Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
9 2 мар 2017, 13:48, 23253 прочитания

Тъмният океан на завистта

Как социалните мрежи влияят на ежедневието и настроението ви

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Facebook държава

Глобалният базар и българските търговци

Facebook даде възможност на локални търговци да стигат до световна аудитория, но крие и много рискове за утвърдените брандове

Как станахме Facebook граждани

Мрежата промени из основи организирането на граждански каузи, протести и групи за натиск

Te oще не знаят за истинската й сила

"Големите" в българската политика не проявяват въображение в използването на социалната мрежа, което дава шанс на мажоритарни кандидати и малки партии да пробият

...Над ней Facebook се синей

Повечето активно и работоспособно население на България е в социалната мрежа. Това вече променя обществения диалог, и дава безпрецедентни възможности за промяна на бизнес и политическите модели

Още по темата

Приковани онлайн

Как интернет ни промени и се промени

28 дек 2014

Интернет в кръвта

Признаването на достъпа до глобалната мрежа за основно човешко право провокира противоречив дебат

13 яну 2012


Политика, бизнес, общество - фейсбук променя всичко, за добро или лошо. Но за нас като хора вредна или полезна е огромната социална мрежа? В България все още няма проучвания по тази тема, но за щастие хората си приличат. Ето защо "Капитал" разговаря с професор Хана Краснова, преподавател по бизнес информатика в университета в Потсдам, Германия. "Изследвам социалните мрежи, най-вече фейсбук, от около осем години. В началото анализирах отношението на хората към използването на личните им данни, но постепенно интересът ми се прехвърли към емоционалните ефекти от участието в социални мрежи. Забелязах, че много хора, включително приятелите ми, избягват да споделят неуспехи или трудности, а предпочитат да изнасят на показ единствено успехите. Запитах се защо и започнах да изследвам феномена" - казва тя.

Професор Краснова и екипът й прилагат в изследванията си проективна техника, при която запитаният пренася фокуса към другите и по този начин егото му остава защитено. Респондентът не говори за себе си, а за околните, но от твърденията му се добива огледална представа за него самия. Когато говорим за другите, винаги говорим и за себе си. Например сред анкетирани 684 участници на въпрос изпитвате ли завист, когато гледате профил на приятел във фейсбук, с "да" отговарят само 24,5%. А при обратно формулиран въпрос - мислите ли, че другите изпитват завист, положителните отговори се покачват на 53,3%.

Чрез прилагането на тази техника се откроява една доминираща емоция: завистта. За сметка на това радостта възлиза само на около 37% и в двата случая, а емпатията едва достига 15%, съотнесено към другите, и пада на 8,1% към себе си. Често (и особено специфично за Германия) завистта се концентрира върху свободното време и пътуванията. "Това не е учудващо", споделя Краснова. "Когато в реалния живот някой замине, той просто отсъства за известно време. Едва когато се върне, може да разкаже, да покаже снимки. Докато в социалните мрежи се получава силно наситена концентрация. Всеки ден можем да следим нечий чудесен живот на плажа в далечни страни. Това води до натрупване на усещане, че при другите животът е непрекъснат низ от прекрасни емоции, които при теб самия липсват."

Може би не случайно един от най-известните фейкове във фейсбук е симулация на пътуване из Азия - близо месец семейството и приятелите на холандката Зила ван ден Борн вярвали, че Зила пътешества из Тайланд и Камбоджа, докато тя манипулирала снимки с фотошоп. Целта й – в рамките на студентски проект да докаже, че всичко в социалните мрежи е огромна лъжа.

Сравни това... и това.. и това



Още през 1954 г., далече преди появата на фейсбук, американският социолог Леон Фестингер изгражда теория за социалното сравнение. В нея постулира три основни правила. Първо - човек има вродена нужда от самооценка, затова търси външни потвърждения. Второ - набавяме информация за изграждане на тази самооценка чрез материални обекти, но и чрез сравнение с другите. Ала не просто определяме случайно мястото си в координатната система на успеха, а търсим за мерило сходни хора. И трето - за да бъде някой наистина успешен, трябва да се почувства и преживее като такъв.

Това, което прави социалната мрежа, е, че ни поставя в ситуация на непрекъсната самооценка. Животът в социалните мрежи изобилства от информация за другите – техните постижения, приключения, изживявания, и то в реално време, което ги прави идеална база за сравнение. Дали сравнението ще се отрази положително или отрицателно на нашата самооценка, зависи най-вече от това с кого се сравняваме. Установена е интересна зависимост - колкото повече прилики има между нас и хората, с които се сравняваме, толкова повече завиждаме. Измерваме удовлетвореността от живота с уравнението "очаквания минус постижения" и после сравняваме резултата със света около нас.

Заради алгоритмите си фейсбук ни обгражда предимно със сходни потребители. В реалния живот не срещаме толкова подобни нам хора. Тази неестествена концентрация на прилики кара мозъка да пуска все по-често радар в търсене на потвърждение на самооценката. И да получава сигнали, че нечий живот с почти същите изходни параметри се развива по-добре от нашия. Човек или унива, или започва инстинктивно да се стреми към противодействие на усещането за провал.

