Две дървени халки, висящи на около два метра от пода, с 50 см разстояние между тях. Простичък наглед уред, който обаче изисква толкова много сила от човешкото тяло, че го практикуват само мъже. А в България конкретно го практикува един определен мъж вече шеста олимпиада поред.

Йордан Йовчев запали въображението на медиите по света с класирането си на финала на халки в Лондон. Йовчев, разбира се, отдавна е легенда в гимнастиката, но фактът, че на 39 години успя да преодолее конкуренцията на два пъти по-млади от него в най-тежкия физически уред, предизвика заслужено възхищение. "Можете ли да си представите колко трудно е да си един от осемте най-добри на халки в света?

Можете ли да си представите колко по-трудно е да го направите в деня, след като сте носили флага на държавата си и сте стояли часове наред на откриването? А сега си го представете на 39 години, след кариера от две десетилетия? Добре дошли в света на Йордан Йовчев", написа Yahoo News.

Разбира се, това не би било наистина вдъхновена история, ако в нея нямаше и болка, и напрежение, и радост. Болката беше видна за всички, които гледаха Йовчев да изпълнява съчетанието си. "Когато той слезе, едва успя да вдигне ръката си, за да поздрави", отбелязва Reuters и цитира самия гимнастик, който сподели, че не е вярвал, че ще се класира за финала и мисълта да мине още веднъж през агонията на халките е смразяваща. "Отчасти ми е разкъсан бицепсът, китката ми е наполовина счупена. Тялото ми се разпада, ако тренирам усилено", казва великият гимнастик пред International Herald Tribune. The Times дори са намерили треньор и биомеханик, който да коментира напрежението при тези спортове. "Сухожилията и връзките се втвърдяват с годините. Телата трябва да са гъвкави, за да абсорбират силата около ставите, иначе стават контузии", казва Питър Пидкоу. "Когато костите достигнат върховната си точка на натоварване, се чупят, а тази точка намалява с годините."

Ето защо гледката на Йовчев, с неговата побеляла коса, правещ малтийски кръст (с изпънати назад крака) на халките, затаява дъха и предизвиква овации. "Той може лесно да бъде сбъркан с официално лице или треньор, но вдигнете го на халките и годините изчезват", пише индийският Indian Express. Американският олимпиец Джон Ротлисбергер го нарича "генетично чудо". А кореспондентът на новозеландската телевизия 3 news го нарече лично вдъхновение. "Тренирам за маратона в Ню Йорк в края на годината. Ще помня Йовчев дълго време, дори само за да се накарам да стана от леглото всяка сутрин за тичане. Смятаме обикновено, че младите атлети в пика на кариерата им са пример за децата в спорта. Но дали по-старите ни спортисти не са по-голямо вдъхновение? Защото ни напомнят, че никога не е твърде късно да нахлузиш маратонките."

Разбира се, тази история нямаше да е типично българска, ако в нея нямаше и доза тъга. Пред France Press Йовчев обяснява, че е единственият български мъжки гимнастик на олимпиадата и иска да привлече още хора към спорта. "Тук съм, за да давам вдъхновение на малките, но те са твърде малки - на 12 и 13 още. Нямаме никой друг", казва той, докато камерите се фокусират на очите му. В тях се вижда това, което впечатлява всички. Те са едновременно уморени и пълни с енергия. Очи на човек в средна възраст, от които блести и младостта. Човек, който е успял да победи своите съперници, времето и предразсъдъците.

Илюстрация Увеличаване Автор: Brian Snyder Смаляване