Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
13 дек 2003, 0:00, 1723 прочитания

Финансирането на научни проекти по български

Националният фонд „Научни изследвания по нашенски“

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Мизерното състояние на българската наука не е тайна. По данни на Световната банка през периода 1989 - 2000 г. разходите за наука и технологично развитие в България са били по-малко от 0.01% от брутния национален доход на страната. По този показател тя попада в дъното на световната класация, изпреварена дори от страни като Централноафриканската република, Коста Рика, Индонезия и др. Не става въп­рос само за обидно ниските заплати на учените, но и за това, че те въобще се изправят пред риска от снижаване на професионалното си равнище. За да могат да работят все пак, те често са принудени да плащат от джоба си, за да се сдобият с абсолютно необходими неща: компютър, принтер, достъп до интернет, книги, консумативи, да покриват разходите за командировките си и т.н.
Готови сме да се отнесем с разбиране - едва ли науката може да цъфти в страна, която изпитва сериозни икономически трудности, а повечето хора не могат да се справят с елементарните битови проблеми. Но има и нещо друго, за което ще стане дума тук. Финансирането на българската наука не е само въп­рос на материални възможности на страната. Трябва да прибавим и факторът научна политика, но и това не е всичко. Остава още нещо - нещо дори много по-страшно.
В унисон с европейската и световната практика и у нас все по-широко ще навлиза финансирането на науката на проектен принцип, а не уравнително според щатните бройки. Разбира се, сама по себе си тази промяна би била положителна. Но какво може да стане на практика? Този въпрос не може да не ни тревожи, когато малко пооткрехнем завесата и надзърнем в кухнята на Националния фонд „Научни изследвания“ (НФНИ).
Как фондът организира конкурси? По какви механизми оценява предложените проекти? Как ги финансира? Това, което ще кажа по тези въпроси, се гради върху съпоставки на съответната нормативна база, на резултати от конкурсите през 2003 г. и на личните ми впечатления като член (от началото на май с. г.) на една от научно-експертните комисии към фонда - тази по обществени и хуманитарни науки (съкратено НЕК по ОХН).
От процедурна гледна точка работата на тази комисия беше по моя преценка безуп­речна. Предложените на нашето внимание проекти бяха рецензирани от анонимни за кандидатстващите рецензенти, докладвани в комисията, оценявани по точкова система и класирани съобразно получената бална оценка. В последна сметка от класираните от комисията проекти са одобрени общо 13, а в раздела за млади учени - 3.
Възниква обаче въпросът има ли смисъл от тези конкурси, след като за първата година от изпълнението им за всичките проекти от 13-ата сесия бе определена обща сума от 27-28 хиляди лева, или средно на един проект малко повече от 2 хиляди лева? Такова е и очакваното финансиране за следващите една или две години. С около 2 хил. лева изследователският екип трябва да купи оборудване, книги, материали и консумативи, да провежда социологически или други теренни изследвания, да организира научни мероприятия и др. И факири да сме, не можем да се справим. Тези пари не са нищо друго освен подигравка и плесница в лицето на учения. Не може да не се запитаме например финансово на колко проекта се равнява само една командировка на един чиновник от МОН в чужбина. И колко са тези командировки?
Но защо все пак се намират хора, екипи, които да кандидатстват и да се конкурират? Вероятно защото не виждат пред себе си по-добри възможности. Но има и нещо също много важно - към момента на кандидатстването никой от тях не знае каква е сумата на очакваното финансиране.
Но освен методичното унижение „според правилата“ трябва да преглътнем още нещо. На страницата в интернет на НФНИ освен одобрените проекти, за които стана дума no-горе, се появява и друга група проекти. Това са проектите по националните научни програми - общо пет. Мога да взема отношение само по една от тях - „Българското общество - част от Европа“, защото тя попада в сферата на компетентност на НЕК по ОХН, на която съм член. По линията на тази програма фондът е одобрил за финансиране пет проекта: „Активиране на регионални иновативни фактори чрез методиката на бенчмаркинг - прилагане опита на регионалната политика на ЕС“ (ръководител - ст.н.с. д-р Георги Ангелов, Център по наукознание и история на науката); „Система и процедури за мониторинг на програми по ННП“ (ръководител - ст.н.с. д-р Николай Матеев, Международен център за обучение и изследвания); „Социални и други аспекти (екологични и етноложки) на евроинтеграцията на България (ръководител - доц. Кирил Кертиков, Институт по социология); „Теоретико-методологически проб­леми на глобализацията и евроинтеграцията, противоречия между Европа и САЩ. Перспективи пред България“ (ръководител - проф. д.ф.н. Васил Проданов, Институт за философски изследвания); „Анализ на противоречието „богат Север - беден Юг“: инфраструктурни проблеми на евроинтеграцията на България“ (ръководител - ст.н.с. Борис Колев, Географски институт). От неофициални източници (официални данни не се дават) ми е известно, че финансирането за една година на един проект от тази група е средно 15 - 20 хиляди лева. Това вече е нещо по-различно, въпреки че всъщност не смятам такива суми за много високи с оглед на изследователските задачи. Не мога да кажа нищо определено за естеството на тези проекти, защото не съм видял нито един от тях.