Спиралата на завистта

Една от стратегиите за излизане от тази ситуация е разкрасяването, самостилизацията. Но к
олкото повече даден потребител показва само слънчевата страна на живота си, екзотичните ястия и страхотното си семейство, толкова повече и другите изпитват натиск да се държат подобно и да разкрасят собствения си показен живот. Количеството на стилизации започва да расте и обхваща все по-големи кръгове - змията захапва опашката си. Професор Краснова нарича този ефект "спирала на завистта".
"В ежедневната си работа поставяме фокусът върху това, какво си свършил - важно ни е когато си се ангажирал с постигането на даден резултат в определен срок, да го изпълниш. Ако използването на социалните мрежи ще ти бъде от полза (да намериш необходима информация, да се вдъхновиш или разтовариш - все пак работата ни е креативна), имаш свободата да го направиш. В 21-ви век социалните мрежи не се използват само за развлечение, а често са източник на полезна информация."
Лиляна Илиева
Немечек България
Дали ползването на мрежата ще доведе към емоционален плюс или към минус зависи от начина на употреба. Важно е да се направи разграничение между двата основни модела на участие в платформата – пасивна консумация и активно споделяне. При първия модел на участие потребителите са по-податливи към отрицателните въздействия на социалната мрежа – понижена самооценка и чувство за субективно нещастие. Затова например факторът завист в Инстаграм е по-силен - видът интеракция там е по-пасивен, отколкото във Фейсбук. При активните потребители пък по-често се забелязват положителните ефекти от ползването на платформата – повишена самооценка в резултат на одобрението и поощряващите коментари. "Освен това се предполага", допълва Краснова, "че чрез споделянето на хубавите мигове от живота си, човек слага специфични маркери на щастие. Връщането към тях събужда отново хубавите емоции от преживяното."
Деактивирала съм профила си два пъти за около 6 месеца. Първия път причината беше, че имахме важни кампании в работа и не исках да се разсейвам излишно. Вторият път беше, защото имах нужда от почивка от всички лични драми. Като четях статусите, имах чувството, че хората са на двете крайности - или само се хвалят с живота си, или само се оплакват.
Единственото, което ми липсваше, бяха Събитията. Това намирам за най-полезната част от фейсбук. Останах малко дезинформирана, но пък намерих други полезни сайтове с културен календар, а и приятелите свикнаха да ме канят по телефона, когато има нещо интересно.
И при ФБ, и при туитър, човек не трябва да се увлича, защото уж отваря само за половин час и така неусетно, скролвайки, може да изгуби 2-3 часа. Привидно ти носи някакво щастие, защото се информираш и ставаш съпричастен. Обаче някъде дълбоко в теб има тъга и самота от факта, че всичко се случва предимно онлайн.
Емануела Янева
редактор и уеб администратор в издателство
Как обаче да подходим с моментите на неуспех и тъга? Психологът Теодора Бочукова е на мнение, че трябва към активното ползване винаги да се прилага и възможността за отсяване на "публиката": "Във всяка социална мрежа е добре да преценяваш сам какво и на кого казваш. Във фейсбук има механизми за филтриране на информацията, като можеш да споделиш дадено събитие само с определен брой хора, от които да получиш именно нужните подкрепа и емпатия в даден труден момент" - казва тя и допълва: "Също така има възможност за намиране групи за самопомощ, което може да се отрази добре и да помогне в справянето с конкретен проблем." В такъв случай концентрацията на сходност в платформата може да бъде с положителен ефект.

В крайна сметка, както всички комплексни неща, и във фейсбук се преплитат положителни и отрицателни страни и е логично изследванията му да дават двояки резултати. В качеството си на особено социално пространство, което сгъстява общуването и създава твърде силна ежедневна концентрация на сходни хора, тенденцията е да катализира негативни емоции и чувство за неудовлетвореност. От друга страна пък, като вид емоционална машина на времето предлага удобен начин за повторно преживяване на хубавите мигове. Получаваме емпатия и чувство за близост. Лайковете също дават на мозъка силна доза щастие под формата на допамин (тук трябва да се отвори скоба, че и това има тъмни и светли страни, човек лесно може да се пристрасти и да стане лайкохолик).

Но фейсбук е инструмент, с който навигираме из дълбоките води на емоциите си. Избирайте курса внимателно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Типографът Ботьо Николчев: Работим за това българската кирилица да е равнопоставена на руската 8 Типографът Ботьо Николчев: Работим за това българската кирилица да е равнопоставена на руската

Изпълнителният директор и "главен готвач" на шрифтове в lettersoup пред "Капитал"

22 май 2017, 5118 прочитания

Фотографът Алекс Майоли: Обяснението на цялата лудост с национализма е страхът Фотографът Алекс Майоли: Обяснението на цялата лудост с национализма е страхът

Фотожурналистът за изложбата си "Аз, моя милост и ЕС", която проследява мащабите на крайнодесните настроения в Европа

15 май 2017, 3013 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Регионален бизнес»

Регионален бизнес Варна, Шумен
Регионален бизнес Варна, Шумен

Какъв е бизнес климатът в региона и как се развива бизнесът

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
от архива: Осмомартенски микс от факти и истории за жените по света и у нас

Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички на 8 март 1857 г. в Ню Йорк

Строй, земеделецо

Какво се крие зад промените в закона за земеделските земи, които ГЕРБ и патриотите опитаха неуспешно да прокарат

Електрически и яростни

Електромобилите ще дойдат по-бързо, отколкото очакваме

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Кинопреглед

Няколко берлински киносалона с дълга и вълнуваща история

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 20

Капитал

Брой 20 // 20.05.2017 Прочетете
Капитал Daily, 23.05.2017

Капитал Daily

Брой 77 // 23.05.2017 Прочетете