Илюстрация Увеличаване Смаляване

Който следи само българските медии през седмица 100% е останал омагьосан от зрелищни арести, бягства, заловени наркотици... Това доминира над всички останали теми и оставя впечатлението, че все едно държавата се управлява само от полицаи.

Тези случки разбира се са важни и в идващия брой на "Капитал" също може да видите анализи, и обяснения на това какво и защо се случва на този фронт. В същото време обаче има и събития, които променят живота ни в много по-голяма степен от понякога оперетните полицейски активности.

Изборите в Гърция и Франция върнаха отново на сцената крайните емоции, които за момент бяхме забравили. Обърканата ситуация в Атина ни припомни отново сценариите за излизане от еврозоната и пазарите пак запрепускаха бързо надолу. Новият президент на Франция заговори за нуждата от растеж и беше подкрепен от повечето европейски политици. Това, че те заговориха в един глас безспорно е хубаво, но растежът не стои зад ъгъла, чакащ само да бъде повикан. Обръщането на трендовете в икономиката иска много по-сериозни и продължителни действия от това всички да си го пожелаем.

Без растеж в Европа и България е обречена на мъчително лазене по дъното. Ние ще бъдем стабилни в бедността си и предвидими в липсата на перспективи. Нещо повече – новата ситуация в съюза вероятно ще доведе до промяна на изключително важни за нас механизми, като например разпределението на еврофондовете. В момента българската икономика е силно зависима от тях и евентуалното им намаляване ще ни изправи пред много сериозна криза. Това ще се случи, ако не сме подготвени за него и не го неутрализираме с реформи, които обаче трябва да започнат сега.

Алтернативата на реформите може да бъде видяна в темата на броя в "Капитал" за тази седмица. Тя е за това какво се случва в Македония – как умерено популисткото правителство в съседната ни държава (дошло на власт с обещания за сериозни реформи) затъва в национализъм и пълно безвремие. Македония сега, всъщност е България без Европейския съюз – неработеща икономика, безсмислени държавни проекти, финансирани със заеми и тотално объркване накъде да се върви. Балканското блато е дъбоко и много лепкаво, така че ако България забави ход, дори и членството в съюза няма да ни помогне.

За илюстрацията на първа страница решихме фокусът да не е върху апокалиптичните сценарии, а по-скоро върху търсенето на растеж. Към момента надеждата за обръщане на икономиката е крехка, но все пак, за да излезем от блатото първо трябва да видим къде може да стъпим на твърдо.

Заради пасивното поведение на българските управляващи случващото се в Европа в момента предопределя много повече какво ще става с нас през следващите години. Ние сами едва ли ще произведем промяна и прогрес. Движението малко напред, или много назад през идващите години ще зависи почти изцяло от Европейския съюз.