Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
11 29 юни 2017, 14:35, 12369 прочитания

Защо нападението над мюсюлманки не бива да се замита като обикновено хулиганство

Престъпленията от омраза са особено опасни, тъй като се преживяват от цялата общност, срещу която са насочени, но властите у нас традиционно ги неглижират

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Когато ударят правозащитник...

... а властите не реагират, се превръщаме в общество на саморазправата, което затъва в ценностно гето

28 окт 2016

Антициганизмът – врагът пред портата

Липсата на публично осъждане на расизма от страна на политиците, пробитият от същия расизъм медиен дискурс, хаотичните действия на прокуратурата и неефективните съдебни решения водят до цикличната поява на сблъсъци като тези в Раднево

9 май 2016

Случаят "Митко", Република България

Как създаваме биячи патриоти и защо е важно българските власти да покажат недвусмислено, че не толерират насилието, предизвикано от омраза

22 апр 2016

Никой ли не вижда слона в стаята

Престъпленията от омраза вече се превръщат в сериозен проблем за цялото общество и е крайно време да спрат да се игнорират от властите

1 авг 2015


Криминалните хроники в родината и пред тази седмица преливат от прояви на брутална агресия срещу уязвими хора, която стигна до абсолютното дъно с побоя над незрящи словашки туристи в Несебър от млад мъж с луксозен мерцедес. Но дори и в този контекст нападението над българско мюсюлманско семейство в София заслужава особено внимание, защото това е поредното престъпление от омраза с нескрит ислямофобски мотив. А отказът на българската правоохранителна система да преследва престъпленията от омраза е трайна диагноза от години.

На излизане от столичен хипермаркет във вторник предиобед жена с мюсюлманска забрадка е станала обект на словесна агресия от две момичета. Когато дъщерите на жената се намесват в нейна защита, се стига и до физическа саморазправа. Освен ругатни към трите жени са отправяни и изрази като: "Не ви искаме в България!", "Тръгвайте си от България!". Оказа се, че пострадалото семейство е на зам.-главния мюфтия Бирали Бирали, а за случая пред медиите разказа главният секретар на мюсюлманското изповедание Джелал Фаик.


Инцидентът е бил заснет от камерите на хипермаркета. Ден по-късно полицията установи и задържа нападателите - две момичета и едно момче. По информация на bTV всички са непълнолетни. На задържаните все още не са повдигнати обвинения, а полицията продължава разследването.

Чия е отговорността

Вчера Главното мюфтийство излезе с остра декларация по случая, в която изразява тревога от факта, че този акт на насилие, породен от омраза към исляма, е извършен от млади жени в космополитна и европейска София.



"Пряка отговорност за това престъпление носят политиците, политическите фракции, медиите, журналистите, учените, които насаждат етническа и религиозна омраза в родината ни, за да спечелят политически, икономически и финансови дивиденти. Това е резултат от безнаказаността на онези, които преди 6 години атакуваха молещите се пред единствената софийска джамия и запалиха молитвените килимчета. Това кощунство вероятно е свързано и с факта, че лице, явен националпопулист, е председател на органа към Mинистерския съвет, който отговаря за етническата политика. В обществена среда, в която крайни националисти дърпат бабички на границата, ислямофобските нападения са закономерен резултат. Този акт не е първи по рода си въпреки многократните сигнали и предупреждения на Главното мюфтийство", се казва още в позицията на мюсюлманското изповедание.


Единствените политически реакции след инцидента дойдоха от ДПС и ДОСТ. И двете партии осъдиха остро нападението. В изявление лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ казва, че включването във властта на крайни националисти и лъжепатриоти застрашава демокрацията и мира в страната. А в позицията на ДОСТ се посочва, че отговорността за това улично насилие е преди всичко политическа, властова. "В България езикът на омразата е институционализиран, защото политическите му носители са на власт като коалиционни партньори на ГЕРБ", пише още в писмото на партията.

Защо не разпознаваме престъпленията от омраза


Няма съмнение в пряката връзка между несанкционираното публично говорене срещу роми, бежанци, мюсюлмани, което се упражнява от политиците включително и в парламента, и проявената агресия на граждани срещу представители на етнически и религиозни малцинства. Ако вицепремиерът Валери Симеонов може да блъска безнаказано баби на границата пред телевизионните камери, защо 16-годишни девойки да не се чувстват овластени да тормозят свои съграждани на религиозна основа? Ако парламентът приема законови забрани, ограничаващи правото на вероизповедание, защо да очакваме обществото да има усещане, че живее в цивилизована страна, където човешките права са гарантирани и неприкосновени? Ако речта на омразата, маскирана като "патриотизъм", шества безнаказано от сутрин до вечер по телевизията, как да очакваме да има чувствителност към нея у хората от другата страна на екраните?

