Държава в руини

Седмицата преди Великден за Гърция е особено страстна. Известни по цял свят с вярата си в църквата и с любовта си към празнуването, гърците се отдават на забавления много преди празника на Христовото възкресение. Не и тази година.

В царството на слънцето и морето цари песимизъм. Кризата бързо разсъблече от фалшивите й одежди гръцката икономика, крепена години наред от лесни европейски пари, от заеми с ниски лихви и от изкривена статистика, и тя пое към дъното. "Тази криза уби един вече умиращ модел", констатира пред "Капитал" един от най-авторитетните гръцки анализатори - Янис Стурнарас (интервюто с него четете тук). "Нищо не може да е същото оттук нататък." Гърция, разбира се, не е единствената със сериозни проблеми - има и други страни в ЕС с дългогодишни дефекти в управлението, с раздут и неефективен държавен сектор, с висока задлъжнялост, бюджетен дефицит, с ниска производителност, които също отказват да направят реформи.

Атина обаче комбинира всички тези недостатъци по начин, който едновременно е показателен и взривоопасен. Показателен, защото гръцкият модел на икономически растеж беше разглеждан като учебникарски пример за балканските държави и дори за тези от Централна Европа. Сега тъкмо той стигна до своя логичен край. Да потребяваш много повече, отколкото произвеждаш, и да решаваш дългосрочни проблеми с краткосрочни мерки (например назначаването на десетки хиляди нови служители в обществения сектор преди избори) се оказа възможно само до един момент. Взривоопасен, защото това, че ЕС прекалено толерантно и дълго си затваряше очите пред структурните проблеми на Гърция, изведнъж заплаши да нарани фатално цялата европейска идея.

Дори когато бъдат спасени с чужди пари, а това ще се случи рано или късно, както стана ясно на европейския форум тази седмица (прочетете повече тук), гърците ще трябва да научат уроци, които са пренебрегвали. Някои от тях са вече приложени в новите страни членки - например по-строгият контрол върху европейските средства за България и Румъния. Други пък са важни за всички, защото чертаят пътя към провала или успеха на дадена страна - колко важно е да реформираш, когато можеш и знаеш какво искаш, а не когато ти се налага например. 

Моята голяма гръцка държава

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

В основата на гръцките икономически неволи стоят два големи проблема, всеки от които може да бъде проследен десетилетия назад. Първият е размерът на гръцката държава и нейната намеса в икономиката. Т.нар. широк обществен сектор в Гърция (администрация, болници, образователна система, държавни дружества) към момента надхвърля милион души при малко под 11 млн. души население.

"Всяко правителството взимаше нови хора на работа, за да намали безработицата", констатира икономистът от Атинския университет проф. Савас Роболис. Според Роболис, който също така е директор на Института по заетост на конфедерацията на гръцките работници в последните три десетилетия, годишно от гръцките училища и университети излизат 80 хил. души, а икономиката създава 40 хил. работни места. За да не допуска толкова хора да отиват към пазара на труда, всяко правителство им намира работа в обществения сектор - често на ниски заплати. Вината обаче далеч не е само в политиците, казва Константинос Михалос, председател на Атинската търговска камара. "Гърците са за повече държавен контрол, защото искаха позиции в обществения сектор, искаха всичките им роднини да са там, след като завършат, защото той даваше сигурност. Лесно е едно правителство да хвърли вината върху предното, но това е ситуация, повтаряща се още от 1974 г., след края на военния режим." Михалос дори си спомня как е завършил икономика в Лондон през 70-те и баща му е предложил да се върне, за да работи в държавна банка и да не се налага "да работя за друг". Това, казва той, е манталитет, който обуславя "смешно високо ниво" на публичния сектор и също толкова чудовищни разходи (виж графиката).

Правителството на Караманлис например е назначило близо 100 хил. души в сектора през 2008-2009 г., не на последно място заради изборите, посочва Роболис. Бившият министър на развитието Костас Хадзидакис признава грешките. "Има много високо ниво на популизъм в политиката тук. Ако не го преодолеем, няма как да решим проблемите", вдига рамене Хадзидакис.

Популизмът пред синдикати и работещи води до това, че освен че назначава много хора на работа, гръцката държава контролира работния пазар в степен, немислима за повечето европейски страни. Има дълъг списък от т.нар. затворени професии - от водопроводчици и шофьори на такси до адвокати и счетоводители, които не могат да бъдат практикувани извън определена професионална организация или извън наложен от държавата лимит. Броят на шофьорите на камиони например е константен от 1990 г. насам, въпреки че БВП-то на Гърция е скочило неколкократно - вследствие цените за превоз са астрономически.

