Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
16 окт 2015, 17:41, 6651 прочитания

Хартмут Роза: Живот на бързи обороти е опасен, когато води до отчуждение

Социологът и професор от университета в Йена пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Защо сме толкова уморени

Изтощението е екзистенциалният вик на нашето време, а справянето с него минава през искрено вглеждане в себе си

1 май 2016

2016: Изкуството и неговите революции

През тази година се очаква пазарът на изкуство да започне рязко да се свива.

8 яну 2016

Future canceled

Как залежите на бъдеще неусетно се изчерпаха

27 ное 2013

Деца, пазете се от хора, които имат всички отговори

Полският дисидент и публицист Адам Михник пред "Капитал"

14 ное 2013




"Бързането не ни дава възможност да преживяваме света в пълнота."
 
Профил

Проф. Хартмут Роза е германски социолог и политолог, роден през 1965 г. Преподава в университета "Фридрих Шилер" в Йена и е директор на "Макс-Вебер-Колег" в университета в Ерфурт. Сред научни му интереси са изследване на настоящето, основи на обществената критика, теории за субекта и идентичността и теорията на ускорението. Съиздател е на журнала Time and Society.
Ускорява ли се социалното време? Можем ли да откликваме адекватно на непрекъснатите промени около нас - светкавичното развитие на технологиите, бързата смяна в модата, храната, собствените ни предпочитания. На подобни въпроси отговаряше немският социолог Хартмут Роза, който дойде в София за премиерата на книгата си "Ускоряване" (на издателска къща "Критика и хуманизъм"). Разглеждайки модерния живот, професорът от университета "Фридрих Шилер" в Йена пита какво се случва с нашето настояще. Дали тази скорост всъщност не е индикатор за едно свиващо се сегашно време? А ако под привидно все по-голямото ускоряване всъщност е започнало истинското спиране на историята? Ако е така, какво се случва с нас като хора, с отношенията ни с другите, как се променят нашите идентичности на едно по-дълбоко ниво? "Ускоряване" поставя много въпроси за бързината в социален, културен, политически и психологически план. Това е книгата, която изстреля Роза сред първия ранг на съвременните социални мислители. Преди да отпътува, проф. Роза отговори на въпроси на  "Капитал".

Г-н Роза, бихте ли обяснили накратко вашата теория за ускоряването на социалния живот? Как можем да сме сигурни, че то наистина съществува, и дали става дума за социологически факт, който можем да измерим, или e просто вътрешно усещане, че времето не достига и тече по-бързо?

Започнах да работя върху проблема за ускоряването тъкмо оттук – от едно много силно усещане, от чувството, което вероятно всеки от нас споделя, че животът става все по-забързан и динамичен. Мисля, че можем да различим три измерения на социалното ускоряване. Първо, в технологиите - транспорта, комуникациите, производството. Там ускоряването е факт – нека само помислим колко много хора и стоки са в непрекъснато движение. Например днес повече от 1 млн. души непрекъснато се намират в самолети във въздуха, в един и същ момент! Второто измерение на ускоряването е социалната промяна - светът в някакъв смисъл вече не остава един и същ за продължително време. Всеки ден нещо се променя - институциите, местата… Ако се замислим за приятелите и бившите си колеги - знаем ли например кой къде живее в момента, дали телефонният му номер е същият… Третата промяна засяга личния живот, на първо място - впечатлението, че времето постоянно не ни достига. Става дума за натиска върху ни да правим повече неща за по-кратко време. Между тези три измерения има със сигурност логическа връзка – динамизацията на света.

Но може би на хората никога не им е достигало време – например, когато всичко се е произвеждало по-бавно, те са вършели по-малко дейности, но пък всяка от тях е изисквала много повече време?

Наистина, често хората в различните исторически периоди са били изключително заети, например на селяните, които са обработвали земята, им се е налагало в определени сезони да работят повече. Но след като е била свършена тази работа, не е имало какво повече да се прави. На немски език имаме термин Muße, той означава "свободното време, след като всичко е свършено". Подобно усещане вече отсъства – хиляди неща все остават за вършене. А и постоянно чувстваш, че трябва да правиш всичко по-бързо. Това, разбира се, не е нова идея, още в ХІХ век, когато са започнали хората да пътуват с влакове, лекарите заявявали: "О, повече от 30 км на ден пътуване не е добре за човешкия мозък!" Но днес е сигурно, че непрекъснато усещаме желание да забавим темпото…



Всъщност в момента дори има цяла тенденция почти навсякъде – за slow food, slow fashion, ръчно направени предмети и т.н.

