Когато Дейвид Бекъм се появи на обичаен за Лондон двуетажен червен автобус в края на церемонията по закриването на олимпийските игри в Пекин, това изглеждаше необичайно земно сред поредицата извънземни в хореографията. Тази няколкоминутна обиколка на пистата на стадион "Птичето гнездо" направи заявка за едни нормални следващи олимпийски игри. Икономическата криза, която набра скорост точно след Пекин 2008, допълнително ограничи възможностите на организационния комитет на Лондон да харчи безогледно публичните средства. А и британските данъкоплатци едва ли го биха позволили.

С мисъл за след закриването

Лондон се опитва и може би ще успее да промени идеята как да се организират олимпийски игри. В последните няколоко цикъла те все повече започваха да страдат от мегаломанските амбиции на домакините, за да намерят своето ненормално измерение в Пекин. Китайските организатори похарчиха повече от 40 милиарда долара в желанието си да получат световно признание. Вместо това накараха много хора да се замислят какво следва оттук нататък. Отговорът идва от Лондон, който се подготвя да организира игри с общ бюджет 9.3 милиарда паунда (15 милиарда долара). "За първи път от Атланта вероятно ще станем свидетели на промяна на философията за домакинство на игрите. В последните десетилетия всеки искаше да бъде по-добър от другия, за да се стигне до гигантизма през 2008 г. и абсолютната демонстрация на финансови възможности. Сега тази философия е заменена от коренно различна концепция", коментира за "Капитал" журналистът от дубайския вестник Gulf Press Робин Шатержее.

Въпреки съмненията в британското общество и медиите, че бюджетът ще бъде спазен, домакините обещават да се справят. Те са почти готови с подготовката, а в оставащите три месеца им предстоят козметичните дейности по оформянето на олимпийския парк в Стратфорд и строежа на някои временни съоръжения. "Бюджетът е разчетен добре и няма да има проблем да се вместим в него", коментира за "Капитал" Андрю Мичел, директорът за олимпийските и параолимпийските игри в Лондон в британското външно министерство. Сумата е три пъти повече от тази, която се планираше при кандидатстването преди седем години, но вече изглежда реалистична. Основната разлика между Пекин и Лондон е в това, че в Англия организаторите трябва да се отчитат за всяко пени пред избирателите, и то в момент, в който икономиката не изживява най-добрите си времена.

Всъщност "най-добрите" изглежда като забранена дума за хората, които работят в различни институции и компании за подготовката на олимпиадата. Те са заменили традиционните суперлативи за бъдещите обекти с една непрекъснато повтаряна дума - наследство. Тя минава като основна нишка през всеки проект и всяко действие - от планирането, през проектирането и строежите, до церемонията по закриването. Организаторите видимо не мислят за това как точно ще изглеждат олимпийските игри в очите на света. Дали ще са най-впечатляващите за зрителите, най-паметните или друго "най", а какво ще оставят след себе си. "Целта ни е да осигурим дългосрочното наследство след края на игрите и това вече е факт за Източен Лондон, надяваме се и за цяла Великобритания", коментира Андрю Мичел, който отговаря и за проекта Great за популяризиране на страната като добра дестинация за бизнес, образование, туризъм и културен живот.

Завещание за бъдещето

Обикновено наследството на олимпийските игри остава в сянка. Зрителите и спортистите виждат прекрасни съоръжения, но не и последващата разруха и липса на концепция как тези съоръжения да се използват. В това отношение Лондон 2012 мисли различно. В английската столица няма да видите най-впечатляващите архитектурни постижения, най-големите зали и стадиони в историята. На тяхно място са се появили съоръжения, които да бъдат използвани дългосрочно, при малки разходи и възможно най-практично. Около 170 хиляди от седящите места по стадионите ще бъдат временни, а много от съоръженията ще бъдат демонтирани изцяло или частично преоформени след игрите, за да отговарят на необходимостите на града и района. "Разликата между нашия олимпийски стадион и "Птичето гнездо", например е във философията. Дали функцията следва формата или обратното – формата следва функцията на този стадион. При нас важи второто", коментира за "Капитал" Андрю Уир, директор за колодрума в инженерното бюро Expedition Engineering.

