Някога, когато демокрацията беше нова, а преходът тепърва започваше, всеки който се обявеше за демократ, беше считан за модерен и смислен човек. После някои от тези демократи се оказаха използвачи, други ченгета, а трети... и те не знаеха.

Сега подобно нещо става със зелената идея. Докато еколозите бяха смятани за някакви странни брадати хора, които си играят с бръмбарчета и тревички, никой не искаше да се занимава с тях и те запазваха някаква автентичност. От няколко години обаче екоорганизацииите вече имат реална сила, което е нещо прекрасно. Но това подтикна много хора да се прикачат към движението, процес, който вече започна да го компрометира. А това е жалко и противопоказно.

Какво да се направи?

Досега основната тактика на еколозите беше да организират масови движения, често пъти на границата на истерията, за да мобилизират голяма подкрепа. Ако каузата е безспорна, това е ОК. Но когато около нея има различни гледни точки, тогава подобни действия повдигат съмнения в искреността на зелената борба.

Важно е еколозите да излязат извън генеричното си име и да защитават бранда на организациите си. Така няма как случайни хора да се прикачват към идеята. Когато организациите излязат на предно място, хоратау които работят в тяху ще започнат да внимават за фактите и каузите, които защитават. Защото, ако започнат да истеризират, след това никой няма да им повярва за нищо. Всички ние имаме доверие на световната WWF, защото тя не се захваща с всичко - например, въпреки че подозираме за съмнението към шистовия газ на хората, които работят в нея, тя не излезе с официална позиция, тъй като още проучва фактите. Подобни трябва да станат и българските екоорганизации - по-професионални, една идея по-малко шумни и с по-ясни каузи.