Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
36 2 апр 2016, 12:42, 24673 прочитания

Create your future*

25-годишната арх. Дора Иванова се заема с амбициозната задача да запази Бузлуджа и да я постави сред топ дестинациите в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Паметникът на Бузлуджа - от идеята до разрухата
Паметникът на Бузлуджа (официалното му име е Дом-паметник на партията) е най-големият идеологически монумент в България. Внушителната постройка, кацнала на вр. Хаджи Димитър в Стара планина, е изградена по инициатива на Българската комунистическа партия - по повод 90-годишния юбилей от учредяването на Българската социалдемократическа партия (1891 г.). Откриването й през 1981 съвпада и с поредицата от национални празненства, посветени на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Откриването на Бузлужда е насрочено за 2 август 1981, но внезапната смърт на Людмила Живкова на 21 юли, отлага тържеството за 23 август.
Парите за мемориала - 14.186 млн. лв., са събрани от всички български граждани - чрез продажба на пощенски марки и картички. Проектът е дело на арх. Георги Стоилов - автор на сградата на БНР в София, хотел "Рила", мемориал Беклемето и др. Паметникът Бузлуджа има визуална прилика с Олимпийския стадион в Монреал, както и със сградата на Гръцката православна църква в Уисконсин, САЩ, проектирана през 1956 г. от Франк Лойд Райд. В наши дни многобройните чуждестранни фенове на паметника сравняват сградата с новата щабквартира на Apple.
В изграждането на Бузлуджа се включват над 6000 души, работата продължава 7 години. Художественото оформление е дело на 60 артисти, чиито творби са създавани в продължение на 18 месеца. Мозайките в куполната зала пресъздават борбите на БКП и изграждането на социалистическото общество. В коридора около залата има 14 композиции, посветени на мирния труд.
След падането от власт на Тодор Живков и политическите промени в България от ноември 1989 г. състоянието на паметника се влошава драстично. През 1992 г. Бузлуджа е одържавена по Закона за одържавяването на имуществото на БКП и запечатана. В изблик на гняв срещу режима хората започват да рушат сградата - чупят стъклата, изкъртват мозайки, обстрелват звездите от рубинено стъкло, мислейки си, че са изработени от истински рубини. Въпреки всичко паметникът попада в класацията "Най-красивите изоставени места в света" под номер 25, а през 2013 г. сходна класация му отрежда челното място.
Темата накратко
Паметникът Бузлуджа - най-големият социалистически монумент в България, тъне в разруха от над 20 години. И докато мненията за съдбата му у нас покриват целия диапазон от "да се срине до основи" до "да се възстанови в първоначалния му блясък" - без обаче реално да се предприема нещо, една 25-годишна архитектка се ангажира с каузата да съхрани мястото в сегашния му вид, преди да е станало твърде късно. Проектът й "Бузлуджа - паметта на времето" предвижда консервиране на сградата в днешния й вид и превръщането й в музей на историята на България.
При едно пътуване от София до Барселона се заговорих със съседа по седалка в самолета, който се оказа от Буенос Айрес, Аржентина. Занимаваше се с изкуство и социални каузи. Попитах го какво го е довело в България. "Бузлуджа", отговори той и обясни, че е дошъл специално да види паметника, който имал нещо като митичен статут в арт средите. Между другото е посетил София и Пловдив. Беше толкова впечатлен от призрачната сграда на вр. Хаджи Димитър в Стара планина, че снимката й до ден днешен стои на профила му във Facebook.

Мануел е един от хилядите чужденци - артисти, фотографи, блогъри, приключенци, привлечени като с магнит от Дом-паметника на партията. И докато за някои от нас може да изглежда странно да пропътуваш 12 000 км за снимка с рушащата се (и опасна!) Бузлуджа, за 25-годишната Дора Иванова, ангажирана с каузата за запазването на мемориала, това е най-нормалното нещо. "Аз лично вярвам, че Бузлуджа може да се превърне в дестинация номер едно за България заради своята изключителност. Няма друго такова място", казва тя.