Олимпийският стадион ще запази настоящия си капацитет от 80 хиляди зрители до 2017 г., когато ще домакинства на световното първенство по лека атлетика. След това горната част на трибуните ще бъде демонтирана, за да се смали до капацитет от 25 хиляди места. За използването му от доста време спорят два лондонски футболни клуба - "Уест хем" и "Тотнъм". В олимпийския парк за постоянно ще останат едва три-четири зали. Основният басейн ще бъде с намален капацитет от 17 500 на 2500 места, за да може да обслужва нуждите на района. Залата за хандбал с капацитет 8000 души ще остане за постоянно за сметка на тази за баскетбол с капацитет 12 хиляди зрители, която е с изцяло демонтираща се конструкция. "Няма нужда да имаме две зали, при положение че едната е напълно достатъчно за организацията на спортни събития и концерти. Затова с оглед на наследството, което ще оставим, баскетболната зала не е необходима и ще бъде разрушена", обяснява за "Капитал" Джеймс Були, директор съоръжения и инфраструктура в организационния комитет на Лондон 2012.

За постоянно ще остане колодрумът, който е проектиран да побира 6000 зрители за олимпиадата. Но за по-малки събития ще се използват само 2500 места. "Когато правехме проекта за колодрума, знаехме, че ще трябва да може да домакинства големи събития, но в същото време да е достатъчно евтин за поддръжка и ежедневно използване", казва Андрю Уир. В постоянна сграда ще се помещава и международният телевизионен пресцентър, който след това може да бъде преустроен в търговска или изложбена площ. За правото да го купят вече се борят три компании. Временни са целият комплекс за водна топка и скокове във вода, стадионът за хокей на трева, стадионът за плажен волейбол в центъра на Лондон, манежът за конен спорт в Гринуич и други. "През цялото време сме се водили от мисълта какво оставяме след себе си и за кого. Кой ще го ползва, как ще се обслужва и колко ще струва. Това е основна част от концепцията за наследството", коментира Джеймс Були.

Цената на наследството

Основната идея от самото начало е игрите да се разположат в Стратфорд, Източен Лондон, който има славата на клоаката на града. Река Темза тече от запад на изток и в миналото всички боклуци от западен Лондон са минавали през източната част. Затова през годините винаги емигрантите са идвали в източен Лондон и след като се замогвали, се пренасят на запад. Именно затова усилията на лондонските власти са насочени към съживяването на този район, известен с доковете и фабриките. Мястото, на което днес е разположен олимпийският парк, е било едно от най-замърсените в Лондон. Заради игрите теренът е напълно рекултивиран, а новите съоръжения вдъхват нов живот.

Цялото това облагородяване обаче води и до повишение на цените. Множество инвеститори виждат шанс в подобряващата се среда и насочват инвестициите си в този район. Бреговете на Темза в тази част на града вече са атрактивни за строежи на жилищни сгради. Преди няколко месеца в Стратфорд е открит най-големият търговски център във Великобритания. В последните две-три години цените на наемите и на недвижимата собственост по някои оценки са се вдигнали с около 20 процента, което води и своите негативни ефекти. Местните жители, които са сред най-неплатежоспособните, са принудени да се изнесат още по-далече от центъра на по-евтини райони. "Кризата за жилища в Лондон остава напълно отворена", написа вестник Independent точно 93 дни преди началото на игрите. Заради олимпийските проекти в последните години е спрял почти изцяло строежът на нови жилища. Част от апартаментите в олимпийското село ще бъдат използвани за подобни цели, но това, изглежда, няма да реши въпроса. "Аз не съм почувствала подобно повишение, въпреки че за последната година районът видимо се променя. Нашият договор за наем изтича с началото на олимпийските игри и вече имаме обещанието, че няма да се променя", коментира за "Капитал" Надежда Павлова, една от българките, които живеят в Стратфорд.

За тези, които не са част от проекта за реновирането на областта, остава въпросът за целесъобразното изразходване на средствата. "Ефектът от този проект вече се изплаща. В олимпийския парк и района около него бяха инвестирани 6.5 милиарда паунда, които така или иначе щяха да бъдат изразходвани, но за 15-20 години, а не за седем. Районът се промени. Около 90% от договорите по подготовката бяха спечелени от британски компании. Очаква се преди, по време и след олимпийските игри да има 2 милиарда паунда приходи от туризъм", коментира за "Капитал" Чарлз Алън, отговорник за развитието на регионите в организационния комитет.

Коментарът му идва в момента, в който Великобритания официално обяви, че отново влиза в рецесия. "Каквото и да се говори, ние вече сме го виждали – преди осем години организирахме непосилни за нас игри, а сега сме във фалит", коментира журналистът от гръцкото издание VIMagazino Панос Пападополус. Ако има нещо успокояващо в сегашната ситуация, то е, че за разлика от Атина в Лондон наистина са мислили какво оставят след себе си. А в момента това изглежда като добра основа да се прогнозира по-добър сценарий. А може би тази концепция наистина ще промени олимпийските игри към по-човешки измерения.