Затова е особено важно как полиция, прокуратура и съд реагират на подобни прояви на агресия срещу различните. Дали ги слагат под безобидния общ знаменател на телесна повреда и хулигански прояви, или ги разпознават и преследват като престъпления от омраза. Защото, когато бъде нападната жена с мюсюлманска забрадка, страхът и извършената несправедливост преживяват не само тя, а цялата религиозна общност.

Българските власти многократно са критикувани както от Европейския съд по правата на човека, така и от международни правозащитни организации като Amnesty International заради пропуските си да разследват и преследват престъпленията от омраза по начин, който отчита техния дискриминационен мотив.

Първото дело пред Съда в Страсбург, по което България е осъдена през 2005 г. за неразследване на расистки и дискриминационни подбуди за акт на насилие, е Начова и други срещу България.

Още в това решение се излагат стандартите на ЕСПЧ по прилагане на чл. 14 от Конвенцията по правата на човека (защита срещу дискриминация): Когато има съмнение, че расистко отношение е предизвикало акт на насилие е особено важно официалното разследване да бъде проведено енергично и безпристрастно, като се има предвид необходимостта от непрекъснато осъждане в обществото на расовия и етническия расизъм и поддържане на вярата на малцинствата, че държавните власти могат да ги защитят от расистки заплахи с насилие.

Ако не направят това и приравнят насилие и бруталност по расистки подбуди на случаи, които не са свързани с расизъм, значи си затварят очите за специфичния характер на действия, които са особено пагубни за основните права.

Същите констатации се съдържат и в последващи осъдителни решения по делото Абду срещу България (случай, при който скинхедс пребиват няколко суданци в София близо до Халите, но прокуратурата третира събитието като обикновено сбиване и отказва да образува наказателно производство) и Йотова срещу България (простреляна жена в резултат на сбиване между българи и роми в ловешко село).

През последните две години единствената осъдителна присъда за нападение от омраза е условна - на 24-годишния Ангел Калеев от село Овчеполци, който засне и разпространи в интернет как рита и тормози момче от ромски произход, задето се осмелило да му каже, че са равни. Тогава нападателят сам се призна за виновен по двете повдигнати му обвинения по НК - за употреба на насилие поради етническата принадлежност на пострадалия и за нанасяне на лека телесна повреда по хулигански и ксенофобски подбуди.

В случая с тормоза над мюсюлманско семейство в София полицията и прокуратурата не бива да изпускат важната възможност да действат адекватно и да нарекат нападението с истинското му име. Да, това няма да е извинение за това, че отказват да разследват речта на омразата, когато идва от най-високо във властта, но ще е знак към един милион мюсюлмани в България, че има поне една независима власт, която ще им окаже защита, когато правата им са нарушени.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕС увеличава парите за здравословна храна на учениците ЕС увеличава парите за здравословна храна на учениците

Новата обединена схема за предлагане на мляко, плодове и зеленчуци ще посрещне учениците през новата учебна година и ще възпитава децата в предимствата на здравословната диета

3 авг 2017, 1856 прочитания

"Пловдив 2019": без граждани, моля "Пловдив 2019": без граждани, моля

С оставката на четиримата членове от т.нар. гражданска квота в управителния съвет на фондацията най-големият културен проект в България е вече почти изцяло политизиран

19 юли 2017, 4762 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
Краков диша

Историята на полското движение за чист въздух, което издейства забрана за отопление на твърдо гориво и пребори смога

Българската икономика: На крилете на потреблението

БВП расте с едни от най-бързите си темпове от кризата насам. Този път основният двигател е потреблението

Цялото Пеевско войнство срещу "Дунарит"

Докато шансовете на депутата да се пребори с "Емко" за русенския завод отслабват в съда, срещу двете оръжейни компании започна атака през прокуратурата

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Една българска проза

Как България стана главен герой във вече успешни и тепърва очаквани англоезични романи

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 19.08.2017 Прочетете
Капитал Daily, 17.08.2017

Капитал Daily

Брой 126 // 17.08.2017 Прочетете