Футболът е проста игра за умни хора, гласи почти клишираната реплика на Пеле. Въпреки това няма да видите по терените играч, завършил "Харвард" или "Йейл". Но футболистите притежават особен вид спортен интелект, който им помага да "разчитат играта", както гласи друга популярна реплика. Някои го правят по-добре и стават звезди. Други не чак толкова и остават на средно ниво.
 
Но европейското първенство в Полша и Украйна показва, че футболната интелигентност на най-добрите играчи на този континент се увеличава. Разбира се, шампионатът не е състезание за най-високо IQ, нито е изпит за влизане в "Менса", но промяната в манталитета, познанията и отношението към играта са факт. И вече гледаме друг футбол.

Колегиален балет

Когато преди около десетина години ФИФА издаде заповед на съдиите да санкционират всяко влизане отзад с шпагат с директен червен картон, на световното първенство заваляха картони като тропически дъжд. В първия момент всички бяха изненадани – тази тенденция дойде изненадващо, защото дотогава повечето футболисти намираха шпагата на нормална, леко опасна, но мъжкарска практика.

Логиката на ФИФА в този случай не беше основана на идеята да направи играта по-безконтактна и да я приближи до балета, а да защити атакуващите футболисти в една от най-уязвимите за контузии зона – глезена. Статистиката до този момент показваше, че контузиите в глезена заемат голям процент от общия футболен травматизъм.

Днес футболът е по-различен, а европейският още повече. Завършващото Евро 2012 се движи сред най-добрите примери по отношение на показаните жълти картони. Преди изиграването на втория полуфинал и финала на първенството бяха показани 116 жълти картона, или средно по 4.0 средно на мач. Това е с малко повече от най-добрите постижения на предишни европейски първенства - средно 3.9 преди четири години в Австрия и Швейцария и 3.94 преди 12 години на шампионата в Белгия и Холандия. През 2004 г. обаче положението беше много по-различно – средно 5.03 жълти картона на мач и общо шест червени картона.

За ниския брой на картоните (включително само три червени) може да се търси причина и в съдийството – по-толерантно към свободната игра, към стила като този на Испания с повече притежание от топката. Най-голямата промяна обаче в отношението на играчите един към друг. Днешният футбол на големите отбори е много по-щадящ противника, каквато беше и целта при променените изисквания към съдиите. Немалка част от картоните се дават не за груби нарушения, а за тактически – които спират опасна атака на противника или за натрупване на няколко по-дребни фаула. Дузпите в игровото време са едва три – в мача на откриването и в два двубоя от четвъртфиналите, но последните две не бяха решаващи за изхода на срещата.

За изчистването на играта си има причина и тя се крие в своевременните намеси на ФИФА и УЕФА, които се опитват да изчистват проблемните тенденции в играта, коментира Детелин Баялцалиев - бивш международен съдия и водещ лектор на българските рефери в момента. "За мен не е изненада, че се играе толкова чисто. През няколко години, когато възникнеше някакъв проблем, ФИФА и УЕФА дават инструкции към съдиите и се опитват да ликвидират даден проблем. След като се реши проблемът с шпагатите отзад, отпадна като инструкция да се дава червен картон. Сега всяко влизане, което не застрашава здравето на противника, е разрешено", коментира той за "Капитал".

Според него настоящата инструкция е да се внимава с влизанията в единоборства на скорост. Когато защитникът пристига късно и с плъзгане се опитва да отнеме топката. Ако има контакт е жълт картон, а ако е с бутоните напред - директен червен. Друга инструкция за това европейско е да не показват лесни картони.  Една от причините за липсата на дузпи може да се крие в по-строгия поглед на съдиите към ситуациите в наказателното поле – не всяко дърпане за фланелката, игра с ръка или просто падане се отсъжда като наказателен удар. "От две-три години и най-силно миналата и тази изискването е да има и профилактика преди ъглови удари и статични положения. Ако след нея играчите продължават да се дърпат, тогава съдиите трябва да ги наказват", казва Баялцалиев.

И не на последно място защитниците по-рядко си позволяват откровено нечиста игра, вероятно заради присъствието на още един комплект очи в лицето на допълнителните съдии. Отново в този дух нападателите, дори от по-южните нации, по-рядко симулират, защото има кой да ги види отблизо и от различна гледна точка. "Фактът, че някои фаулове носят картони, накара играчите да изчистят поведението си. А и треньорите изискват промяна, защото в един такъв турнир тези картони имат голямо значение", добавя Баялцалиев.

