Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
15 май 2017, 11:13, 6234 прочитания

Фотографът Алекс Майоли: Обяснението на цялата лудост с национализма е страхът

Фотожурналистът за изложбата си "Аз, моя милост и ЕС", която проследява мащабите на крайнодесните настроения в Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Особеният чар на подводния свят

Няколко съвета с какво и къде да снимаме в морето

1 сеп 2017

Тиери дьо Монбриал: В интерес на Германия е Макрон да успее

Основателят на Френския институт за международни отношения пред "Капитал"

19 май 2017

Гласовете на жертвите

Шотландската фотографка Емили Макинес за тежките теми по пътя си за София

11 мар 2016

Дунав мост

Как международно признати фотографки се отправиха на пътешествие по поречието на Дунава, за да разберат по-добре миналото и настоящето (ни)

15 авг 2014
New Yorker го нарича един от най-добрите фотографи днес, а през последните месеци работата му е свързана с България. Живеещият в Ню Йорк италиански фотограф Алекс Майоли е един от гостите на новото издание на фестивала "Фотофабрика" и е част от програмата с отчасти сниманата в страната изложба "Моя милост, аз и ЕС".

Фокусиран е върху Африка, Южна Америка и Азия, но темата за национализма е това, което го води обратно към Европа. Началната му точка е нарастващата популярност на Марин льо Пен във Франция, а впоследствие и реакциите около бежанската криза.
Фотоизложбата в София документира живота на националисти, маргинални общности и субкултури, бежанци.

"Не мисля, че има промяна в технологията на национализма. Променят се размерите му, и то по заплашителен начин. В момента крайнодесните настроения по един или друг начин са навсякъде – и в САЩ, и в Италия, и на Балканите, където и да отидете. Обяснявам си цялата лудост с една дума: страх. А страхът може да е формиран заради комплексни фактори: страхът от чуждото, от безработицата, от икономическа криза, от неясното бъдеще. Има много хора, които не искат повече от това да работят в местната фабрика, но не е сигурно дали има място за тях."
Част от снимките в "Аз, моя милост и ЕС" са правени в България по-рано тази година, но под нито една от тях няма описание и локациите не са споменати. Всичко е оставено на интерпретацията на зрителя, което е и намигване към постфакт времената и мисленето, че "ако нещо е така, значи е така". Майоли е твърдо убеден, че ако една снимка може да предаде универсално послание, няма особено значение къде е създавана.



Експозицията в Софийската градска художествена галерия е представителна за специфичния му начин на снимане. Фотографиите му приличат повече на кадри от филм, отколкото на репортажи. Майоли вижда в страданието и конфликта вид изпълнение на сцена, което той улавя. Интересува се дали реалните ситуации имат нещо театрално в себе си. Не комуникира с хората, които е заснел, обикновено го прави от 20-30 метра дистанция и иска мощната светкавица да улови съвсем сурови и неподправени чувства. Вдъхновение за този начин на снимане е абсурдисткият театър на Луиджи Пирандело и филмите на Федерико Фелини.





Роден е през 1971 г. в Равена. "Никой в семейството ми няма връзка с фотографията или изкуството. Майка ми е от род на фермери и работеше като шивачка. Баща ми се луташе неуспешно между различни професии и по-късно постъпи в полицията, където снимаше, когато има произшествие или престъпление. Макар че не беше точно фотограф, може би ми е повлияло подсъзнателно", казва Майоли пред "Капитал". Попада във фотографско студио, когато е на 15 години, по думите му - напълно случайно. "Нямах идея какво е фотожурналистика, когато започнах да снимам."

През 2001 г. става част от известната фотографска агенция Magnum, а по същото време отразява талибаните в Афганистан и Ирак. Преди това снима из Южна Америка, а през първата половина на 90-те години отразява войната в Босна. "Много пъти съм бил пред отказване. Малко преди да стана част от Magnum, живеех в Бразилия, която беше доста евтина страна за живеене. По това време имах чувството, че нито едно списание не ме разбира и нямах особено много ангажименти. Чудех се дали да не зарежа всичко и да не отворя ресторант."



По време на работа обикновено се води по определени ключови думи. "Например за България и Сърбия това беше съветското влияние и хулиганството като идентичност. Вълнува ме към кого човек се обръща, когато иска да принадлежи някъде, но няма очевиден отговор. За много хора тази социализация може да се случи, като отидат в клуб, слушат определен тип музика, но тези от най-бедните слоеве намират идентичността си в обществата, от които се зараждат конфликтите, терористичните актове. Има много допирни точки между това да си ислямист в Белгия, защото не се припознаваш в обществото, и да слушаш примерно пънк, защото по други причини ти също не си съгласен със средата си. Общото е, че в един момент изключените намират мотивация за ежедневието си заради намирането на общество."

А как се грижи за собствения си здрав разум, когато толкова често е изправен пред конфликтни ситуации?

"Всъщност се грижа не за здравия си разум, а за лудостта си. Ако започна да мисля практично, веднага трябва да се откажа от снимането и да отида да работя в банка. А и кой може да каже кое е нормално и кое не е нормално? За мен е лудост човек да прекарва два часа на ден в колата си по пътя за работа и обратно. А и не живея по начин, по който не мога да си позволя. Мисля, че има разлика между това какъв живот искаш да живееш и какъв е най-добрият начин да си вадиш хляба. За мен е по-важно да се чувствам свободен до степен, в която това не пречи на мен и семейството ми." Работи основно с англоезични медии. "Тъй като италианските са доста мързеливи. Когато имам публикация в САЩ, от Италия ми пишат дали и те могат да използват снимките, без да осъзнават, че преди няколко месеца същият този проект е бил отказан от тях."

Отдава оставането си в професията на неизчерпаемото си любопитство. "А и просто не мога да стоя на едно място."

"Аз, моя милост и ЕС" е в Софийската градска галерия до 11 юни.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

БАН открива европредседателството с протести 1 БАН открива европредседателството с протести

Институцията иска повече финансиране, планът за протести стартира в началото на 2018 г.

17 дек 2017, 850 прочитания

Може би са те? 2 Може би са те?

Астрономи от Харвард, подкрепени от руски милиардер, ще изследват влязъл ли е извънземен кораб в Слънчевата система

15 дек 2017, 6322 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Типографът Ботьо Николчев: Работим за това българската кирилица да е равнопоставена на руската

Изпълнителният директор и "главен готвач" на шрифтове в lettersoup пред "Капитал"

По български модел в Канада

Николай Христов, старши вицепрезидент "Устойчиво бизнес развитие" в Dundee Precious Metals

Десет години в ЕС: равносметката

Прогресът е видим във всички области на икономиката. Провалите също: в регионалната политика и човешия ресурс, според екип на БАН

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 50

Капитал

Брой 50 // 16.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 18.12.2017

Капитал Daily

Брой 193 // 18.12.2017 Прочетете