Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
14 12 окт 2007, 16:02, 5634 прочитания

Странните сметки на българския голф

Луксозно начало нарои много игрища и шепа играчи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Ханс е турист от Германия, резервирал чрез интернет едноседмичен престой в испанската къща на голф игрището в Ихтиман. След втория ден от престоя си той споделя: "Къде са голфърите? За пръв път играя сам на цяло игрище. Това е уникално преживяване. Ще го разкажа на приятели, но никой няма да ми повярва." Според него в Германия игрищата са толкова пренаселени, че пропускателният режим е само на групи от по четирима души на всеки 20 минути. Ханс остава много доволен от спокойствието и липсата на навалица, но за българския голф това не е комплимент.

Макар че голф индустрията в България стартира преди няколко години с реални намерения за бизнес чрез този спорт и вече разполага с изградена инфраструктура, очакванията за бързо и динамично развитие на този сектор в частта му за усилване на туристическия поток от чужбина и въобще за потреблението на голф в България до този момент не се оправдават. Проектите изпълниха най-вече социалната си функция - откриха се нови работни места, оползотвориха се пустеещи земи, но все още обектите работят без печалба. Причината е, че прекалено малко хора играят голф в България.

По 20 на година

Въпреки това в ранните часове на 29 септември мощен взрив, причинен от 300 кг амонит, изпрати в историята емблематичния за управлението на Тодор Живков хотел "Правец" и отвори пътя на поредния луксозен голф комплекс в България. Бумът на този вид инвестиции поначало е характерен в момента за Източна Европа и ще продължи през следващото десетилетие според прогнозите на дизайнерите на игрища и производителите на екипировка. В момента в страната има три игрища в - Ихтиман, Равно поле и Сливен, изграждат се още пет - в района на Каварна, Балчик, Разлог, Долна баня и Горна баня. Други проекти, в това число и този в Правец, са на първа копка. Около десет други инвеститора са в преговори или процедура по придобиване на терени из цялата страна. Глобалната голф концепция е в България да има около петдесет игрища.

И тук възниква въпросът - дали в случая не се стига до някакъв вид пазарна дерегулация? По неофициални данни броят на голфърите в България се увеличава годишно с не повече от двайсет души. За седемте години, откакто бе построено първото игрище в Ихтиман, до момента голф у нас играят 300 души, в това число и чужденците. Същевременно сметките показват, че за да бъде печеливш такъв обект, пред него дневно трябва да минават минимум 180 голфъри.



Очевидно е, че този спорт в България се маркетира неправилно. В световен мащаб голфът вече става по-масов и достъпен спорт, докато у нас практикуването му се счита за аристократична привилегия на затворен кръг хора. Например в Канада всеки шести играе голф, в Япония - всеки осми, в САЩ - всеки единайсети, а в Швейцария и Ирландия - всеки петнайсети. В Англия един на всеки 63-ма е голфър. Подобно е положението и в страна като Германия, където доскоро голфът се е развивал в относително затворена клубна система. Според изследване на Германския статистически институт голфът в страната отбелязва връх по прираст на членове в сравнение с всички останали спортове, като регистрира 30 000 нови голфъри и в момента всеки един на 171 германци практикува този спорт.

Как се постига този ефект? Оказва се, че веригата "Голф Рейнж" в Германия строи масово непретенциозни игрища с девет дупки в големите градове, и то на места, където може да се стига с метро. Таксите за една игра варират от 10 до 40 евро. Въпреки че терминът достъпен лукс по принцип е някакъв вид анахронизъм, в момента все повече германци се ориентират към луксозния спорт заради приемливите условия. В резултат на тази политика още през 2005 г. клубовете обявиха оборот от членски внос в размер на 500 млн. евро и над 250 млн. евро от търговия с екипировка, което е 105% ръст. Противно на практиката на германския пазар, където голф клубовете се позиционират не само във високия, но и в ниския ценови сегмент, при българските инвеститори, с малки изключения, водещо е луксозното начало. Проектират се и се строят голф игрища от много висок клас за играчи от професионално ниво. Обявяваните инвестиции са в рамките на 50-70 млн. евро и нагоре, докато масовите комплекси в Германия са на стойност около 3-4 млн. евро.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Бой за 700 милиона долара 4 Бой за 700 милиона долара

Кой ще спечели повече от шоуто Мейуедър - Макгрегър: професионалният бокс или ММА организаторите

26 авг 2017, 30785 прочитания

Футболни отбори във водещите първенства в Европа отчитат рекордни приходи Футболни отбори във водещите първенства в Европа отчитат рекордни приходи

Основната причина са по-добрите договори за телевизионни права

12 юли 2017, 16121 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Спорт" Затваряне
Стадиони в бъдеще време

Демографският фактор и глобалното затопляне налагат нови модели от второ поколение

Революция насред океана

Стартъп държава

Как стартъпът shkolo.bg вкарва българското образование в ХХІ век

Дигиталната революция в българската класна стая

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Широк екран

Акцентите в афиша на "Киномания 2017"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 16.11.2017

Капитал Daily

Брой 176 // 16.11.2017 Прочетете