Растеж без развитие

Вторият дълбок проблем на гръцката икономика е донякъде следствие от първия - тя губи конкурентоспособност от години. Гръцките работници са неефективни - според статистиката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие те са на предпоследно място в еврозоната по произведено БВП за единица време. Ако се разгледа съотношението на износа към БВП (виж графиката), се вижда, че Гърция е изненадващо затворена икономика, която изнася изключително малко и това само частично се компенсира от сектора на услугите (за състоянието на туризма - виж тук). Без съмнение твърде многото държава вреди - според Стурнарас държавните регулации са най-голямата пречка за гръцките компании.

Никак не помага и фактът, че 98% от гръцките предприятия са с персонал от 1 до 10 души. "Никой не иска да работи за друг и предпочита да отвори малък магазин или нещо подобно", казва Динос Адрианопулос - вицепрезидент на голямата маркетингова компания Civitas. "Много от тях го правят без какъвто и да било бизнес план или проучване - просто защото получават пари от банката." Подобна е структурата и в земеделието, където фермерите са раздробени на малки стопанства. Инвестирането в нови технологии и в развитие в тези на практика семейни фирми е нищожно. Хадзидакис признава, че пословично лошото използване на европейските пари е страдало също от раздробяване, без конкретна стратегия. "Фокусирахме се твърде много върху усвояването, а не върху добавената стойност. ЕС не може да ти помогне, ако сам не искаш да си помогнеш."

250 млрд. евро е приблизителната стойност на европейските средства, получени от Гърция от членството й през 1982 г. досега.

Влизането в еврозоната помогна на Гърция да скрие тeзи си слабости. Изведнъж се оказа, че гърците могат да получават пари на изключително ниски лихви, което логично доведе до взрив на потреблението, а държавата поддържаше по-лесно вече надхвърлилия 100% от БВП външен дълг. Тук дойде поредната грешка на гръцките политици, и без това водени от популизма. "Имаше възможност да намалят задълженията си, но редица правителства не направиха това. Слънцето грееше, но те не поправиха покрива", казва проф. Кевин Федърстоун от London School of Economics, който наскоро бе назначен като съветник на Папандреу. Без значими реформи, които да поощрят иновациите, ефективните предприятия и да намалят публичния сектор, гръцката икономика избра измамно лесния път - ръст по пътя на потреблението и живот на все повече кредит.

Най-лошото от два свята

В резултат на всичко това Гърция е комбинация от два свята - тя има високата задлъжнялост на западна икономика и лошата администрация и корупция, типични за източна. Мнозина, особено в свободните професии, например избягват да плащат данъци просто защото е твърде лесно и почти безнаказано - има много корупция и малко проверки. "Много хора декларират по-малко, отколкото плащат на охраната си. Има много прозорци, много дупки в системата. Тя трябва да бъде улеснена, а връзката на данъчните с хората - свалена до минимум", казва Константинос Михалос. Савас Роболис пък смята, че трябват повече проверки. "Последната такава за осигуровки в моята фирма беше преди 8 години", посочва той. Роболис показва данни на гръцкия осигурителeн институт ИКА, от които личи, че много гърци декларират 17 работни дни в месеца, докато работят 25. Според него Гърция е загубила от 2000 г. досега над 8 млрд. евро само от невнесени лични данъци. Анализаторите изчисляват размера на сивата икономика в Гърция на между 30 и 35%.

Измамата всъщност е закодирана в гръцката система - от невнесените данъци, през фалшивите данни, подавани към Евростат, до корупцията в администрацията и злоупотребата с европейски пари, като например липсващите маслинови градини. В есето си този месец "Модерна държава ли е Гърция" проф. Ана Триандафилиду от European University Institute пише, че периодът след диктатурата "е белязан от висок ръст на БВП и потребление, но социално-икономическата структура остава архаична. Хората не възприеха трудова етика, честност и отговорност, нито съблюдаваха колективни норми на ефективност или на гражданско съзнание. Държавата е разглеждана като ресурс за всеки да вземе, без да дължи нищо на обществото в замяна. И в това отношение са виновни всички гърци, не само някакъв елит".

