Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
12 ное 2005, 0:00, 1138 прочитания

Загубени в рекламата

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

През седмицата медийната комисия обсъди на второ четене поправки на медийния закон. Те трябваше да представляват обединения проект на поправките от два проекта - на Министерския съвет за лицензионните такси и на Весела Драганова и Яни Янев за ротацията в Съвета за електронни медии. Правилникът изисква между двете четения да се правят писмени предложения за допълнения в обединения законопроект. Не може на второ четене да се появяват текстове по съвършено нови въпроси, които не са внесени писмено. Но това се случи и медийната комисия гласува единодушно нов пара-граф, а след това го прокара и през пленарната зала. Той съвсем не случайно е посветен на рекламата.
Какви спешни нужди наложиха вмъкване на устно формулирания текст на поправката? Ако четем стенограмата от заседанието, поправката се налагала поради лош превод на общностното законодателство в действащия български закон. Нищо подобно. Става дума за спор по същество, воден, откакто е в сила Законът за радиото и телевизията. Спорът се отнася до правилата за прекъсването на предавания с реклами.
В Европейския съюз действат две правила - 45-минутно правило за прекъсване на игрални филми и 20-минутно правило за прекъсване на други предавания. Те са въведени в българския закон така, както българският законодател е интерпретирал правилата в защита на аудиторията - под 45 минути без прекъсване, между 45 и 90 минути - с едно прекъсване и т.н., аналогично е тълкуването за 20-минутното правило. Телевизиите винаги са искали законът да позволи прекъсване веднага след самия старт на предаването, като се замени „реклама след 45 минути“ с „реклама във всеки период от 45 минути“, съответно от 20 минути. Това е истината - не става дума за никакъв грешен превод, а за борба за повече прекъсвания. В крайна сметка приетият текст гласи: „Чл.84 (1) Аудиовизуални произведения като игрални и телевизионни филми с изключение на серии, сериали, забавни предавания, документални филми могат да бъдат прекъсвани веднъж във всеки изтекъл период от 45 минути, при условие че времетраенето на предаването и на филма надвишава 45 минути. След изтичането на два пълни периода от 45 минути по-нататъшното прекъсване е възможно след изтичане на период от поне 20 минути.
(2) Между две последователни прекъсвания в предавания освен тези по ал.1 следва да е изтекъл период от поне 20 минути.“
Прекъсванията на предавания са въпрос на баланси между два интереса - интересът на телевизиите да включват повече реклама и интересът на зрителите да гледат предавания без нарушаване на целостта и пълнотата на възприемането. От тази гледна точка „поправката на грешния превод“ е лобистка поправка, тя променя баланса в полза на операторите.
Кой предлага това? Любен Дилов (ОДС) и Весела Драганова (НДСВ), подкрепени от Иван Токаджиев (БСП) и със съдействието на председателя на медийната комисия Иво Атанасов. Единодушие на тъмно, странно напомнящо за общинските практики в София, които докараха бензиностанции на всеки ъгъл и бетон във всяка зелена площ.
Интересът на асоциацията на операторите е откровен и разбираем. Горната редица от имена се подрежда зад този интерес, както редица знайни и незнайни общинари се подреждат зад (пред?) бизнес интересите в София. Но кой защитава интересите на зрителя? Знае ли зрителят какво му се готви с „поправката на грешния превод“? Знае ли парламентът за устно формулираните текстове по време на второ четене? Някой провери ли интерпретациите на нормите в страните от ЕС? Ако ще се променят балансите в Закона за радиото и телевизията в полза на бизнеса, моля, направете го като всички, публично, като се вземе предвид и интересът на другата страна - зрителите. Не ни предлагайте поредните лобистки поправки на тъмно.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Има и избори, които променят много Има и избори, които променят много

Някои от по-важните теми в новия брой на "Капитал"

21 сеп 2017, 4782 прочитания

Големи битки, малки победи 2 Големи битки, малки победи

Идеята за данък срещу технологичните гиганти в ЕС

21 сеп 2017, 8995 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне
Скалпел, моля

Газови войни

Липсата на комуникация и използването на готови модели спънаха опита за пазарни правила в газовия сектор

Испански, от Пловдив

Каталунският производител на спортна екипировка Santin Digital ще вложи 300 хил. евро в нов завод за печат върху текстил в Пловдив

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Бандата на Содърбърг

Обикновеният човек надхитря системата в криминалната сатира "Късметът на Логан"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 26.09.2017

Капитал Daily

Брой 146 // 26.09.2017 Прочетете