През последните пет години българските висши училища са произвели 226 хиляди висшисти. Една трета от тях са завършили икономика или администрация и управление. Това е повече от всички завършили инженерни и природни науки, взети заедно. Българските университети произвеждат повече администратори, отколкото всичко друго.

Ако сравните това с нивата на безработица, е ясно, че пазарът иска нещо различно. Той търси технически кадри и адаптивни мислещи хора с умения да се справят в живота. Липсата на добро планиране и дългогодишната инерция в университетското образование отдавна има своите последици - държавата губи пари, възможности за растеж и обрича много млади хора на безработица, ниско заплащане или емиграция.

Проблемът изглежда гигантски. Всъщност никак не е трудно. Университетите и бизнесът имат обща цел - добре обучени студенти и успешни научни практики. Трябва им само план как да я осъществят и повече инициатива да действат.

Добрата новина е, че тези неща вече се случват, просто все още на твърде спорадичен принцип. Като начало системата за оценяване на университетите е добър инструмент за проверка и контрол на качеството както на входа (от родители и студенти), така и на изхода (от държавата и бизнеса). Тази база данни може да се превърне във важна основа за нужната мащабна промяна в мисленето и практиката.

Освен това българските университети не стъпват на празно поле. Ако университетите отворят лабораториите си за предприемачите и им покажат върху какви идеи работят техните изследователи, както прави Университетът в Лиеж, могат да намерят източници на финансиране. Ако компаниите инвестират в материалната база и в отделни таланти, както Nokia полага основите на Политехническия университет в малкия финландски град Оулу, могат да вдигнат заедно икономиката на цели региони. Има безброй неща, които могат да се правят. Стига да се започне.