Предлагам мнението си, вземайки повод от статията „Пресичайки река Йордан“ от Калин Манолов в бр. 30 на „Капитал“ и във връзка с политическата ситуация в момента, като се надявам да тръгне полезна дискусия.
Всичко, което се случи през последните 50 дни, около изборите за 40-то НС и опита за съставяне на правителство, прилича на колективно безумство. Отказът на политическия елит да разбере, че получи жълт картон от избирателите, и злополучният опит да продължи да си я кара постарому предопределиха абсолютния фарс с опасни за страната последици, който се разигра в парламента и който май не е приключил. Всъщност случилото се бе логичен резултат от процеса на разпад на политически ценности и правила, продължаващ вече няколко години. И достойните за съжаление усилия, положени от всички партии в това отношение, постигнаха своя уродлив резултат. Сега вече е късно да се върне назад времето, когато: БСП помпаше исполински мускули, мачкайки всички наоколо с увереност в победата и слушайки само обясненията в любов на Доган; от НДСВ се канеха да раздават картите за следващото управление, обсебени от мания за величие и безалтернативност; десните се изяждаха помежду си, интересуваше ги само кой ще е пръв между тях си на изборите и логично изпаднаха в ситуацията на „другите“ - може с тях, може и без тях.
Е, така се стигна до патовата ситуация, в която етническа и националистическа партия държат „златните акции“ за управлението на държавата, а нормалните партии са все по-безпомощни. И вместо с Големия играч на Прехода да се занимава съдебната власт, той още в изборната нощ заяви „без мен не може“, явно имайки предвид „обръча от фирми“ и е готов да блокира всяко правителство, ако ДПС не е в него. Колкото до „Атака“ - изкуствено създадена или естествено възникнала, това е Франкенщайн, който политическата класа сама си роди със своята арогантност, егоизъм и късогледство. И ако сигналът „Атака“ не бъде правилно разчетен, рискът е т.нар. феномен да се разрасне до степен, която да взриви европейския проект на България и да разруши устоите на политическата система, а може би и гражданския мир.
Какво следва оттук нататък?

Има два пътя - грешен и верен

Грешният път е политическата класа да тръгне да брани себе си, търсейки колективното оцеляване на своя елит, чрез странни и срамни договорки и да нанесе още по-тежки поражения на държавността и парламентаризма. В този случай Европа остава мираж, макар и на една ръка разстояние, ситуацията в страната рязко се влошава, от което се възползва организираната престъпност, а национализмът и екстремизмът вземат връх и след няколко години дори печелят изборите.
Верният път - осъзнавайки ясно, че политическият модел е в сериозна криза, която застрашава устоите на държавата, политиците тръгват да спасяват политическата система и парламентарната демокрация. В този случай те неизбежно жертват част от изхабения и несъстоятелен политически елит. Обръщат се към гражданите с предложение за нов обществен договор, който да даде гаранции, че реформите в полза на обикновения човек най-после ще се случат, и искат качествено нов мандат от своите избиратели:
- Да променят съдебната система така, че тя да работи в полза на обществото, а не за престъпниците и в частна полза.
- Да гарантират силно и ефективно местно самоуправление, реална децентрализация на права и отговорности, така че местните проблеми да се решават на място, а кметовете да получат реална власт, а не да се изживяват като „добри стопани“, просещи пари от държавата.
- Да се постигне синхрон, взаимодействие и взаимен контрол между трите власти и президента, а не да се държат като на бойно поле, воювайки за територии и права, но бягайки от отгoворности.
- Да се осигури поне наполовина мажоритарен вот за народни представители, за да знаят хората кого и защо избират.
- Да се поощри с конституционни гаранции частната инициатива, като се намали регулаторната роля на държавата, и да се осигури адекватна защита на частната собственост.
Възможно ли е всичко това? Да, но само с радикални промени в основния закон и най-добре с изцяло нова конституция в европейски дух. Тази „конституция на прехода“ изигра своята роля и е крайно време да мине там, където и е мястото, както и на прехода - в историята!
Затова, ако все пак това НС избере кабинет, а е желателно да го стори, нека му даде

Програмен и ограничен мандат

да води преговорите с ЕС и да завърши подготовката за членство. През това време депутатите имат само две задачи:
1. Приемането на необходимите европейски закони, което да гарантира, че ЕС няма да задейства предпазната клауза.
2. Разработването и приемането на конституционен проект за свикването на ВНС не по-късно от пролетта на следващата година и саморазпускане на това обречено НС.
В този случай политическата система ще бъде спасена, политическата класа - частично подменена, нуждата от промяна - задоволена, а европейската мисия на България - осъществена. Иначе идват Атака, Защита, Отпор, Кръг, Звено, Зора и т.н., т.е. мафията и Държавна сигурност!