Росен Плевнелиев направи изненадващо посещение в Афганистан

Президентът Росен Плевнелиев се срещна с българския контингент в Афганистан в сряда, 29 февруари. Визитата не беше предварително обявена. Държавният глава бе посрещнат от своя афганистански колега Хамид Карзай (на снимката), в делегацията беше и военният министър Аню Ангелов. "По време на всичките ми срещи получавам признание и благодарност за дейността на българските военнослужещи в Афганистан", споделил пред войниците и офицерите от българския контингент Росен Плевнелиев. Посещението е в навечерието на националния празник 3 март и държавният глава е заявил признателността си и уважението си към нашите военнослужещи. Президентът се е срещнал и с командващия международните стабилизиращи сили в Афганистан (ISAF) ген. Джон Алън, с когото е обсъдил приноса на българския контингент и предстоящите задачи. В разговорите с афганистанските представители пък станало дума за възможността България да построи болница в Кабул. 

България осъдена на рекордно обезщетение от Страсбург 

С решение от тази седмица Европейският съд за правата на човека в Страсбург е осъдил България да плати над 500 хил. евро обезщетение на наследниците на земеделски земи около Благоевград. Още през 2009 г. същият съд постановил, че продължилата  дълги години процедура по реституция е в нарушение на конвенцията по правата на човека и основните свободи. Тогава държавата е била длъжна да реституира земите, но министерството на земеделието и кметът на Благоевград са продължили  да протакат изпълнението с допълнителни процедури, такси и съдебни дела. Сега съдът констатира, че въпреки че е изгубил делото на всички инстанции, кметът на Благоевград отказва да се съобрази с решението. Европейските съдии установяват, че започналата през 1992 г. процедура по реституция не е приключила към септември 2011 г. От решението става ясно, че ако до три месеца държавaта не възстанови земеделските земи, тя ще трябва да плати на наследниците над 500 хил. евро обезщетение.

София спря е-системата за проверка на задълженията 

 Столичната община временно се отказа от системата, с която гражданите можеше да проверят какви данъци и такси дължат през сайта www.sofia.bg. Това стана само дни след като от "Московска" 33 представиха нововъведението, а журналисти от в. "Труд" успяха да установят кои известни личности какви задължения имат. Причината е, че достъпът до данните ставаше само чрез единния граждански номер (ЕГН) на човека, а той лесно може да бъде научен. По случая е сезирана и Комисията за защита на личните данни. От общината уточниха, че системата ще се подобри, като за достъп до информацията към ЕГН-то ще се прибави и данъчният номер, който се знае само от собственика на имота. За да научат втората комбинация от цифри обаче, хората ще трябва вече да са получили данъчните си известия и проверката през интернет се обезсмисля. Освен това стана ясно, че има грешки - например бившият министър-председател Сергей Станишев дължи такса за осем кучета, а той признава, че има само две. 

Депутатите още мислят интернет залаганията 

Парламентът си остави една седмица, за да реши как да ограничи интернет залаганията към сайтове, които не са получили лиценз за предлагане на хазартни услуги в България. На последното си заседание бюджетната комисия към Народното събрание одобри новия Закон за хазарта на второ четене, но депутатите отложиха гласуването на спорния текст и го оставиха за прецизиране. Дебатът е как точно да стане ограничаването на нелицензираните сайтове –  да се филтрират от интернет доставчиците след съдебно решение или само с искане на Държавната комисия по хазарта. Ако бъде предпочетен вторият начин обаче, депутатите рискуват да нарушат конституцията.

Дълговете на общините стигнаха 200 млн. лв. 

Българските общини приключиха 2011 г. с дългове от над 200 млн. лв. Размерът на просрочията е три пъти по-голям в сравнение с този от края на предходната година. Това показват предварителните данни на Националното сдружение на общините (НСОРБ). Около половината от дълговете са по инвестиционни проекти, а останалите 100 млн. лева са за текуща издръжка - почистване, електричество, вода и други разходи. С най-големи задължения са Видин, Дупница, Перник, Бобов дол. Във всеки момент през 2011 г. около 30 общини са били със запорирани сметки, като пикът е бил през лятото, когато 50 кметства наведнъж са били със "заключени" пари. Освен задълбочаването на проблема с неразплатените задължения общините продължават да страдат и от намаляващи постъпления. През миналата година приходите им са се стопили с 1 млрд. лева до 4 млрд. лева. 

Сребърният фонд ще може да купува български ДЦК 

Сребърният фонд, който бе създаден с цел да гарантира стабилността на пенсионната система, вече ще може да инвестира в български държавни ценни книжа (ДЦК). Това предвиждат промените в закона за управление на фонда, които Министерството на финансите публикува на интернет страницата си. Проектът позволява до 70% от средствата във фонда да отидат за купуване на български ДЦК. Отпада забраната фондът да инвестира и в български корпоративни книжа, като до 10% от парите му могат да бъдат вложени на фондовата борса. До 20% от активите му пък се позволява да са на депозити в чужди или местни банки. По последни данни в Сребърния фонд са натрупани 1.77 млрд. лв., а през май той ще получи още 196 млн. лв. от приватизацията на "Булгартабак". Проектът беше остро критикуван от икономисти, защото в момента фондът е част от валутните резервите на БНБ и осигурява покритие на борда.

ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН поискаха по-високи цени на тока 

Трите електроразпределителни дружества – ЧЕЗ, Е.ОН и ЕВН, поискаха по-високи цени на тока от 1 юли. Те обявиха своите предложения в последния ден на февруари, както изисква законодателството. Новите цени ще трябва да бъдат одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране и да влязат в сила от началото на юли. Най-сериозно е поскъпването, което иска Е.ОН, която захранва с електроенергия Североизточна България. Компанията настоява за средно между 8.71 и 31% по-високи цена на тока в сравнение със сегашните стойности и в зависимост от клиентите и начина на измерване. За фирмите, които ползват средно напрежение, предлаганото поскъпване е 8-9%. За битовите клиенти увеличението, което иска Е.ОН, е с 25%. Реално това увеличение се получава заради по-високите цени за нощна енергия, които компанията предлага да въведе. Електроразпределителното дружество ЧЕЗ, което захранва Северозападна и Югозападна България, пък иска поскъпване за битовите потребители да е 4%. За фирмите, ползващи ниско напрежение, увеличението ще е 1%, а за тези на средно напрежение дори има понижение от 3.8% от сега действащата цена. Най-малко поскъпване – средно с 3.6% за бита, предлага снабдителят на Югоизточна България ЕВН. От компанията обаче отказаха да кажат каква е крайната цена на електроенергията за стопанските потребители на ниско и средно напрежение. Въпреки направените предложения от компаниите уточняват, че в тях не са взети предвид очакваните увеличения от НЕК и производителите на енергия. От НЕК вече посочиха, че те също ще поискат поне 6% по-висока цена. 

Посрещане с яйца за Никола Саркози в Южна Франция 

Френският президент Никола Саркози бе посрещнат с дъжд от яйца в южния френски град Байон. Тъй като градът е в баската провинция, малка група сепаратистки настроени младежи атакуваха Саркози и го принудиха да се скрие в местен бар за около час. Френският държавен глава, който отвори наскоро кампанията си за преизбиране, нарече нападателите "малка група хулигани" и призова опонента си - социалиста Франсоа Оланд, да не се възползва от инцидента и да се разграничи от него. Оланд води убедително в проучванията преди изборите през май - доскоро той имаше 16% преднина пред Саркози. Въпреки това агресивното начало на кампанията на президента му позволи да съкрати тази разлика до 7%. 

S&P понижи рейтинга на Гърция до "избирателен фалит" 

S&P понижи рейтинга на Гърция до "избирателен фалит", което означава, че страната е започнала избирателно да обслужва само част от дълга си. Решението идва, след като гръцкото правителство въведе със задна дата клауза за колективно действие по някои от емисиите си облигации, което ще задължи държателите им да се съгласят с мнението на квалифицирано мнозинство от тях. Анализаторите на S&P коментират, че промените на условията със задна дата вероятно ще намалят опциите на облигационерите при замяната на държания от частния сектор гръцки дълг. Новите облигации са с 53.5% по-малък номинал, по-нисък купон и по-дълъг срок. Тези условия се равняват на близо 75% загуба за инвеститорите. Това обаче засега няма да задейства застраховките срещу фалит (CDS). Междувременно ЕС обяви, че Гърция ще получи помощта от втория спасителен пакет едва след като кредиторите дадат крайното си одобрение за своите загуби. 

Северна Корея обеща да ограничи ядрените си опити

Северна Корея е готова да наложи мораториум на ядрените опити и изстрелването на ракети с голям обсег на действие, както и да допусне ядрени инспектори на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) в комплекса Йонбьон, съобщи в сряда Държавният департамент на САЩ. Новината бе потвърдена от севернокорейската държавна агенция. Съобщението означава, че шестстранните преговори за ядрено разоръжаване на Пхенян може да бъдат възобновени. "За подобряване на атмосферата за диалог и демонстриране на ангажимента си към пълен отказ от ядрена дейност, Северна Корея се съгласи да спазва мораториум над изстрелването на ракети с голям обсег, ядрените изпитания и ядрени дейности в Йонбьон, включително дейностите по обогатяване на уран. КНДР се съгласи също отново да допусне инспектори на МААЕ, които да проверят и следят изпълнението на мораториума над дейностите по обогатяване на уран в Йонбьон и да потвърдят извеждането от експлоатация на 5-мегаватовия реактор и свързаните с него инсталации", се казва в изявление на Държавния департамент. От своя страна САЩ са готови да финализират предложената пратка с 240 000 тона храни, както и изпращане на допълнителни помощи в бъдеще. 

Иран избира парламент

Иранците гласуваха за парламент в първите избори от 2009 г. насам, когато десетки хиляди протестираха на улиците заради избора на Махмуд Ахмадинеджад за президент. Привържениците на т.нар. Зелено движение, които тогава изпълниха улиците, най-вероятно няма да вземат участие в този вот, тъй като водачите им са в затвора или под домашен арест, а според доклад на Amnesty International силите за сигурност са упражнявали систематични репресии върху опозицията в последната година. Анализаторите разглеждат тези избори като съревнование между кандидатите на президента Ахдаминеджад и върховния водач аятолах Али Хаменей. Двамата напоследък показват признаци на разделение. САЩ и ЕС също ще следят внимателно вота не само заради опасенията от нарушения на човешките права. Въпреки че няма да окаже отражение върху иранската позиция по ядрената програма, той ще е важен за изборите за президент догодина.