Когато някой едър престъпник бъде вкаран в затвора, това въобще не означава, че той ще бъде изолиран от криминалната си дейност и ще се поправи, напротив

.Преди няколко седмици зам.-министърът на правосъдието Пламен Георгиев направи "изненадваща" проверка в бургаския затвор и откри пет мобилни телефона, таблет и устройство за интернет. Всичко завърши с пенсионирането на един зам.-началник. Преди години един директор на затворите каза, че ако имаше вода, и кораб можеше да се вкара вътре. И толкова.

Историята на Васил Маникатов обаче е показателна за тоталното разложение на правоохранителната система. Дори и в редките случаи, когато някой едър престъпник бъде вкаран в затвора, това въобще не означава, че той ще бъде изолиран от криминалната си дейност и ще се поправи, напротив.

Невероятната съдба на Васил Маникатов показва, че затворническата килия лесно може да се адаптира за нуждите на наркоразпространението. Пред зоркия поглед на служителите на Министерството на правосъдието и на прокуратурата Маникатов въпреки 9-годишната присъда и тежките обвинения за извършване на престъпления (пак от затвора) се държи като свободен гражданин. Той се връща в затвора само за да преспи, а през останалото време приятелката му го води на работа.  А всъщност не ходи на работа, а на фитнес с работодателя си.

Този панаир се случва пред очите на стотици маргинализирани затворници, които или не могат, или не искат да платят за по-лек режим. Те са вкарани зад решетките, за да се превъзпитат и да повярват във върховенството на закона, а в действителност виждат как държавата успешно се продава.

И тогава се питаме какъв смисъл въобще има въобще престъпниците да бъдат разследвани и съдени.