Регистрация

// Политика и икономика / Свят

2 1 окт 2010, 13:20, 2985 прочитания

Там, където партито едва започва

Който и да поеме Бразилия след Лула, ще има огромни отговорности

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Кой ще съживи увехналото бразилско чудо

Икономиката е в центъра на президентската надпревара между Дилма Русеф и новата звезда Марина Силва

19 сеп 2014

Недоволство като за световно

Защо една обсебена от футбола държава като Бразилия се настрои срещу него

6 юни 2014

Стратегически воден проект в Бразилия затъна в бюрокрация

Дългата 477 км мрежа от канали, акведукти и язовири поскъпна двойно до 3.4 млрд. долара

12 фев 2014

Дузпи вместо разгром

Дилма Русеф все още е фаворит за президентските избори в Бразилия. Но недоволството от управлението и икономиката нараства

10 яну 2014

Дилемата на Дилма

Между наследството и промяната в Бразилия

24 яну 2011

Триумфира Дилма, победи Лула

Първата жена президент на Бразилия ще трябва да покаже дали управлението й ще бъде нещо повече от трети мандат на успешния й предшественик

5 ное 2010

Бразилия избра своята "желязна лейди"

Без изненади Дилма Русеф стана първата жена президент на най-голямата икономика в Южна Америка

1 ное 2010

За приликите между Дилма и Обама

Или как компроматната война в Бразилия отекна в София

26 окт 2010

Бразилия на 50

Фотоизложба показва архивни кадри от строежа на бразилската столица, отнел само три години

16 сеп 2010

Нововъзникващи шампиони

В третия свят има много първокласни компании, които са на път да завладеят глобалния пазар

9 мар 2007

Латиномарш вляво

Червената вълна в Южна Америка дразни САЩ и плаши чуждестранните инвеститори

9 юни 2006

Латинска Америка се бори с икономически демони

Проблемите на региона могат да бъдат решени с възвръщане на инвеститорското доверие

24 авг 2002
"Бразилия е прекалено голяма, за да живее в сянката на някого. Ние сами правим своя сянка." Бразилският политолог Паулу Сотеру, с когото "Капитал" разговаря за предстоящите президентски избори в страната, трябва само да добави "вече" към това свое твърдение и нещата си идват на мястото. Надали мнозина извън латиноамериканския свят са се интересували от предишните избори в най-голямата страна там. Бразилия винаги е била голяма, но никога толкова важна, колкото е сега. През последните няколко години страната на кафето и футбола даде много по-сериозна заявка за бъдеща световна сила. Икономика във възход, стабилност у дома и все повече влияние навън са трите кита, върху които настоящият президент Инасиу Лула гради новата мощ на Бразилия.

Този уикенд бележи края на двата мандата на Лула, когото Барак Обама нарече най-популярния политик на земята. От онзи, който ще поеме властта след него, ще зависи накъде и как ще продължи Бразилия. Това най-вероятно ще е неговата дясна ръка - бразилката с български корен Дилма Русеф.
 
Вяра на сляпо

Когато за първи път името на Русеф се споменава в медиите като възможен кандидат на Трудовата партия за изборите в Бразилия, реакциите са, сякаш е станала печатна грешка. 62-годишната бразилска министърка и бивша партизанка (с баща българин) е отличен партиен функционер, но й липсва харизмата, за да стане всеобща любимка. През цялата си кариера, без последната година на трескава подготовка за президентските избори, Русеф е повече администратор, отколкото политик.

"Дилма е добре подготвена. Днес няма никой друг в Бразилия по-подготвен от нея", твърди менторът й Лула. Опонентите му не споделят неговото мнение. Кандидатът за президент на крайните социалисти Плинио Аруда де Сампайо нарича Дилма"блъф"  и "продукт на политическия маркетинг". Бившият президент Фернандо Енрике Кардосо пък я смята за "догматичка, която вярва, че държавата трябва повече да се намесва в икономиката". Най-краен е лидерът на Зелената партия Фернандо Габейра. "Дилма Русеф искаше да приключи военната диктатура, за да започне комунистическа диктатура", казва той пред вестниците в страната.

Въпреки тези критики мнозинството анализатори са убедени в победата на Дилма Русеф. Причината не е в самата нея. Тя е изборът на Инасиу Лула, а проучвания в страната показват, че той има одобрението на близо 80% от електората. 44 на сто пък са заявили, че ще гласуват за всеки, когото Лула посочи за кандидат. Дори след като тя и обкръжението й бяха засегнати от корупционни скандали, последните социологически проучвания и дават над 20 на сто преднина пред основния й съперник Жозе Сера, социалдемократ и бивш губернатор на Сао Паулу.

