Между комунистите и Маргарет Тачър

"Гърция сега е подобна на България през 1989 г. Всички знаят, че сме стигнали до края на пътя, но никой не може да повярва и нещата продължават известно време постарому." Звучи особено странно, когато го казва гръцка журналистка по време на вечеря в "Екзархия", един от кварталите на Атина, известни с анархистките си групи. Тя е учила в България в края на 80-те и говори с убеждението на човек с опит от първа ръка.

Всъщност сравненията между Гърция 2010 г. и социалистическите режими изглеждат масова практика. Не са един или двама анализаторите, които твърдят уверено, че гръцката система от дълго време насам прилича на съветската, в която държавата играе основна роля, а хората едновременно зависят от нея и я използват за собствени нужди. Необходимо е да прекараш половин ден в Атина напоследък, за да се убедиш колко традиционно крайни са мнозина млади и не толкова млади гърци.

Парите на другите

"Искаме банките и индустриалците да платят за кризата. Хората не са виновни, не виждам защо ние ще плащаме", казва убедено 26-годишният Георгиус, който раздава листовки на един от многобройните митинги, които затварят центъра на гръцката столица почти ежедневно. Той и неговият 20-годишен приятел Димитрис са студенти от Критския университет и представляват малка крайнолява студентска формация - Poreia. "Банките взеха 28 млрд. евро от правителството миналата година, сега могат да платят с тях", казва Георгиус. Манолис и Аполонос са на по 18 и също се разхождат с плакати на гърба, призоваващи за всеобща работническа борба срещу мерките на правителството. Двамата обясняват, че са част от Националното ляво работническо движение. "Искаме всички мерки да бъдат отменени", категоричен е Манолис, който явно не допуска дискусия по въпроса.

Гръцкият митинг сам по себе си е интересна гледка. Протестиращите се събират на няколко пресечки от парламента, където големи колони ги приветстват със смес от хип-хоп и гръцка музика с определено бунтарско звучене. Следва подреждането в редове, като няколко от тях носят големи плакати с искания и мегафони и започва маршът из затворения център. На този митинг конкретно повечето от знамената са декорирани със сърп и чук - той се води от комунистическата партия на Гърция, а сред плакатите се виждат и надписи като "Не на примката на еврото".

Четиридесет и няколко годишният комунист Ангелакос обяснява, докато бавно върви с митинга към парламента, че работи в частния сектор, но иска да бъдат отменени намаленията на заплатите в публичния, защото според него неговият работодател ги използва като извинение. "Той заяви, че ни съкращава заплатите с по 10%. Накара ни да подпишем, че сме съгласни, за да си няма проблеми, но аз няма да подпиша. Ако ме уволни, ще се съдим." Идеята, че работодателят му (печатарска фирма) може да има сериозни проблеми в една година, в която се прогнозира около 30% спад в рекламния пазар в Гърция, явно не кара Ангелакос да смята намаляването на заплатата си за нормално. "Нека намаляват заплатите на онези, които взимат повече, защо моята?"

И справедливост за всички?

Докато маршът на недоволните леви преминава покрай една от основните търговски улици в центъра на Атина, продавачите наблюдават безучастно процесията. Някои от тях вече се приготвят да затварят. "7 и половина е, обикновено във вторник затварям в 9", посочва Михалис и вдига ръце - няма хора. "Бизнесът е слаб тези дни", казва той, докато друг го прекъсва: "Как така е слаб, той си е направо мъртъв." В някои от магазинчетата за сувенири до Акропола правят отстъпка от 40% в момента, в който престъпиш прага.

От пазаруване, гърците минаха на зяпане през прозорците, казват продавачи в Атина. Фотограф: Огнян Георгиев

Потребителското доверие се е сринало в гърците, показва статистиката. Михалис го обяснява простичко. "Не че гърците нямат пари, много от тях имат, но правителството няма и иска да им ги вземе." Дали ще успее е спорен въпрос. Данъчната тежест на гръцките работещи вече е доста солидна - започва от 15%, но стига до над 40%, а контролът - пословично слаб. "Когато си загубих ключовете, повиках ключар. За 5 минути работа той ми поиска 30 евро. Без касова бележка! Ако той взима толкова, помислете колко ще ви иска доктор, пак без бележка", коментира гръцки бизнесмен.

Скорошно проучване показа, че над 50% от хората смятат мерките на Папандреу - замразяване на заплатите в публичния сектор, 20 до 30% съкращение на бонусите и допълнителните възнаграждения, 45% облагане на доходи над 100 хил. евро годишно, вдигане на ДДС и на пенсионната възраст - за необходими. Над половината от тях обаче настояват синдикатите да са твърди в преговорите с правителството, за да бъде постигната справедливост за всички. "Аз например ще загубя тази година три заплати, за да платя бюджетния дефицит на държавата", казва икономистът Савас Роболис, който работи със синдикатите. "Ако някой взима 2000 евро, сега ще взима 1500. Аз приемам да платя повече и да намаля доходите си за две-три години, но въпросите ми са към бизнеса и частниците - вие ще платите ли? Ще се съобразите ли?" Институтът на Роболис предвижда 100 хил. нови безработни тази година в Гърция и затварянето на 11 хил. предприятия. В държава, която е свикнала хората да излизат на улицата при всяко социално недоволство, това обещава експлозивно лято. Над 60% от гърците смятат, че социалното напрежение ще ескалира до края на септември.

Полицията също е нащрек в гръцката столица, особено в центъра, където е на всеки няколко преки. Фотограф: Огнян Георгиев

Не вярвай, на което виждаш

Скърцането на цялата система се носи из въздуха подобно на мачта, която ще се прекърши. Промяната е повече от необходима и Папандреу вероятно ще сбърка, ако изпусне момента и се поддаде на вечното изкушение на гръцките политици - да задоволи исканията на улицата. Той има уникален шанс - нов мандат, контрол над синдикатите и партията и външен натиск за промяна. Един от неговите петима външни съветници, които от няколко месеца го консултират, споделя пред "Капитал", че има единодушие по въпроса, че моментът е вододелен за страната.

"Без адекватни реформи тя ще става все по-маргинална в ЕС, с лоша репутация и ще понесе икономически и политически вреди", казва проф. Кевин Федърстоун. Гърците разбират това, казва той, позовавайки се на проучванията. "Папандреу е донякъде в ролята на Маргарет Тачър: той трябва непрекъснато да повтаря на хората, че това, което виждат на телевизионните екрани, не е представително за общественото мнение."