Дора се дипломира с отличие от Техническия университет в Берлин през 2014 г. Дипломната й работа се нарича "Бузлуджа - паметта на времето" и представлява проект за консервация на сградата и трансформацията й в музей на историята на България. Когато за първи път вижда мястото, тя е силно развълнувана. "Нямаше как да остана равнодушна", казва младата архитектка. Проектът й предизвиква голям интерес в Европа, но това, което Дора не очаква, е големият интерес от България. "Това ме накара да продължа да работя по проекта тук", казва младата архитектка, чиито дни минават между София и Берлин.

Блясъкът на чистия ум

"Реализирането на проект за Бузлуджа, като най-голям и впечатляващпаметник от това време, може да бъде пример и катализатор запо-спокойното, обективно и разумно приемане на паметниците на културатаот периода '44-'89" арх. Дора Иванова

"Реализирането на проект за Бузлуджа, като най-голям и впечатляващпаметник от това време, може да бъде пример и катализатор запо-спокойното, обективно и разумно приемане на паметниците на културатаот периода '44-'89" арх. Дора Иванова

Фотограф: Капитал
Питам Дора какво мисли за силните емоции, които неизбежно предизвиква всеки дебат за паметниците от времето на социализма. "Аз не съм обременена от тях", усмихва се роденото след '89-та момиче. "Това е, на първо място, една изключително качествена и вдъхновяваща архитектура. Смятам, че е недопустимо да е във вида, в който е. Това е едно национално богатство и трябва да се боря, да работя за това то да бъде опазено", казва Дора. За нея Бузлуджа е част от културно-историческото наследство на България и слагането на знак за равенство между сградата и историческия период, през който е създадена, е неуместно. Тя държи да подчертае, че въпросът не е партиен - Бузлуджа не е прехвърлена на БСП, а е държавна собственост, предадена за управление на областния управител на Стара Загора. Стопанисването се изразява в заключване на портите с катинар, който бива разбит само няколко дни по-късно от някой любопитен посетител - най-често чужденец.

В куполната зала ще се провеждат събития

Именно чужденците са най-големият критерий за реалната стойност на обекта като туристическа атракция, казва Дора: "Те виждат Бузлуджа директно. Без информацията да преминава през филтъра на предразсъдъци, филтъра на комплекси и притеснения. Често ние вътре в държавата не можем да оценим какво имаме, какъвто определено е случаят с Бузлуджа." Според нея може би трябва да се доверим на необремененото мнение на чуждестранните посетители, които реално оценяват стойността и качествата на обекта. А само за ден - и то през зимата, над 100 човека посещават монумента. "Сградата с всеки изминал месец се включва във все повече публикации в чужбина и наистина предизвиква изключително голям интерес", допълва Дора.

Пропуснати ползи

По дължината на 70-метровия пилон ще се движи панорамен асаньсор

Бизнес възможностите на Бузлуджа потвърждава и Цветелина Цанкова. Нейната туроператорска компания през 2009 г. създава т.нар. "Комунистическите турове" из София, Радомир, Перник и Бузлуджа. Идеята й тогава е посрещната с насмешка и дори с агресия и обиди. "Сега има поне 10-15 сайта и фирми, които предлагат същата услуга", казва Цвети. И допълва, че прави препратка с проекта на Дора: "Когато нещо е в самото начало, много хора не го разбират, дори го отхвърлят, но началото е важният момент. След време, когато се случи, разработи се и постигне успех, съм сигурна, че много хора ще застанат зад нея и ще кажат, че са участвали дейно." За самите комунистически турове, които привличат поне една трета от клиентите на туристическата компания, Цвети казва, че продуктът може да е нов за България, но не и за световния пазар.