Фактът, който ме порази, бе това, че нито един от тези проекти не е докладван в НЕК по ОХН, нито е разглеждан, оценяван или класиран. А според чл. 9,
ал. З от Правилника за организацията и дейността на Националния съвет за научни изследвания „научно-експертните комисии участват пряко в провеждане на конкурсите и оценяват предложените за финансиране изследователски проекти“. Как е проведен конкурсът за изследователски проекти по националните научни програми? Как са били оценявани и одобрявани тези проекти?
И още един детайл: в писмо с изходящ № НИ-191 от 5 ноември 2003 г. до ръководителя на един от отхвърлените проекти г-жа Албена Вуцова, директор на дирекция „Научни изследвания и проекти“ и национален координатор по Шеста рамкова прог­рама (за научни изследвания на ЕС) пише следното: „Бих искала да Ви уведомя, че представеното от Вас предложение за финансиране на научноизследователски проект с вх. № НИХ-ННП-1011 от 2003 г. „България - Европа: интегрирането като процес (анализ на трансформация и адаптация) в Национална научна програма „Българското общество - част от Европа“ беше оценен от специализираната научно-експертна комисия.“ Излиза, че оценката на специализирана НЕК е основание за отхвърлянето на проекта. Но коя е тази НЕК? Би трябвало да се очаква (всичко друго би било абсурдно!), че това е НЕК по обществени и хуманитарни науки. Но в тази комисия не е бил докладван и не е разглеждан този проект, нито пък конкуриращи го проекти. Излиза, че научно-експертните комисии (или поне НЕК по ОХН) са параван, зад който се крият други лица, разпределящи основната част от средствата за научни изследвания чрез проектно финансиране. Не стига унижението, ами трябва да понесем и отговорността за решения, които са взети зад гърба ни.
И още нещо - визираните ръководни фактори дори не се стремят да създадат видимост за законосъобразност и легитимност на своите решения и действия. Те очевидно са спокойни, не предполагат, че някой може да се заинтересува от тях. Особено ако не е лично мотивиран да го направи, защото всеки опит да се надникне „зад завесата“ несъмнено е свързан с много неприятни преживявания. Бих искал да заявя, че моят интерес е продиктуван само от желанието ми да участвам в легитимни и прозрачни процедури и в никаква степен от други мотиви. Нямам личен интерес по повод на който и да било от проектите.
Опитах се да разговарям за тези неща с отговорното лице в администрацията на МОН - г-жа Албена Вуцова. Усилията ми се оказаха напразни. В продължение на 2-3 седмици нейните подчинени с досада ми обясняваха, че не е в кабинета си, че през повечето време е извън страната.
„Това ли било? Наивник!“ Вероятно такава ще бъде реакцията на дамите и господата, служители от МОН. Наистина вероятно това е само върхът на айсберга. Какво ли още има да научаваме? Но и това ни стига. Стига ни, за да се замислим, ние, изследователите. Как сме допуснали нашите „служители“ да ни унижават, пренебрегват и да си служат с нас като с парцал за заличаване на мръсни следи? Какво „европейското бъдеще“ ни приготвят? Кой ни представя в Европа?

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Челно с бъдещето Челно с бъдещето

Някои от по-важните теми в новия брой на "Капитал"

20 окт 2017, 2177 прочитания

Как да се измъкнеш сух между докладите Как да се измъкнеш сух между докладите

Отпадането на мониторинга на ЕК

20 окт 2017, 3061 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне
Благотворителността у нас е все още „на улицата“

МиГ-новен лупинг

Желанието на военния министър Каракачанов да "модернизира" съветските изтребители МиГ-29 може да блокира миграцията към натовски самолети за неопределено време

Успешните български ICO истории

В страната се заражда цяла екосистема от компании, които набират капитал по нов начин и работят чрез блокчейн технология

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Новите страхове са забравените стари

Носителят на "Оскар" Фолкер Шльондорф за първата екранизацията "Историята на прислужницата"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 21.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 19.10.2017

Капитал Daily

Брой 160 // 19.10.2017 Прочетете