Всички тези тенденции са родени от чувството, че има нещо неправилно в постоянното бързане. Но не мисля, че те са решението на проблема. Бавността не е ценност сама по себе си. Не бих искал да имам бавен лекар, когато съм болен, или представете си бавна линейка. Никой не иска бавен компютър. Освен това много често наблюдаваме следния феномен – през седмицата хората посещават места за бързо хранене, а в петък или събота вечер избират slow food. Но с това не променят логиката на системата. Би било нелепо да твърдим, че скоростта е нещо по принцип лошо, а забавянето – добро. Скоростта е опасна единствено когато води до отчуждение. Непрекъснато сме свидетели на подобно отчуждение, защото цялото това бързане не ни дава възможност да преживяваме света в пълнота – ходим по места, които не ни докосват просто, защото бързаме за друго място, слушаме музика по същия начин... Всичко сякаш губи качеството си. Ако нямаш усещането, че те вълнуват хората, с които говориш, ако не ти е интересно на местата, където отиваш, ето това аз наричам отчуждение. Не си в резонанс с хората, с които си, не сте "на едни честоти", точно както и с мястото, на което се намираш, с работата, която вършиш. Това е опасното усещане от ускоряването, а не самата скорост. Ние започваме да чувстваме себе си фрагментирани. Имам предвид, че днес правим едно, утре - нещо напълно различно и сякаш връзката между тях започва да се губи, това е фрагментация, нищо не се случва в пълнота. Това естествено води в някакъв момент до депресия, от каквато днес страдат много хора. Светът ти се струва все по-мъртъв, защото твоето съзнание не резонира с него.

В края на своята книга казвате, че имаме нужда не да контролираме света, а да го обичаме. Всъщност способността да обичаме, вместо да контролираме, не е ли качество, приписвано на жените? Ако се обърнем към културните стереотипи – мъжете са тези, които се опитват да контролират света, а жените са "призвани" да го обичат?

Точно така. Исторически сме развили културно различие между "мъжкия" и "женския" начин на живот. Наистина, това, което наричам резонанс, може да бъде видяно като женско качество. Мъжете са бързи, контролиращи, невълнуващи се, подобни на инструменти за действие. Същото можем да наблюдаваме и в социалния живот, емпатията например е по-характерна за жените… Истината е, че мъжете трябва да учат това, което жените могат. Смятам, че е необходимо да се стремим към начина, по който те отнасят към света.

А дали войната може да се тълкува като резултат от ускоряването? Как да мислим за "Ислямска държава" и кое обяснява присъединяването на много хора към нея?

За мен е изключително интересно защо "Ислямска държава" е атрактивна за толкова много хора – в Европа, в Русия, в Америка. Мисля, че това, което намират в нея, е ясно и конкретно – тя предлага вариант, който е противоположност на ускорението. Обещава, че ще ни освободи от цялото това напрежение. Но можем ли изобщо да си представим едно освободено общество благодарение на "Ислямска държава"? Истината е, че "Ислямска държава" експлоатира двете най-атрактивни страни на религията. Защото социологията дълго време вярваше, че религията е загубила своята роля в света, и я подценяваше. Обаче е точно обратното. Религията още носи в себе си обещанието за резонанс, за хармония, вярата, че светът не е мъртва, бездушна и враждебна вселена. Религията дава възможност на хората за преживяване на резонанс. Хората търсят някаква формална стабилност, те чувстват, че светът е ужасно нестабилен, не знаят какво ще се случи утре, често не знаят къде ще живеят, какво ще работят... Докато религията обещава стабилност, връщане на старите ценности и прочее. В същото време обаче "Ислямска държава" е в силно противоречие – тя постигат своето "забавяне" именно чрез динамизация и ускоряване. Нейните "бойци" трябва технологически да "напредват", да създават все по-зрелищни терористични атаки, да бъдат още по-иновативни. Мечтата им е да ескалират и да се разрастват, а това е един вид ускорение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пътнико свиден 5 Пътнико свиден

За зачестилите проблеми с чужденци в градския транспорт

26 май 2017, 2203 прочитания

Специално издание "Здраве" - този петък с вестник Капитал Специално издание "Здраве" - този петък с вестник Капитал

Читателите на седмичника ще получат изданието като подарък на 26 май

25 май 2017, 1763 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Имоти Инвестиции»

Бизнес имоти
Бизнес имоти

Тенденции и ревю на бизнеса с недвижими имоти и инвестиции в него.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Тъмната страна на журналистиката

За пореден път медиите погазиха етичните стандарти като разпитаха в ефир дете, свидетел на престъпление

Болни или изобретателни

Разходите на държавата и бизнеса за болнични растат всяка година от 2013 г. насам с по над 10% годишно

Офис за любимец

Екипът на Лукарски в "София тех парк" е сключил непрозрачно и без състезание голяма сделка за бъдеща офис сграда

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Една брутална приказка, моля

Писателят Владислав Тодоров за дистопичния си роман "Пумпал", поддържането на връзките си с България и политическите събития в САЩ

Другата страна на надеждата

Урокът по емпатия на Каурисмаки идва със "Сребърна мечка" от Берлинале

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 21

Капитал

Брой 21 // 27.05.2017 Прочетете
Капитал Daily, 25.05.2017

Капитал Daily

Брой 78 // 25.05.2017 Прочетете