Дора прави паралел с Берлин и Берлинската стена. "Тя е символ на срам, по-скоро символ на едно време, с което германците не се гордеят, но са съумели да запазят, за да разкажат какво е било, за да не позволят да се стига отново дотам", казва архитектката. И припомня, че в Берлин има изключително много музеи за Студената война, за Втората световна война, за стената, защото информирането на хората и опазването на артефактите са от ключово значение. "Днес Берлинската стена е най-голямата атракция, три милиона души годишно посещават града, голяма част от тях, за да я видят. Хората са искали да я разрушат от злоба, от желание да преодолеят границата, което е съвсем естествено. Но впоследствие са се опитали да запазят колкото се може от тези парчета - символи. Стената не е реставрирана. Тя е във вида, в който е – с графитите, залепените дъвки и въпреки това е основна атракция, а 30% от населението на Берлин се издържа от туризъм", разказва Дора.

А битът на българите от времето на социализма е интересен на чуждестранните туристи, смята младата архитектка. "Трудно можем да се мерим със замъци, църкви, Черноморието ни не е конкурентоспособно", категорична е Дора, но "това, което е интересно за чужденците, е българската култура". А особен интерес според нея има към времето на социализма, защото то е много противоречиво, от една страна, а от друга е непознато за младото поколение. "Обликът на българската действителност е създаден през времето на социализма, искаме или не. Ако се срамуваме от това, не си помагаме. За мен въпросът не е как се стигна дотук, защо се стигна, трябваше ли - всички тези въпроси са важни, но за мен най-важният е какво правим от тук нататък", казва архитектката. И допълва, че за нея Бузлуджа е "короната на архитектурните постижения на социализма, и то не само в България, а в целия свят". Потвърждение на думите й идва по време на кръглата маса "Съвременно наследство в риск", състояла се на 23 февруари тази година в Европейския парламент, когато редица експерти изтъкват уникалните качества на мемориала. "Сградата има реален шанс да бъде предложена за листата на ЮНЕСКО. В списъка все още няма паметници от периода на социализма от Европа, а това е едно общо наследство, един общ проблем, който имаме всички страни от бившия Източен блок. Ние можем да бъдем първата смела страна, която да предложи такъв паметник, при това от световна величина, и да пожънем успех", казва Дора и отбелязва, че това ще привлече допълнителен интерес към мястото.

Тя има и конкретен план за Бузлуджа като инвестиция. На първо време съществуващият туристическия поток може да се използва, за да се съберат част от парите за консервация. Дора очаква поне 100 000 души на година - колкото са посетителите на паметника Шипка, които плащат вход (а реално са двойно или тройно повече). Според нея, ако те плащат по 6 лв. вход, сградата би могла да се издържа. В района на Бузлуджа са и комплексът Етъра, който функционира добре, Долината на тракийските царе, Долината на розите с Казанлъшката гробница, която е част от спиъка на ЮНЕСКО и "този културен ландшафт би се допълнил от един паметник от най-новата ни история", смята архитектката. И цитира директора на Института за опазване на паметниците на културата в Берлин проф. Йорг Хаспел, който е посетил Бузлуджа миналия август - "тракийските гробници са толкова ценни за античността, колкото Бузлуджа за съвременната история".

Според разчетите на Дора при 6 лв. вход и 100 000 посетители, плюс такси за екскурзоводи, Бузлуджа би генерирала приход от половин милион лева годишно, които биха били достатъчни за издръжката на сградата. "Тук не включвам допълнителните приходи от провеждане на събития. Самата зала ще предлага възможността за изложби, концерти, форуми, конференции. Освен това ще има допълнителни приходи от сувенири, рекламни материали. Трети и четвърти приход са за целия регион - от нощувки, заведения. Не на самия паметник, защото смятам, че той трябва да остане встрани от тези обслужващи функции", е планът на Дора. Тя подчертава, че една такава инвестиция не би взела от джоба на хората, а напротив - това са работни места и потенциал, който може да се използва.



