Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
9 7 юли 2017, 17:20, 14903 прочитания

Новите градски революционери

От Варшава, през Букурещ до София и Скопие нов тип движения започват да преобразяват градовете. Те тръгват като съпротива срещу десетилетия на сбъркана градска политика, често са малки и неопитни, но някои порастват до реална политическа алтернатива

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Спасители в града

"Нема правда, нема мир!"

Масовите протести, които свалиха режима на Груевски в Македония, започнаха като ярък и цветен бунт срещу мегаломанския проект "Скопие 2014"

Краков диша

Историята на полското движение за чист въздух, което издейства забрана за отопление на твърдо гориво и пребори смога

Белият град няма да потъне

Движението Ne da(vi)mo Beograd не успя да спре спорния мегапроект за крайбрежен бизнес и жилищен комплекс, но остава последната гласовита опозиция на президента Александър Вучич в Сърбия

Букурещ е голям и спасение дебне отвсякъде

От движение, което се противопоставя на разрушаването на исторически сгради, "Спаси Букурещ" пораства в национална партия, трета сила в румънския парламент



Още по темата

За българо-македонските отношения и силата на гражданите

Споделяме нашия опит като пример за това, че диалогът, разбирателството и взаимното уважение са възможни с малко добра воля и чисто сърце

10 авг 2017

Краков диша

Историята на полското движение за чист въздух, което издейства забрана за отопление на твърдо гориво и пребори смога

7 юли 2017

"Нема правда, нема мир!"

Масовите протести, които свалиха режима на Груевски в Македония, започнаха като ярък и цветен бунт срещу мегаломанския проект "Скопие 2014"

7 юли 2017

Белият град няма да потъне

Движението Ne da(vi)mo Beograd не успя да спре спорния мегапроект за крайбрежен бизнес и жилищен комплекс, но остава последната гласовита опозиция на президента Александър Вучич в Сърбия

7 юли 2017

Букурещ е голям и спасение дебне отвсякъде

От движение, което се противопоставя на разрушаването на исторически сгради, "Спаси Букурещ" пораства в национална партия, трета сила в румънския парламент

7 юли 2017

Как стана модерно да си срещу Сорос

Атаката на Виктор Орбан срещу Централноевропейския университет е поредна атака срещу независимите гласове в Унгария. Подобни кампании на власт срещу неправителствения сектор текат в цяла Източна Европа

7 апр 2017

През 2006 г. математикът Никушор Дан се завръща в Букурещ след години учене в чужбина и никак не е доволен от вида, в който заварва родния си град. Основава малка група, която по-късно нарича "Спаси Букурещ" и през нея води битки за запазване на старите сгради. Шест години по-късно Дан е трети на изборите за кмет на Букурещ, а през 2016 г. движението му вече е партия, при това с места в румънския парламент.

През 2007 г. на 1700 км северозападно от Букурещ, в полския град Познан, група жители на квартал "Ратаже", на които им е писнало около жилищата им да изникват нови сгради, решават да се преборят за парк. Три години по-късно активистите се обединяват в партия, която взима 10% от гласовете в града, а през 2014 г. "Алиансът за градски движения" на Полша печели общински съветници в много градове и едно кметско място.

Градските движения в "Нова Европа" растат постепенно - в процеса на отвоюване на здравия разум от гражданите на един все по-объркан политически фон. България също е в него: за последната половин година малки, но важни успехи постигнаха три такива движения. Референдумите в Трън и Стара Загора и протестите срещу застрояването в столичния квартал "Младост" (всички, насочени срещу някакви инвестиционни намерения) са с дребен мащаб, но са част от по-голяма история: пробуждането на местни групи хора, обединени от недоволството си от средата, в която живеят.

Това, което първоначално изследователи и анализатори отхвърляха с пренебрежение като "малки каузи" или "неорганизирани акции", всъщност е бавното укрепване на гражданско общество. През 90-те то беше движено от внесените отвън модели на неправителствени организации, които постигнаха много, но така и не успяха да запалят искрата на колективната гражданска мобилизация за общи каузи. Разочарованието е толкова голямо, че дори в научните статии по въпроса започна да се твърди с увереност, че активността на гражданите в този регион е слаба и трудно се задейства.

Оказа се обаче, че гражданската инициатива може да покълне на неочаквани места, подпомогната от възможностите, които дават социалните мрежи, и от всекидневните недоволства на хората. Когато има нов проблем в непосредственото им обкръжение или отказ на местната власт да разреши съществуващ, необходимо е малко активно ядро или лидер, който да ги организира. На пръв поглед подобни акции могат да бъдат възприети като реактивност, която не води до дългосрочни последици, но практиката показва обратното: мобилизирани около конкретна кауза, хората откриват възможността да влияят и оказват натиск, когато са обединени. А неудовлетвореността им от средата, в която живеят, е просто един от начините да кажат, че искат да бъдат управлявани по-добре.