По стъпките на Лула ...

След 16 години на икономическа стабилност никой бразилец не иска радикална промяна на курса. Ето защо новият президент вероятно няма да се отличава много от стария - поне в началото. "Дилма ще върви по стъпките на Кардосо и на Лула, за да превърне страната в глобална сила", заяви пред "Капитал" Паулу Сотеру от бразилския институт към Wilson Center. "За разлика от тях обаче тя не е харизматична, което е от голямо значение за всеки лидер. Да заеме мястото на Лула може да се окаже прекалено голяма лъжица за нейната уста. Заради това Дилма трябва да разчита повече на вещественото и по-малко на имиджа за изграждането на една успешна администрация." Русеф обещава милиони нови работни места, училища, постепенно намаляване на лихвите и на данъците, развитие на петролната индустрия и справедливо разпределение на благата. Това, твърди проф. Артър Итуасу от департамента по социална комуникаци към Pontifícia Universidade Católica в Рио де Жанейро, е същата политика като досегашната, но още по-лява. "Освен това прогнозирам проблеми с пресата. Вероятно правителството ще се опита отново да се намеси в територията на медиите", опасява се Итуасу пред "Капитал".

Заставайки начело на една от най-динамично развиващите се икономики в света обаче, Дилма Русеф ще има доста повече ангажименти от това да стъпва по следите на Лула. Когато през 2003 г. "Голдман Сакс" сложиха Бразилия под един знаменател с Русия, Индия и Китай в т.нар. група БРИК (развиващи се икономики, които един ден ще доминират света), мнозина изказаха съмнения относно присъствието й в акронима. Както отбеляза сп. Economist миналата година, този скептицизъм вече изглежда не на място. Бразилската икономика е в период на най-бърз растеж от 20 години насам, задвижвана от вътрешното потребление. Този юни правителството обяви, че ръстът е 9% за първите три месеца на годината, а за следващите три месеца - 8.8%. Твърде вероятно е някъде след 2014 г. страната да стане петата икономика в света, надминавайки Великобритания и Франция. Откритите огромни петролни залежи до бреговете й обещаха нови постъпления в хазната, където вече има 250 млрд. валутни резерви. Страната изплати дълга си към МВФ. Въпреки проблемите си Бразилия е демокрация без особени вътрешни конфликти или враждебни съседи и никой не гледа на нея като заплаха. На страната й предстои да организира две партита, на които са поканени всички - световната купа през 2014 г. и олимпиадата през 2016 г.

Поемайки подобна сила в ръцете си, новият президент ще наследи и два ангажимента, които Лула поде, но не довърши. Първият е да заличи най-голямата вътрешна драма на Бразилия - високото ниво на бедност и драстичната разлика между бедни и богати. Вторият е да затвърди мястото на страната на световната сцена, където вече се води гореща битка за влияние. 

... и отвъд тях

"Инфраструктурата и образованието са две проблемни сфери, в които Бразилия изостава от Китай", смята Паулу Сотеру. "Нашата образователна система не успява да създаде достатъчно количество квалифицирани работници, от които се нуждаят компаниите. В същото време превъзхождаме Китай по това, че по-голямата част от населението ни вече се причислява към средната класа и намаляваме размера на бедността с доста бързи темпове." В това отношение заслугата е на Лула, който предприе редица социални мерки като ограничаване на безработицата, създаване на нови работни места, увеличаване на минималната заплата (виж графиката).

Въпреки забележителния прогрес обаче през последните години Бразилия остава сред тези общества с най-малко равенство. Бразилският модел според Сотеру има и други минуси - тежката данъчна система, прекалената бюрокрация, бавното правораздаване. Той обаче вижда плюс в позицията на Бразилия като "мека сила", която ще се стреми към увеличаване на търговията. "Това е жизненоважно за националните и чуждите компании, които развиват дейност в Бразилия, а също така и за нарастващия брой бразилски фирми, извършващи бизнес в САЩ, Европа, Азия, Африка."