Една от най-големите грижи на Папандреу e именно общественият манталитет - десетилетията на щедри държавни и европейски субсидии създадоха две поколения, които смятат това за даденост. Понякога тези помощи граничат с абсурдното - например част от тока, който работниците на местната електрическа компания получават, е безплатен. Въпреки недостига в пенсионната система, която не получава достатъчно вноски и трябва да издържа все по-застаряващо население, влизащите в обществения сектор сега ще получават най-високите пенсии спрямо останалите развити държави - 96% от работния си доход, сравнено с 59% средно. Освен това въпреки официалната пенсионна възраст от 65 години, съществуват редица стимули за тях да напускат работния пазар по-рано - само 44% от хората между 55 и 64 години работят.

Ето защо не е странно, че гърците протестираха дори срещу по-малки решения, като например да им бъде намалена 14-ата заплата, която получават на две части - една преди Великден и една преди лятната си ваканция (за социалното напрежение - тук). "Не вярваме в либерализацията, а в държавата. Хората не искат да полагат усилия - искат повече пари и ходят на демонстрации, но не сядат да работят повече например", констатира Динос Адрианопулос.

В търсене на нов мит

Добрата или лошата новина за Георгиус Папандреу е, че за разлика от предшествениците си той няма избор. Притиснат между европейските си партньори, които ще трябва да извадят Гърция от дупката, и от кризата, която изсмука лесните пари, единственият път пред него е да ремонтира счупения модел и да изправи Гърция на собствените й крака - колкото и болезнено да е. Последните проучвания сочат, че мнозинството от гърците разбират нуждата от реформи, а ПАСОК контролира синдикатите, така че Папандреу има и времето, и мандата, за да започне. Най-трудно, разбира се, ще му е да убеди сънародниците си, че в следващите поне 2-3 години ще трябва да променят стандарта си на живот. Гърция ще трябва да се върне назад, за да тръгне отново напред.

"Сега сме в четвъртия период на структурните фондове, след който приключваме цикъла на получаване и ще трябва да станем нетен донор на ЕС за държави като България и Румъния. Сега е последният шанс за използването им", казва Михалос. Той добавя не без лека ирония, че поради лошото състояние на индустрията Гърция е готова да започне "почти от нулата" изграждането на нова, зелена икономика например. Трудовите синдикати предлагат създаването на регионални клъстъри, които да обединяват традиционно малките фирми в по-големи формирования, способни да инвестират в бъдещето си. Туризмът и шипингът пък винаги ще останат сектори, в които Гърция ще може да се състезава на глобално ниво.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Ударът обаче ще е психологически. Само 6 години след олимпиадата, която вдигна националната
гордост високо в небето и показа, че страната успешно се справя с такъв мащабен проект, гръцката репутация е на дъното. "Трябва да рестартираме тази страна. Трябва ни нов мит", разсъждава Адрианопулос. Този Великден ще е по-скромен за гърците, които ще са заети с нещо по-важно  - със собственото си възкресение.

Кое запали фитила Новият премиер от ПАСОК Георгиос Папандреу със сигурност не е очаквал това от първите си месеци на власт - цялостна промяна на предизборната програма, безспирни обиколки по света в търсене на подкрепа, пакет от най-твърдите икономически мерки, предприемани досега от гръцко правителство, и в резултат - растящо социално напрежение у дома. Гърция беше в опасна зона още от началото на кризата с удара по двата й основни двигателя - шипинга и туризма, но внезапното плъзване по наклонената плоскост дойде, когато две седмици след изборите - през октомври, новият финансов министър Георгиос Папаконстантину призна пред европейските си колеги, че бюджетният дефицит на страната ще е 12.5 % от БВП - четири пъти над позволеното в еврозоната. Папаконстантину обвини предишното правителство, че е крило истинските задължения със счетоводни трикове. Това всъщност е част от гръцката политическа игра - предшественикът на Папандреу, Костас Караманлис, обвини в абсолютно същото Костас Симитис, когото замени през 2004 г. Този път обаче ПАСОК сбърка фатално момента. Това изказване дойде след два месеца, в които прогнозата за гръцкия дефицит скочи три пъти - през септември кабинетът на Караманлис поддържаше числото 3,7%. Пазарите, вече изтръпнали от проблемите на държавните компании на Дубай, истерично оглеждаха еврозоната за слаби звена и признанието на Атина се оказа достатъчно, за да бъде наказана страната и от рейтинговите агенции, и на пазара на държавен дълг (виж графиката). Хванат в крачка, Папандреу хвърли вината върху спекуланти, които се опитват да атакуват общата европейска валута. В това има доза истина, но то не скрива болезнения факт, че когато пазарът се вторачи в нея, гръцката икономика се оказа гола.