Не е вярно, че за всеки влак си има пътници. Питайте някой стар ерген. Или транспортния министър и директора на Агенцията за приватизация. Те вече знаят, че ако влакът е ръждясал и като недохранен железен кон се мъчи в пресъхналата прерия на кризата, пътниците или няма да ги има, или пък ще се ограничават до един, който едва ли ще плати скъп билет. Особено ако от него се иска да е от класа като за "Ориент експрес".

Това се доказа при първия опит за продажба на "БДЖ

Линк досие

"Български държавни железници" ЕАД (БДЖ) е българска ... Цялото досие

-Товарни превози". За недотам привлекателната държавна компания, натоварена с дългове и непоправимо вкоренено синдикално хардлайнерство, бяха поставени супервисоки изисквания към стратегическите кандидат-купувачи, кратки срокове за вземане на решения от тяхна страна и висока минимална цена. И съвсем логично на погрешно композирания влак не се качи никой, освен създадено онзи ден дружество с кипърски собственик и нулев опит в ресора. Не е учудващо, че се появиха подозрения как зад него стоят фигури от българския бизнес с интерес към всеки актив. Всъщност няма значение дали е така. Независимо дали зад единствения кандидат за държавния превозвач е скрит Цветан Василев, Цеко Минев или който и да е, добре е, че процедурата беше спряна. Още повече с аргумента да се организира нова, с по-облекчени критерии към кандидатите. Сега най-логично е изискванията към тях, особено към тези от бранша, да бъдат намалени, за да се осигури конкуренция, която винаги е полезна. В крайна сметка важното е новият собственик да развива компанията и да инвестира в нея - дори да е спедитор или товарен автопревозвач.