Нашата схема 4-4-2

Другата голяма промяна е по отношение на тактическите схеми. Докато клубните отбори са доминирани от 4-2-3-1, европейското първенство предложи истинско разнообразие на треньорски решения. Селекционерите много по-рядко робуват на една система, а се опитват да намерят конкретно решение за конкретния противник, въпреки или защото имат твърде ограничено време за работа - между три и шест мача.

В първите 28 двубоя на първенството отборите използваха пет различни формации, най-голямото разнообразие от европейското през 1996 г., според изчисленията на УЕФА. Различните схеми като 4-4-2 , 4-3-3 и 4-2-3-1 обаче нямат голямо значение, когато футболистите излязат на терена. "Формациите умират. Става все по-трудно да се следи движението на всички играчи, като раздаваш номерца на всяка линия", коментира селекционерът на Хърватия Славен Билич.

В един спорт, в който няма почивки, няма спирания на играта от треньорите и много пъти двубоите се решават от спонтанни индивидуални решения, тактическите схеми са един от няколкото начина, по които треньорите се опитват да оформят това, което искат да видят на терена. "Няма нещо, което да обичам повече от разговорите за техническата част на футбола", казва в този смисъл Чезаре Прандели, селекционер на Италия, и започва да обяснява как "разполагаме с отлична полузащита с физически и технически способности", "няма да се отдръпваме дълбоко в своята половина" и "няма да променяме нищо и да хвърляме всичко на вятъра".

Но и треньори, и играчи твърдят, че мачовете все повече са подвластни на импровизацията, отколкото на организацията. Това вероятно е в сила повече за играта в атака, отколкото в защита. Шест от отборите на шампионата използват популярната схема 4-2-3-1, другите са въвеждали други формации. "Аз бих демитологизирал тези схеми. Виждате тактическата схема само при първоначалната снимка. След това играчите започват да се движат, защото и топката се движи. Затова формациите вече не съществуват. Отборите вече играят около една идея, а не на географски или геометричен принцип", твърди бившият треньор от испанското първенство Хуанма Лило пред Wall Street Journal. Затова според него схемите са твърде надценени. За мнозина те са само начин на телевизионните коментатори да изглеждат умни или на треньорите да показват, че разбират от футбол.

Когато един мач започне, футболистите бързо оценяват как са разположени техните противници и се нагаждат. Схемите дават на играчите идея как би трябвало да изглеждат на терена, но това не е решителен фактор. Те до голяма степен се движат от виждането на треньорите дали да се действа по-открито или затворено. "Играчите се разполагат в предни позиции и така печелят, а не от формацията. Головете се случват, защото някой прави грешка или някой прави нещо важно в определен момент. А не защото са подредени в определена формация", твърди той.

Много халфове, малко интрига

В един момент отборите изглеждат така, че играят с девет души в защита и един нападател. По този повод италианският полузащитник Тиаго Мота твърди: "Накрая никакви схеми нямат значение. Дори Испания играе с две крила отпред, но те влизат навътре и започват да действат като вътрешни хафове. Просто в един момент всички се променяме."

На това първенство беше изтъкнато като новост схемата на европейския и световен шампион Испания 4-6-0 без централен нападател. Но това не е изцяло новост. В много периоди в последните години "Барселона" играе по-същия начин с "фалшива деветка", но просто тази функция се изпълнява от нападател - Давид Вия, а не както на европейското от Сеск Фабрегас.

С пускането на типичен полузащитник Висенте дел Боске се опитва да усъвършенства познатата игра на "Барса" с масиран контрол върху топката. Това крие своите рискове – по-малко удари към вратата и настаняване на скука от непрекъснатото движение на на топката в средата на терена. Тази схема накара много специалисти да определят стила като малко досаден. Той обикновено води до огромен процент на притежание на топката и малко голове, а крайният резултат обикновено е около 1:0. Освен в случаите като този с Португалия, когато беше 0:0 и дузпите спасиха тима от отпадане.

"Начинът, по който играем, ни носи успехи и ни печели титли. Уважавам всички мнения. Но когато един отбор винаги иска да атакува съперник, който се е затворил и иска само да руши играта, футболът не е толкова атрактивен, колкото при една отворена игра с два борещи се за победа отбори", каза полузащитникът на "Барселона" Андре Иниеста, цитиран от английския вестник Telegraph.

На почивката в мача срещу Португалия притежанието на топката от испанците е било с 85% по-ниско от обичайното. Това беше в резултат на агресивната игра на съперника, сходна на тази на Италия в първия мач. Това накара анализатори да твърдят, че може би испанската машина вече не е толкова добра. Друга статистика показва, че създалият впечатление за агресивен стил на Португалия е довел до само два точни удара към вратата на Касияс. Няколко дни преди това смятаният за играещ защитно отбор на Англия имаше пет. Но футболът невинаги е бил справедлив, а оценките към него - още повече.