Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
3 май 2003, 0:00, 1460 прочитания

Медийното законодателство: хоризонти на реформата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Лондон. На 29 април 2003 г. се проведе поредното разглеждане на Закона за телекомуникациите в парламента на Великобритания. С малко закъснение ще стане вярно едно от произволните изказвания по радиото на председателката на българската парламентарна медийна комисия, че Великобритания наскоро била приела новия си медиен закон от 500 страници. Не го е приела, а ще го приеме, не е медиен, а телекомуникационен, и не е от 500 страници. Но иначе посоката на мислене е вярна. В този конвергентен* текст ще се уреждат и телекомуникации, и електронни медии, а дори отчасти и преса.
Страсбург. На 29 април 2003 г. на 33-ото редовно заседание на Постоянния комитет за трансгранична телевизия към Съвета на Европа се обсъди докладът [T-TT (2003) 2] на експерта Андреас Грюнвалд относно възможните тенденции за ревизия на Европейската конвенция за трансгранична телевизия (ЕКТТ). Както е известно, България е страна по ревизираната конвенция и в този смисъл докладът „Грюнвалд“ най-пряко ни засяга. Само с една ратификация решеното в Страсбург се превръща в част от вът­решното ни право в областта на електронните медии. Да се надяваме, че за една ратификация все ще се намери капацитет в българския парламент.
Брюксел. На 2 и 3 април 2003 г. се състоя първата серия от публичните обсъждания на ревизията на общностното медийно законодателство. Дискутират се шест доклада с тезиси за реформата на директивата „Телевизия без граници“, възложени чрез конкурс и изготвени от най-опитните медийни експерти в Европейския съюз. Още през януари Европейската комисия одобри четвъртия редовен доклад по прилагането на общностното медийно законодателство и в приложение определи работната програма и разписанието за публичните консултации по ревизията. Ясната консултационна процедура демонстрира готовността на европейския законодател да се вслуша в експертните гласове. Добрата новина е, че по линията на правната евроинтеграция имаме ангажимент за сближаване на националното законодателство с ревизираната директива. Ако законодателят не отрази тенденциите сега, ще транспонира новите текстове после.
София. И в София през изминалата седмица е имало дебати, разбрахме, само че на закрито заседание на парламентарното мнозинство. Човек би помислил, че като следи публичните дебати в Лондон, Страсбург и Брюксел, няма проблем да знае какво става в родината му. Прибързан извод. Според кратки съобщения в медиите е взето решение медийният законопроект „Милотинова - Етем“ да бъде подкрепен на първо четене в зала. Неизвестно кои и колко депутати са имали възражения по текста. Неизвестно какви условия, поставени от тях, са били приети. Председателката на медийната комисия каза за БНТ, че неизвестно какво в проекта непременно ще бъде променено между първо и второ четене, а други народни представители от мнозинството казаха за същата телевизия, че ако неизвестно какви десет промени не се извършат в текста, законопроектът просто няма да мине.

Подготовката там и тук

За да се проследи в сравнителен план мисленето на европейския законодател и плановете (не е уместно тук да се употреби „мисленето“) на българските вносители на законопроекта за радиото и телевизията, добросъвестно следва да се напомни, че подготовката за конвергирания закон на Великобритания, който ще урежда медии и телекомуникации, започна през 2000 г. с т.нар. Бяла книга за телекомуникациите, която изложи намеренията за реформа и беше обсъждана в страната и всички международни институции в сектора през изтеклите три години. Резултатите от обсъждането могат да се видят навсякъде в интернет. Самият законопроект от година е в мрежата и събира становища.
Подготовката за ревизия на директивата „Телевизия без граници“ започна от 1999 г. с акта на Европейската комисия „Телевизията в цифровата ера“, а подготовката на ревизията на ЕКТТ започна практически от завършването на предната ревизия чрез обсъждане на серия въпроси, открити от динамичното развитие на технологиите. Европейската комисия заяви нуждата си от широка експертна помощ в няколко области: как да се регулира рекламата, как да се защитава аудиторията при предаване на значими събития, как да се насърчава производството на европейска аудио-визуална продукция, как да се защитят ефективно децата. Обсъждането продължава.
В България подобна подготовка няма. Няма концепция за реформа, тезиси и консултационен процес. Има срещи в кабинети, епични медийни схватки, има кандидати за славата и подготовка за всичко друго, но няма и следа от подготовка за съз­даване на модерна правна регламентация на медиите.

