Конфликтът на интереси, в който представители на съдебната власт се заплитат постоянно, и непроменящият се към него толеранс на Висшия съдебен съвет (ВСС) поставят почтените хора в системата, както и данъкоплатците, които я издържат, в абсурдна ситуация.

Те са принудени да преглъщат кариерното израстване на магистрати, които или са свързани лица, или не притежават необходимия морал, а често - и двете.

Особено показателно е случващото се в административното правосъдие, откъдето се появиха поредните роднински казуси. Двете софийски административни съдилища са ключови за страната, тъй като в тях се гледат жалбите срещу актовете на властта, затова е смущаващо, когато има и минимално съмнение в обективността и независимостта на съдиите в тях.

А точно роднинските отношения са класически пример за свързани лица, предполагащ конфликт на интереси. В чувствителна сфера като правораздаването дори съмнението и предположението са достатъчни да опорочат едно съдебно решение.

Новите предложения за повишение на "знатни" роднини всъщност са само поредната брънка от постоянната практика на досегашните състави на Висшия съдебен съвет, утвърждавана с години.

Точно затова е много важно магистратите, придържащи се към професионалната етика, да чуят призива на Съюза на съдиите и да вземат участие в избора на делегати и излъчването на номинации за новия ВСС. Моментът за промяна е сега, при следващия ще е станало още по-късно и статуквото ще е получило още по-абсурдни измерения.