Провокацията на Дора

Проектът "Бузлуджа - паметта на времето" предвижда консервиране на сградата в днешния й вид - за да се запази не само историята на социализма, но и тази на прехода, на отрицание, на трудности и преосмисляне. Така всеки би могъл да изтълкува сградата през призмата на собственото си въображение. Тя би могла да бъде пример за архитектурните постиженията на периода на социализма, но и пример за порицание, символ на падналия идеал, разрушеното минало, рухналата идеология. "С това интригува сградата – със своята емоционална история и многопластност", смята Дора. И допълва, че чисто нова сграда няма да има същия ефект, защото няма своята историческа натовареност. "Вредна в случая е политическата натовареност и затова целта ми е опазването на сградата да се превърне в национален приоритет", казва Дора. Архитектурният проект предвижда укрепване на покрива, остъкление, изчистване на повърхностите, панорамен асансьор по дължина на 70-метровия пилон и изграждане на площадка. По първоначални изчисления той ще струва 2.5 млн. лв. Дора посочва, че тези пари не е задължително да са за сметка на бюджета, а могат да дойдат по линия на европейските фондове.

Илюстрация

Идеята за придаването на нова функция на сградата - музей на историята на България, Дора нарича "провокация". Предложението й е залата да се превърне във форум с 400 места за история и изкуство, а кръговете около нея да разказват отделните исторически периоди чрез своята атмосфера. Така мозайката разказва историята на социализма, дългият притъмнен коридор – на османската власт, кулоарите с величествена гледка – средновековието по нашите земи. В подземието на сградата пък се представя античността. Посетителите могат да се изкачат до върха на пилона с панорамен асансьор, преминавайки отново през исторически слоеве, за да достигнат до терасата с гледка към центъра на България. Това е вариантът, предложен от 25-годишната Дора, която е отворена към идеи, мнения и критика. А посланието й е: заедно да опазим културното си наследство. И то не толкова заради туристическите ползи, колкото заради собствената ни идентичност.

* От англ.: "Създай си бъдеще" - препратка към надписа "Forget your past" ("Забрави миналото си"), изписан над входа на Бузлуджа
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Футурологът Герд Леонард: Професиите на бъдещето са свързани с грижата и разбирането на човека 10 Футурологът Герд Леонард: Професиите на бъдещето са свързани с грижата и разбирането на човека

Според Леонард до 20 години ще работим по-малко, ще потребяваме по-малко и ще се учим да учим през целия си живот

21 апр 2017, 71052 прочитания

Правата на човека през 2016 г: под ботуша на омразата и безнаказаността на корупцията 5 Правата на човека през 2016 г: под ботуша на омразата и безнаказаността на корупцията

Годишният доклад на Българския Хелзинкски комитет съдържа плашещи изводи за драстичния скок на подбуждането към омраза и насилие и абсолютния крах на свободата на изразяване

20 апр 2017, 5906 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Капитал Авто»

Капитал Авто
Капитал Авто

Тенденциите от автосалона в Женева

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Защо темата за бурките е медиен балон

В медийната какофония, предизвикана от изказването на главния прокурор Сотир Цацаров, проблемът как се справяме с радикализацията остава неназован

Ердоган без окови

Едноличното управление няма да донесе стабилността и просперитета, които той обещава. Точно обратното, близкото бъдеще на Турция изглежда доста мрачно

Защо дребната шарка е отново тук

Вече има 64 случая на морбили в Пловдив и областта. Основната причина е, че не всички деца се имунизират срещу вируса

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Need For Seed 5.0

Фестивал за свободна размяна на семена, разсади и фиданки в Елин Пелин (28-30 април)

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 16

Капитал

Брой 16 // 22.04.2017 Прочетете
Капитал Daily, 27.04.2017

Капитал Daily

Брой 65 // 27.04.2017 Прочетете