Професор Артър Итуасу също смята, че Бразилия я чака бляскаво бъдеще, но посочва и предизвикателствата. "Е, имаме си и някои проблеми, например в сферата на образованието, където учителските заплати са ужасно ниски и липсват компютърни зали. Грижи създават и сигурността, здравеопазването и данъците, които са прекалено високи и несправедливи. Както и правосъдието, което не е еднакво за всички. Лула предпочиташе да си затваря очите пред тези проблеми, отколкото да ги решава. Очаквам Дилма да направи същото."

Това обаче ще бъде голям проблем за новия държавен глава. Огромната популярност на Лула компенсираше тъмната страна на управлението му - обвиненията в корупция, които опозиционната преса постоянно отправя към неговата партия. Най-скорошните са, че правителството е плащало на депутати от опозицията, за да гласуват в полза на важни за кабинета закони. Всъщност именно заради корупционни скандали всички основни кандидати за президентския пост на Трудовата партия бяха компрометирани, което отвори път на Дилма. Лишена от грандиозната популярност на предшественика си, тя може и да не успее да тушира толкова добре недоволството вътре и вън от партията си.

Опонентите на Лула често го подиграват заради това, че започва изреченията си с "никога преди в историята на тази страна". Ако спечели изборите, Дилма Русеф ще има тежка и отговорна задача - да продължи да твори история.

По темата работи и Родриго Мейер, Флорианополис

Допълнено на 08 окт. 2010 г.: Въпреки силната подкрепа на популярния бразилски президент Лула да Силва кандидатката на управляващата Трудова партия Дилма Русеф не успя да спечели още на първия тур президентските избори, които се проведоха на 3 октомври. Шейсет и две годишната дъщеря на български имигрант получи 47% подкрепа. Това обаче е по-малко от необходимото за победа на първи тур мнозинство от 50 на сто от гласовете плюс един. Неин съперник на балотажа на 31 октомври ще бъде кандидатът на опозиционната Социалдемократическа партия Жозе Сера. Той събра близо 33% от гласовете. Трета е лидерката на Зелената партия Марина Силва, която изненадващо получи около 20%. Сега битката между Дилма Русеф и Жозе Сера ще бъде именно за гласовете на Силва.

Коя е Дилма Русеф

За да влезе в крак с политическата кампания, 62-годишната икономистка Дилма Русеф претърпя пълна промяна на имиджа. Като дясна ръка на Лула тя вече се беше доказала като кадърен бюрократ, но беше време да се отърве от бюрократския си външен вид.

Разлика между нейните възгледи и тези на Лула почти няма – тя е известна, че започва отговорите на зададените й въпроси винаги с "президентът Лула...".

Родена е на 14 декември 1947 г. в град Белу Оризонте. Майка й е учителка. Баща й е българинът Петър Русев, който емигрира през 30-те години на миналия век и се установява в Бразилия след Втората световна война. Той има три деца от бразилската си съпруга – Игор, Дилма и Жана, както и син – Любен, от първия си брак в България, когото оставя в родината. Умира, когато Дилма е на 15 години. Дилма и Любен (вече покойник) никога не са се виждали.

На младини Дилма е радикал от крайнолявата съпротива срещу военния режим, управлявал страната от 1964 г. в продължение на две десетилетия. Тя планира и участва в небезизвестния обир, при който съратниците й отмъкват 2.4 млн. долара от сейф в дома на губернатора на щата Сао Паулу през 1969 г. Дилма е заловена, измъчвана с електрически ток и излежава 3 години в затвора.
С идването на демокрацията Русеф започва кариера в държавната администрация. Тя става министър на енергетиката на бразилския щат Риу Гранде ду Сул. По това време привлича вниманието на Лула.

През 2003 г. новоизбраният бразилски президент Инасиу Лула назначава Дилма за федерален министър на мините и енергетиката. През 2005 г. тя става шеф на кабинета на държавния глава, след като първоначалният фаворит за поста е уличен в скандал с купуване на гласове. Активно се занимава с програмите за обществени жилища и за развитие на инфраструктурата. През пролетта на 2010 г. Дилма Русеф е номинирана за кандидат-президент на Бразилия от името на Трудовата партия на Лула. Позицията й по-много въпроси е зряла и улегнала: "Не можеш да имаш фундаменталистки възгледи за нищо", казва тя. Описва се като "бразилски демократичен социалист".

Тя е разведена, има дъщеря, а отскоро и внук.
 

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне

Един твърде цветен политик

След 18 години брак с Юрий Лужков Москва очаква нов, по-сив кмет