Тази рецепта, разбира се, не е нито съвършена, нито универсална като решение за всички обществени болежки. Много от нововъзникналите градски движения нямат желание или възможност да се развиват отвъд конкретната кауза. Насочването към политиката е по-скоро изключение, отколкото правило. Дори когато успяват да въздействат ефективно, те невинаги имат отговора или решението на проблема, който ги събира (както пролича в "Младост" например).

Но появата и засилването им е добра новина. Тя показва, че клеясалото динамо на обществената енергия най-накрая е задействано и ще продължи да генерира искания за по-добър стандарт на живот и качествени промени в политиката.

Градовете на нашето недоволство

Има няколко причини именно градската среда да е движещият фактор за тези групи. По време на комунизма повечето държави преживяха бърза урбанизация, резултат от индустриализацията и плановата икономика. Панелните квартали се появиха и разраснаха из градовете с типичния размах на тоталитарната държава. Последвалите десетилетие и половина на безразборен ръст и свободна пазарна инициатива доведоха до мащабни промени в облика на градовете от Балтийско до Черно море. Проблемите на градовете в Полша например биха звучали ужасно познато на хората в София, Стара Загора или Бургас. Както Кирил Станилов добре обобщава в изследването си "Постсоциалистическият град", големите градове на Източна Европа "имат виталността на западноевропейските централни квартали, степента на приватизация на градските ресурси на северноамериканските градове (и захласването по молове, къщи и частни автомобили), ниското ниво на публични услуги на третия свят и бумтящата икономика на източноазиатските градове от 70-те и 80-те". Тази амалгама рано или късно щеше да доведе до взрив.

Шведската изследователка проф. Кирстен Якобсон, която е наблюдавала в детайли развитието на градските движения в региона, забелязва няколко основни тенденции при управлението на градовете: либерализацията на жилищната и урбанистичната политика и пълното им отваряне към законите на пазара; неадекватно планиране, конфликти заради реституция и приватизация, сриване на качеството на жилищния фонд, затворени квартали, съжителство на богати и много бедни и приватизация на обществените места. Пред "Капитал" тя коментира, че последният процес е стигнал твърде далеч, а остават огромните разлики в начина, по който живеят хората. Като добавим огромното недоверие и разочарование от политическата класа - това са факторите, които задвижват процеса по надигане на градската средна класа, смята Якобсон.

Това е обръщане на парадигмата след края на комунизма. Дълго време след принудителното събиране в измислена общност и насилственото доброволчество понятия като "общо" и "комунално" бяха табу. Заедно с хаоса на 90-те много от градовете се развиха без съответните планове - София например получи първия си такъв едва в края на големия имотен бум през 2008 г. Тази "трагедия на общото", в която един обществен ресурс се влошаваше постепенно заради нерегулираната му експлоатация от много частни интереси, доведе и до формирането на първата осъзната съпротива.

Михал Венцел, преподавател в SWPS University по социални и хуманитарни науки във Варшава

Фотограф: Капитал
Другата водеща причина за появата на тези движения е покачващият се стандарт на живот и създаването на специфична средна класа в по-големите градове. Ново поколение от градски хора, които пътуват много повече, имат визия за това как искат да живеят и могат да сформират групи за натиск. За това междудругото може да се благодари и на ЕС - най-успешната европейска програма вероятно е студентският обмен "Еразъм", не еврофондовете. "Гражданите на големите градове вече са задоволили първичните си и потребителските си нужди и започват да се вълнуват от теми като околна среда и качество на живот", отбелязва и Михал Венцел, преподавател в SWPS University по социални и хуманитарни науки във Варшава, който прави изследвания върху гражданското общество в посткомунистическа Полша.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Звездите на града Звездите на града

Обсерваторията в Борисовата градина отваря врати за посетители след десетилетия в забвение

23 сеп 2017, 1793 прочитания

За тях няма 15 септември 1 За тях няма 15 септември

Просветното министерство започва масивна кампания срещу скандално големия брой деца, неходещи на училище

15 сеп 2017, 6779 прочитания

24 часа 7 дни

23 сеп 2017, 17631 прочитания

23 сеп 2017, 14231 прочитания

23 сеп 2017, 5948 прочитания

23 сеп 2017, 5628 прочитания

23 сеп 2017, 2619 прочитания

Всички новини

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
"Пловдив 2019": без граждани, моля

С оставката на четиримата членове от т.нар. гражданска квота в управителния съвет на фондацията най-големият културен проект в България е вече почти изцяло политизиран

Какво ще направи Слави Трифонов в политиката

Дори да има успех, той ще е краткосрочен и ограничен, по-интересният въпрос е защо започва сега

От Лондон, през Клуж, до София

Джон Котерел, изпълнителен директор на софтуената Endava, пред "Капитал"

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Десет години по-късно и роботите танцуват

Акценти от програмата на новото издание на One Dance Week

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 20.09.2017

Капитал Daily

Брой 144 // 20.09.2017 Прочетете