Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
9 7 юли 2017, 17:20, 11754 прочитания

Новите градски революционери

От Варшава, през Букурещ до София и Скопие нов тип движения започват да преобразяват градовете. Те тръгват като съпротива срещу десетилетия на сбъркана градска политика, често са малки и неопитни, но някои порастват до реална политическа алтернатива

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Спасители в града

"Нема правда, нема мир!"

Масовите протести, които свалиха режима на Груевски в Македония, започнаха като ярък и цветен бунт срещу мегаломанския проект "Скопие 2014"

Краков диша

Историята на полското движение за чист въздух, което издейства забрана за отопление на твърдо гориво и пребори смога

Белият град няма да потъне

Движението Ne da(vi)mo Beograd не успя да спре спорния мегапроект за крайбрежен бизнес и жилищен комплекс, но остава последната гласовита опозиция на президента Александър Вучич в Сърбия

Букурещ е голям и спасение дебне отвсякъде

От движение, което се противопоставя на разрушаването на исторически сгради, "Спаси Букурещ" пораства в национална партия, трета сила в румънския парламент



Още по темата

Краков диша

Историята на полското движение за чист въздух, което издейства забрана за отопление на твърдо гориво и пребори смога

7 юли 2017

"Нема правда, нема мир!"

Масовите протести, които свалиха режима на Груевски в Македония, започнаха като ярък и цветен бунт срещу мегаломанския проект "Скопие 2014"

7 юли 2017

Белият град няма да потъне

Движението Ne da(vi)mo Beograd не успя да спре спорния мегапроект за крайбрежен бизнес и жилищен комплекс, но остава последната гласовита опозиция на президента Александър Вучич в Сърбия

7 юли 2017

Букурещ е голям и спасение дебне отвсякъде

От движение, което се противопоставя на разрушаването на исторически сгради, "Спаси Букурещ" пораства в национална партия, трета сила в румънския парламент

7 юли 2017

Как стана модерно да си срещу Сорос

Атаката на Виктор Орбан срещу Централноевропейския университет е поредна атака срещу независимите гласове в Унгария. Подобни кампании на власт срещу неправителствения сектор текат в цяла Източна Европа

7 апр 2017

През 2006 г. математикът Никушор Дан се завръща в Букурещ след години учене в чужбина и никак не е доволен от вида, в който заварва родния си град. Основава малка група, която по-късно нарича "Спаси Букурещ" и през нея води битки за запазване на старите сгради. Шест години по-късно Дан е трети на изборите за кмет на Букурещ, а през 2016 г. движението му вече е партия, при това с места в румънския парламент.

През 2007 г. на 1700 км северозападно от Букурещ, в полския град Познан, група жители на квартал "Ратаже", на които им е писнало около жилищата им да изникват нови сгради, решават да се преборят за парк. Три години по-късно активистите се обединяват в партия, която взима 10% от гласовете в града, а през 2014 г. "Алиансът за градски движения" на Полша печели общински съветници в много градове и едно кметско място.

Градските движения в "Нова Европа" растат постепенно - в процеса на отвоюване на здравия разум от гражданите на един все по-объркан политически фон. България също е в него: за последната половин година малки, но важни успехи постигнаха три такива движения. Референдумите в Трън и Стара Загора и протестите срещу застрояването в столичния квартал "Младост" (всички, насочени срещу някакви инвестиционни намерения) са с дребен мащаб, но са част от по-голяма история: пробуждането на местни групи хора, обединени от недоволството си от средата, в която живеят.

Това, което първоначално изследователи и анализатори отхвърляха с пренебрежение като "малки каузи" или "неорганизирани акции", всъщност е бавното укрепване на гражданско общество. През 90-те то беше движено от внесените отвън модели на неправителствени организации, които постигнаха много, но така и не успяха да запалят искрата на колективната гражданска мобилизация за общи каузи. Разочарованието е толкова голямо, че дори в научните статии по въпроса започна да се твърди с увереност, че активността на гражданите в този регион е слаба и трудно се задейства.

Оказа се обаче, че гражданската инициатива може да покълне на неочаквани места, подпомогната от възможностите, които дават социалните мрежи, и от всекидневните недоволства на хората. Когато има нов проблем в непосредственото им обкръжение или отказ на местната власт да разреши съществуващ, необходимо е малко активно ядро или лидер, който да ги организира. На пръв поглед подобни акции могат да бъдат възприети като реактивност, която не води до дългосрочни последици, но практиката показва обратното: мобилизирани около конкретна кауза, хората откриват възможността да влияят и оказват натиск, когато са обединени. А неудовлетвореността им от средата, в която живеят, е просто един от начините да кажат, че искат да бъдат управлявани по-добре.



Тази рецепта, разбира се, не е нито съвършена, нито универсална като решение за всички обществени болежки. Много от нововъзникналите градски движения нямат желание или възможност да се развиват отвъд конкретната кауза. Насочването към политиката е по-скоро изключение, отколкото правило. Дори когато успяват да въздействат ефективно, те невинаги имат отговора или решението на проблема, който ги събира (както пролича в "Младост" например).

