Вече няколко месеца в държавата тече спор кой да контролира службите. Тази седмица се стигна до пировата победа те да не бъдат контролирани от вицепремиера Цветан Цветанов, като отложиха приемането на закони за тях в неясното бъдеще.

Тази турбуленция обаче е нелепа. В момента ДАНС, НРС, НСО и военното разузнаване изглеждат като шахматни фигури, които политиците разместват по дъската, за да получат максимален контрол върху полето. Въпросът е за кое поле става въпрос.

В момента и трите служби не стават и за пешки – те не работят ефективно, скандалите около тях са повече от измислените успехи. Дори там, където специалните ченгета всъщност вършат полезна работа, тя потъва в блатото на проблемите.

За обществото ползата от тях е почти нулева. Единствено политиците, които се добират до контрол върху тях, печелят временни конкурентни предимства. И си мислят, че влияят върху полето на общественото мнение с някой дребен компромат или назначение.

В службите трябва да започне кардинална реформа, и то от А и Б. Трябва да е ясно с какво се занимават, какви са правомощията им, гражданският контрол върху тях как се осъществява, а някои от тях да бъдат закрити или сериозно свити. Просто няма как България да има нужда от отделни военно и външно разузнаване, функциите на които и без това са доста церемониални. Контраразузнаването трябва да се лиши от откровено полицейските си фукнции и да се съсредоточи върху тероризма и шпионажа. И да работят със закони, а не незаконно.

Всичко това трябва да бъде изчистено. Споровете кой да контролира службите обслужват единствено Цветан Цветанов, Бойко Борисов и тясна група техни съветници, но не и българските граждани.