Промените там и тук

Там се преосмисля обхватът на регулацията. Във Великобритания през 1996 г. беше уредена доста пълно цифровата телевизия и след няколко години прилагане на закона лицензирането е така рутинно, че законодателят може да се съсредоточи главно върху защитата на плурализма и защитата на аудиторията. В новия български законопроект не само че не се решава въпросът с цифровизацията на равнището на Великобритания - 1996 г., но дори спечелилата делото си БТК не е ясно кога ще получи лиценза си за цифрова телевизия и какво ще го прави - в тази нормативна среда няма смисъл да я реализира, а неизпълнението трябва да се санкционира от регулатора.
Във Великобритания преди години беше въведена регламентация на собствеността в електронните медии и медиите изобщо. Постигнатият напредък в прозрачността позволява в бъдеще да се либерализират изискванията, например по отношение на инвеститори от страни извън ЕС, но остават забрани за собственост от страна на религиозни организации и политически партии. В България не се знае кой какво притежава в медиите, а и интересът към това е греховен - във всеки случай новият законопроект стои на позициите на действащия закон. Защо?
Във Великобритания пет години се готви конвергентен регулатор. Предвидени са всички мислими защити за членовете и администрацията на заварените пет регулатора, които новият регулатор ще замести. В България - ако могат - за една година ще сменят пет пъти състава на регулатора. Докато попаднат на правилен състав. Толкова е елементарно, че чак е обидно да се коментира.
Какво се предлага за обсъждане в доклада „Грюнвалд“? Също фундаментален въпрос: същността на телевизията и преходът от телевизия към нови информационни услуги, които се основават на нови среди за пренос на програми и на възможните нови характеристики на услугите - интерактивност, индивидуализиране на съдържанието и др. Доколко тези услуги налагат промяна в медийното законодателство, според експерта (виж таблицата).
На европейския законодател се предлагат три възможности:
- да запази съществуващата уредба и да я прилага само към конвенционалната телевизия, като остави мултимедийното съдържание нерегламентирано
- да регламентира новите услуги като подкатегория на телевизията новите услуги и частично да ги уреди отделно в съществуващата конвенция
- да запази конвенцията в сегашния ? вид и да създаде мултимедийно законодателство.
Решението според Постоянния комитет за трансгранична телевизия към Съвета на Европа не е лесно. Експертът Грюнвалд предлага алгоритъм (Пътна карта) за преоценка на предмета на правно регулиране в класическото медийно законодателство, като специално се реши въпросът каква част от медийното регулиране следва да се трансформира в саморегулиране.
В България действащият медиен закон е приет преди пет години. Пет години са много време за динамичната сфера на електронните медии. Преди пет години задачите бяха други: лицензиране, въвеждане на ред в авторските права, постепенно налагане на стандартите в телевизионната реклама по съдържание и разполагане. На дневен ред не стоеше темата за антимонополно регулиране, нито така остро беше осъзната необходимостта от регистър на собствеността в медиите - просто все още непосредствената цел беше либерализиране на пазара със законови средства. Не беше приоритет все още и цифровизацията, а в задачата за финансирането на медиите чрез такси медийният закон се препъна.
И вместо пет години по-късно да се решават истинските задачи, парламентарното мнозинство решава персонални въпроси, разпределя зони на влияние и рекламни пазари. Обхватът на законопроекта, който се предлага от мнозинството, е обхватът на стария закон. Инструментариумът е старият, а някои от хармонизираните с общностното законодателство текстове са заличени. Тръгна на второ четене законопроектът за далекосъобщенията, а синхронът с медийния закон тъне в мъгла.
Щом ще е така,

По-добре да четем доклада „Грюнвалд“

Всеки работи, както може. Парламентарната медийна комисия ни готви нов закон. Когато дойде времето, ще разберем какъв.
И Съветът на Европа също работи по реформата. Ако не случим с писането на български закон, промените все ще стигнат до нас чрез ревизиите на ЕКТТ. Вместо да се напрягаме да извличаме волята изпод нехайно редените думи на българските вносители, по-доб­ре да анализираме пътната карта в доклада „Грюнвалд“ и волята на европейския законодател, той поне я изяснява с радост и ни прави съпричастни в създаването на новата трансгранична Европа.
И Европейската комисия работи. След историческата 1999 г. това ни засяга и си струва да се полагат всякакви усилия процесът на присъединяване към ЕС да е необратим. Не остана дълъг път: с укрепване на европейските принципи (прозрачност, ефективност, гражданско участие) и стандарти в законодателния процес ще се сложи край на употребата на закона като заповед за уволнение или назначение, а вълнообразни движения като някои днешни априлски пленуми ще останат в скобите на хрониките.

* конвергенция (конверго - лат. - приближавам се) - сближаване, обединяване, сливане - в конкретния случай на регулацията на телекомуникации, медии и информационни технологии


Услуги Необходимост от специфична тв регламентация
Телевизия Да
Web-кастинг Частично
Видео по поръчка Частично
Web-сайтове Частично
Пренос на данни Да



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Има и избори, които променят много Има и избори, които променят много

Някои от по-важните теми в новия брой на "Капитал"

21 сеп 2017, 4782 прочитания

Големи битки, малки победи 2 Големи битки, малки победи

Идеята за данък срещу технологичните гиганти в ЕС

21 сеп 2017, 8995 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне
За цената на лесния подход в присъединяването на България към ЕС

Трябва да сме по-отговорни в приложението на европейското законодателство

Газови войни

Липсата на комуникация и използването на готови модели спънаха опита за пазарни правила в газовия сектор

Маневри на 10-ия етаж

Новият генерален директор на БНТ номинира членове на управителния съвет на медиата

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Бандата на Содърбърг

Обикновеният човек надхитря системата в криминалната сатира "Късметът на Логан"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 26.09.2017

Капитал Daily

Брой 146 // 26.09.2017 Прочетете