Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
9 27 апр 2014, 17:22, 4257 прочитания

Предизборно скъпо и неефективно: още пари за субсидирана заетост

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Коментар на Зорница Манолова, Институт по пазарна икономика

Правителството одобри още 7.2 млн. лв. от програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост" за субсидирана заетост през тази година. Те ще осигурят на 5000 души четиричасов работен ден за срок от 6 месеца в дейности, свързани с ремонт и поддръжка на второкласна и третокласна пътна мрежа, поддържане на гробищa, общински градини и паркове, охрана на общински сгради и училища.

Тази програма е най-мащабният донор на субсидираната заетост в България през последното десетилетие. Допълнителните 7.2 млн. лв. са сериозна добавка към вече предвидените 11 млн. лв. по нея за 2014 г. и в същото време сами по себе си представляват сериозен ресурс.

За изминалите 10 години по програмата са изхарчени около 700 млн. лв., а резултатите са доста спорни. Администрацията никога не е правила оценка на ефективността й, но редица документи през годините показват, че субсидираната заетост е с кратокосрочен ефект и излиза прекомерно скъпо.

През 2005 г. например, когато "От социални помощи към осигуряване на заетост" беше в своя пик, оценка, направена от Програмата за развитие на ООН, разкри, че едва 8% от преминалите през нея са се реализирали на първичния трудов пазар. Три години по-късно одит на Сметната палата показа, че само 0.27% (801 души от над 300 000 участвали) са трайно заети след субсидираната заетост.



Важно е да се отбележи, че докато другите държави в ЕС наблягат на пасивни политики на пазара на труда, България разчита изключително на активни – по данни на Евростат под 17% от средствата за политики на пазара на труда в ЕС са за директно създаване на работни места, а България отделя над 70% от отпусканите бюджетни средства за субсидирана заетост.

Много по-евтино за данъкоплатците и по-ефективно за безработните би било, ако ресурсите се насочат към:
- Пасивната политика на пазара на труда (обучения, преквалификации, ограмотяване, професионални курсове, стажове и т.н.), защото тя създава отговорност и дългосрочна перспектива пред безработните

- Намаляване на регулирането на трудовия пазар (вкл. облагането на труда, определянето на минимална работна заплата и осигурителни доходи, регулациите при наемане и освобождаване на работници), защото то е сериозна пречка пред заетостта на най-уязвимите групи

- Подобряване на бизнес средата, защото единствено реалният сектор създава дългосрочна заетост.
Но очевидно българската администрация продължава да мисли краткосрочно и недалновидно по отношение на намесата си на пазара на труда.

Маските на порочната система падат

Коментар на Николай Вълканов, Институт по пазарна икономика

С всеки следващ недомислен ход правителството създава все повече напрежение в сектор "Тютюн". С последното решение за разпределението на 100-те милиона лева национални доплащания за тютюнопроизводителите маските окончателно паднаха. Единствената функция на тези средствата е социална, а крайната цел на занятието – чисто политическа.

Повод за нови протести на тютюнопроизводители е решението една от сортовите групи – "Басми", да бъде субсидирана с две ставки в зависимост от премираното количество през референтния период 2007-2009 г. За до 2 тона изкупен тютюн през референтния период ще се дават по 3 лева на килограм, а за над 2 тона – по 2.04 лева/кг.

Мярката е насочена към най-малките и неефективни (част от тях вече бивши) производители. Публична тайна е, че в редица случаи членове на едно и също семейство са си прехвърляли производството през трите референтни години (2007, 2008, 2009) и сега всички те получават национални доплащания за тютюн.

Например едно семейство, което е обработвало 10 декара през референтния период и е добивало по тон и половина тютюн всяка от трите години, който е бил премиран първата година на името на бащата, втората - на името на сина, третата - на името на майката, сега ще получи 13 500 лева национални доплащания.

В същото време, ако едно семейство, което е отглеждало тютюн на 50 декара, също е добивало по тон и половина средно от хектар, но производството е било премирано на името на един човек и през трите години, сега ще получи 15 000 лв. В първия случай реално произведените количества са 4.5 тона за трите години, а във втория - 22.5 тона. Ясно е, че доплащанията не са обвързани с производството и в това е порочността на сегашната система, която се крепи основно от една партия.

Общият размер на средствата, отделени от държавния бюджет за тютюнопроизводителите в периода 2000 - 2013 г., е 1.376 млрд. лева. Постигнат ли е с този значителен финансов ресурс видим позитивен ефект? Станало ли е тютюнопроизводството по-ефективно, така че да се издържа на пазарен принцип? Намаляла ли е безработицата в основните тютюнопроизводителни райони? Спряно ли е обезлюдяването на тези райони? Ориентирало ли се е населението достатъчно успешно към алтернативен поминък?

Време е данъкоплатците да се замислят това ли е начинът, по който биха искали да се разходват парите им.

Текстовете са от седмичния онлайн бюлетин "Преглед на стопанската политика"

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Благодаря ти, олигархийо любима 6 Благодаря ти, олигархийо любима

Някои от по-важните теми в новия брой на "Капитал"

8 дек 2017, 5371 прочитания

Приказки от 2261 нощ 1 Приказки от 2261 нощ

Показните акции на властта

8 дек 2017, 3312 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Редакционни коментари" Затваряне
В режим на "задунайска губерния"

"Газпром" говори от първо лице за "Южен поток" в България

Бизнесът, който прави от снежинките стотинки

Зимният туризъм в България очаква ръст, но остава с кратък сезон и е доминиран почти изцяло от местни играчи

Защо "Фючър енерджи" дръпна шалтера

Основната причина са дефектите на недолиберализирания енергиен пазар в България

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Национализъм.bg

Адела Пеева за посветения на съвременния национализъм документален филм "Да живее България"

Жените знаят защо

"Истории за лека нощ за момичета бунтарки" - най-щедро финансираната чрез краудфъндинг книга

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 09.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 11.12.2017

Капитал Daily

Брой 189 // 11.12.2017 Прочетете