, че липсват данни по-високият процент на секциото в частни лечебни заведения да се дължи на медицински причини. Но тъй като в България нормативната уредба не предвижда възможност за цезарово сечение по желание, е трудно да се установи каква част от тях са извършени по необходимост и каква по предпочитание. "Ако разгледате списък с жени, които са родили с ЦС, там ще има задължително някаква медицинска обосновка - тесен таз, неправилно предлежане, херпес или друго. Но това е заравяне на главата в пясъка. Сега можем само да гадаем колко от тях са извършени по желание, защото всички са маскирани с медицински индикации", коментира д-р Стефан Константинов.

За д-р Маргарита Бранкова, акушер-гинеколог в частната болница "Свети Лазар", обаче няма съмнение, че в частните болници делът е по-висок, защото там се изпълняват желанията на бременните жени. "Има жени, които идват и казват: "Бях на астролог и той ми каза - бебето ми трябва да бъде извадено на еди-коя си дата в еди-колко си часа. С нищо не може да я разубедите да не си изпълни заръката", категорична е тя.

Лекарите обаче все по-често обясняват ръста и с по-късната възраст за първо дете и забременяването инвитро. "Честотата на цезаровото сечение в България ще продължи да нараства, като в основата на това поведение е намаленият брой раждания, синдромът на единственото "свръхценно" дете - поради възраст на жената, поява на латентни заболявания на бременната в тази възраст и високата честота на бременности след прилагане на новите асистирани репродуктивни техники", се казва в становище на националния консултант по АГ и изпълнителен директор на "Майчин дом" проф. д-р Виктор Златков, изпратено до "Капитал". Той цитира проучване, проведено в болницата, за начина, по който жените биха искали да родят - 50% от анкетираните искат това да се случи със секцио. Преобладаващото мнение сред лекарите е, че цезаровото сечение в България се увеличава по настояване на пациентките, не заради препоръки на медиците.

"Струва ми се, че основната причина е желанието на хората всичко да бъде планирано и изчислено. Да не се оставя никакво място за риск", казва и д-р Стефан Константинов. Той е от малкото лекари, които признават публично, че процесът на планиране все пак е двупосочен. "Когато една жена иска да роди при даден лекар, той невинаги може да е нонстоп на разположение и казва: "Дай да планираме секцио." Естествено, че за лекаря едно е да стои 12 часа до пациентката, докато ражда, и това да е през нощта, друго е да я планира в работно време и за 20 минути да направи една операция", дава пример той. 

 

Д-р Стефан Константинов обяснява, че страхът от съдебно преследване също е фактор лекарят да реши да се презастрахова при рискови ситуации, като направи цезарово сечение. "Има неща при раждането, които не можеш да прогнозираш. Ако се извади бебето и се установи проблем или увреждане, в съда може да се пита защо не е направено секцио, а бебето е раждано 12 часа. Тогава човек се пита трябва ли да рискувам", коментира той.

Редица неправителствени организации изразяват опасения, че удобството на лекарите е силен мотив жените да не получават достатъчно информация от своите гинеколози за плюсовете и минусите от цезаровото сечение. "Много по-често се казват рисковете от нормалното раждане, отколкото рисковете при секцио. Скрива се съществена информация за дългосрочния ефект от цезаровото сечение", смята Елена Кръстева, психотерапевт и председател на сдружение "Естествено". Адвокат Даниела Фъртунова от БХК също установява в практиката си, че бременните жени в България не получават своевременно адекватна информация, така че да могат да разберат и изберат всеки един детайл от своето раждане. Има 8-9 месеца, които не се използват за подготовка, а обикновено им се бута формуляр за информирано съгласие, когато раждането вече е започнало и това е последното, за което жената може да мисли в този момент. "Формулярите не са написани на разбираем език и са различни за всяка болница. Жената не може да се съгласи с една точка, а друга да откаже. Ако има унифициран формуляр, който да е минал през обществено обсъждане и е достъпен предварително за жената, нещата ще стоят по съвсем различен начин", смята адвокат Фъртунова. Тя добавя, че в болниците липсва подкрепяща среда по време на раждане - близък човек или акушерка, която да познава раждащата жена. Ако акушерката бъде оставена да бъде водещият кадър, практиката в други страни показва, че няма да го има бързането към секцио.

Липсата на качествена информация за плюсовете и минусите на секциото в съчетание с насадения страх от естественото раждане са също сред честите причини жените да избират "по-безболезнения" път на цезаровото сечение. "Жените са уплашени и няма кой да им обясни реалните предимства и рискове на различните видове раждания. Непрекъснато чуват и четат кошмарни истории за раждането – за интервенциите, усложненията, нелюбезното отношение на персонала в болниците. Цялостната нагласа към бременността и раждането е като към медицински проблеми – често се чува, че жената е с един крак в гроба. Пък, от друга страна, на цезаровото сечение се гледа като на операция с минимални рискове, не само равностойна, но и по-цивилизована алтернатива на нормалното раждане. А това не е така", казва Олга Дукат, която е сертифицирана дула, консултант по кърмене и майка на три деца. Тя добавя, че много жени искат да родят нормално, но не получават подкрепа за това.

Д-р Стефан Константинов отбелязва, че и двата типа страхове са разпространени - и от естественото раждане, и от цезаровите сечения. "Всичко зависи от хората - какво са чули, какво им е казано, с кого са общували, какви представи са си изградили, на кого има доверие жената", уточнява той и подчертава, че това, на което според него трябва да се набляга, е качеството на информацията и обективността. И обръща внимание, че в страни като Англия и Франция действат специални институти, които се занимават с добрите практики в медицината. Техните препоръки са написани на достъпен език и помагат както на жените да се ориентират, така и на лекарите да са по-сигурни в преценката си.  


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

МОН отмени ограничителната мярка за неправителствения сектор 2 МОН отмени ограничителната мярка за неправителствения сектор

Тя беше разпоредена на инспекторатите след посещение на съпругата на президента в училище във Велико Търново

8 дек 2017, 3759 прочитания

Забравеният европейски век на българите 4 Забравеният европейски век на българите

Откритият ръкопис на Петър Богдан от Чипровци обещава да промени поне отчасти разбирането за българите в Османската империя

8 дек 2017, 6746 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Те кодират бъдещето

Какви са идеите и плановете на четирима абитуриенти, които участваха на най-голямото предуниверситетско състезание за наука и инженерство в света

Приходите скачат, акциите не

Финансовите отчети на публичните компании продължават да се подобряват, но това не се отразява на фондовия пазар

Решението на Тръмп за Ерусалим или чия е тази столица

Освен че е провокативен и опасен, ходът на американския президент не е от полза за никого, включително за САЩ

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Нощни п(т)ици

В сезона на коледните партита - преглед на местата, където да се нахраним след полунощ

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 09.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 13.12.2017

Капитал Daily

Брой 191 // 13.12.2017 Прочетете