Продажбите на лекарства в България са за около 2 млрд. лв. годишно - държавата плаща 800 млн. от тях, останалото пациентите си купуват сами в аптеките. В останалите европейски държави е обратното - пациентите не знаят колко струват хапчетата им, защото здравната каса ги покрива. Затова, когато стане въпрос колко струва изборът на екип, защо в болниците няма кръв, защо изкуствените стави и импланти струват много и защо лекарите са допуснали поредната грешка, всеки политик има готов отговор. Той не е, че няма реформа и яснота за какво са ни 430 болници, които предлагат компромисни услуги.

Българите се лекуват тук и на никого не е предварително ясно колко ще струва операцията и благоволението на лекаря и въобще коя е истинската цена на която и да било медицинска услуга. За качество изобщо не става и дума.

Вместо да отговаря на неудобния въпрос защо здравна реформа няма от 11 години, всеки политик (и лекарският съюз също) има спасителна реплика - "ама цените на лекарствата са високи и ще ги намалим много".

Лекарствата са единствените здравни стоки, които имат ясна цена. Тя е еднаква навсякъде в ЕС и България по закон има най-ниската в ЕС. Там, където не е, отговорност за това носи държавата, която контролира цените на хапчетата по същия начин, както и тези на тока. Та, цените са тези, просто българите са бедни и всяка платена стотинка допълнително тежи. Волните съчетания с лекарства са прикритие за неспособността на политиците да създадат работеща здравна система, която не рекетира пациентите, а им помага.