Но появата и засилването им е добра новина. Тя показва, че клеясалото динамо на обществената енергия най-накрая е задействано и ще продължи да генерира искания за по-добър стандарт на живот и качествени промени в политиката.

Градовете на нашето недоволство

Има няколко причини именно градската среда да е движещият фактор за тези групи. По време на комунизма повечето държави преживяха бърза урбанизация, резултат от индустриализацията и плановата икономика. Панелните квартали се появиха и разраснаха из градовете с типичния размах на тоталитарната държава. Последвалите десетилетие и половина на безразборен ръст и свободна пазарна инициатива доведоха до мащабни промени в облика на градовете от Балтийско до Черно море. Проблемите на градовете в Полша например биха звучали ужасно познато на хората в София, Стара Загора или Бургас. Както Кирил Станилов добре обобщава в изследването си "Постсоциалистическият град", големите градове на Източна Европа "имат виталността на западноевропейските централни квартали, степента на приватизация на градските ресурси на северноамериканските градове (и захласването по молове, къщи и частни автомобили), ниското ниво на публични услуги на третия свят и бумтящата икономика на източноазиатските градове от 70-те и 80-те". Тази амалгама рано или късно щеше да доведе до взрив.

Шведската изследователка проф. Кирстен Якобсон, която е наблюдавала в детайли развитието на градските движения в региона, забелязва няколко основни тенденции при управлението на градовете: либерализацията на жилищната и урбанистичната политика и пълното им отваряне към законите на пазара; неадекватно планиране, конфликти заради реституция и приватизация, сриване на качеството на жилищния фонд, затворени квартали, съжителство на богати и много бедни и приватизация на обществените места. Пред "Капитал" тя коментира, че последният процес е стигнал твърде далеч, а остават огромните разлики в начина, по който живеят хората. Като добавим огромното недоверие и разочарование от политическата класа - това са факторите, които задвижват процеса по надигане на градската средна класа, смята Якобсон.

Това е обръщане на парадигмата след края на комунизма. Дълго време след принудителното събиране в измислена общност и насилственото доброволчество понятия като "общо" и "комунално" бяха табу. Заедно с хаоса на 90-те много от градовете се развиха без съответните планове - София например получи първия си такъв едва в края на големия имотен бум през 2008 г. Тази "трагедия на общото", в която един обществен ресурс се влошаваше постепенно заради нерегулираната му експлоатация от много частни интереси, доведе и до формирането на първата осъзната съпротива.

Михал Венцел, преподавател в SWPS University по социални и хуманитарни науки във Варшава

Фотограф: Капитал
Другата водеща причина за появата на тези движения е покачващият се стандарт на живот и създаването на специфична средна класа в по-големите градове. Ново поколение от градски хора, които пътуват много повече, имат визия за това как искат да живеят и могат да сформират групи за натиск. За това междудругото може да се благодари и на ЕС - най-успешната европейска програма вероятно е студентският обмен "Еразъм", не еврофондовете. "Гражданите на големите градове вече са задоволили първичните си и потребителските си нужди и започват да се вълнуват от теми като околна среда и качество на живот", отбелязва и Михал Венцел, преподавател в SWPS University по социални и хуманитарни науки във Варшава, който прави изследвания върху гражданското общество в посткомунистическа Полша.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Краков диша 6 Краков диша

Историята на полското движение за чист въздух, което издейства забрана за отопление на твърдо гориво и пребори смога

7 юли 2017, 6969 прочитания

Защо нападението над мюсюлманки не бива да се замита като обикновено хулиганство 10 Защо нападението над мюсюлманки не бива да се замита като обикновено хулиганство

Престъпленията от омраза са особено опасни, тъй като се преживяват от цялата общност, срещу която са насочени, но властите у нас традиционно ги неглижират

29 юни 2017, 11191 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Общество" Затваряне
"Пловдив 2019": без граждани, моля

С оставката на четиримата членове от т.нар. гражданска квота в управителния съвет на фондацията най-големият културен проект в България е вече почти изцяло политизиран

Кой продаде Левски

Всенародните тържества за годишнината от рождението на Апостола преминаха в откровен кич

Големият експеримент

Съоснователят и главен изпълнителен директор на арт фондация DOMA Мартина Стефанова пред "Капитал"

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Born in the USA

Номинираният за "Пулицър" писател Дейв Егърс за това как София напомня за Бруклин и защо не смята да променя адреса си въпреки Тръмп

Отблизо в Арл

Одри Тоту, актрисата, изиграла Амели Пулен, дебютира като фотограф на прочутия фестивал във Франция

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 29

Капитал

Брой 29 // 22.07.2017 Прочетете
Капитал Daily, 25.07.2017

Капитал Daily

Брой 112 // 25.07.2017 Прочетете