Регистрация

// Политика и икономика / Редакционни коментари

13 авг 2005, 0:00, 413 прочитания

Избори - да, но само за Велико народно събрание

Политиците са длъжни да оправят кашата, която сами забъркаха

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Предлагам мнението си, вземайки повод от статията „Пресичайки река Йордан“ от Калин Манолов в бр. 30 на „Капитал“ и във връзка с политическата ситуация в момента, като се надявам да тръгне полезна дискусия.
Всичко, което се случи през последните 50 дни, около изборите за 40-то НС и опита за съставяне на правителство, прилича на колективно безумство. Отказът на политическия елит да разбере, че получи жълт картон от избирателите, и злополучният опит да продължи да си я кара постарому предопределиха абсолютния фарс с опасни за страната последици, който се разигра в парламента и който май не е приключил. Всъщност случилото се бе логичен резултат от процеса на разпад на политически ценности и правила, продължаващ вече няколко години. И достойните за съжаление усилия, положени от всички партии в това отношение, постигнаха своя уродлив резултат. Сега вече е късно да се върне назад времето, когато: БСП помпаше исполински мускули, мачкайки всички наоколо с увереност в победата и слушайки само обясненията в любов на Доган; от НДСВ се канеха да раздават картите за следващото управление, обсебени от мания за величие и безалтернативност; десните се изяждаха помежду си, интересуваше ги само кой ще е пръв между тях си на изборите и логично изпаднаха в ситуацията на „другите“ - може с тях, може и без тях.
Е, така се стигна до патовата ситуация, в която етническа и националистическа партия държат „златните акции“ за управлението на държавата, а нормалните партии са все по-безпомощни. И вместо с Големия играч на Прехода да се занимава съдебната власт, той още в изборната нощ заяви „без мен не може“, явно имайки предвид „обръча от фирми“ и е готов да блокира всяко правителство, ако ДПС не е в него. Колкото до „Атака“ - изкуствено създадена или естествено възникнала, това е Франкенщайн, който политическата класа сама си роди със своята арогантност, егоизъм и късогледство. И ако сигналът „Атака“ не бъде правилно разчетен, рискът е т.нар. феномен да се разрасне до степен, която да взриви европейския проект на България и да разруши устоите на политическата система, а може би и гражданския мир.
Какво следва оттук нататък?

Има два пътя - грешен и верен

Грешният път е политическата класа да тръгне да брани себе си, търсейки колективното оцеляване на своя елит, чрез странни и срамни договорки и да нанесе още по-тежки поражения на държавността и парламентаризма. В този случай Европа остава мираж, макар и на една ръка разстояние, ситуацията в страната рязко се влошава, от което се възползва организираната престъпност, а национализмът и екстремизмът вземат връх и след няколко години дори печелят изборите.
Верният път - осъзнавайки ясно, че политическият модел е в сериозна криза, която застрашава устоите на държавата, политиците тръгват да спасяват политическата система и парламентарната демокрация. В този случай те неизбежно жертват част от изхабения и несъстоятелен политически елит. Обръщат се към гражданите с предложение за нов обществен договор, който да даде гаранции, че реформите в полза на обикновения човек най-после ще се случат, и искат качествено нов мандат от своите избиратели:
- Да променят съдебната система така, че тя да работи в полза на обществото, а не за престъпниците и в частна полза.
- Да гарантират силно и ефективно местно самоуправление, реална децентрализация на права и отговорности, така че местните проблеми да се решават на място, а кметовете да получат реална власт, а не да се изживяват като „добри стопани“, просещи пари от държавата.
- Да се постигне синхрон, взаимодействие и взаимен контрол между трите власти и президента, а не да се държат като на бойно поле, воювайки за територии и права, но бягайки от отгoворности.
- Да се осигури поне наполовина мажоритарен вот за народни представители, за да знаят хората кого и защо избират.
- Да се поощри с конституционни гаранции частната инициатива, като се намали регулаторната роля на държавата, и да се осигури адекватна защита на частната собственост.
Възможно ли е всичко това? Да, но само с радикални промени в основния закон и най-добре с изцяло нова конституция в европейски дух. Тази „конституция на прехода“ изигра своята роля и е крайно време да мине там, където и е мястото, както и на прехода - в историята!
Затова, ако все пак това НС избере кабинет, а е желателно да го стори, нека му даде

Програмен и ограничен мандат

да води преговорите с ЕС и да завърши подготовката за членство. През това време депутатите имат само две задачи:
1. Приемането на необходимите европейски закони, което да гарантира, че ЕС няма да задейства предпазната клауза.
2. Разработването и приемането на конституционен проект за свикването на ВНС не по-късно от пролетта на следващата година и саморазпускане на това обречено НС.
В този случай политическата система ще бъде спасена, политическата класа - частично подменена, нуждата от промяна - задоволена, а европейската мисия на България - осъществена. Иначе идват Атака, Защита, Отпор, Кръг, Звено, Зора и т.н., т.е. мафията и Държавна сигурност!

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне

Модернизация и пазарен ред

Идеята за догонващо развитие на българската икономика е мутация на марксизма