Сирийският зам.-министър на петрола Абду Хусамедин е най-високопоставеният член на режима на Башар ал Асад, отказал се от него и присъединил се към сирийската революция през изминалата седмица. Една птичка пролет не прави, но истината е, че почти една година след началото на въстанието в Сирия това е едва първото пропукване във високите етажи на властта. Революцията (ако тази дума е приложима за случващото се) буксува и за разлика от събитията в Либия никой не бърза да се притече на помощ на сирийските бунтовници. Зад това стоят няколко причини.

"Казват, че имаме най-силните тайни служби в света. Сега е моментът да го докажем", каза за "Капитал Daily" сириец, подкрепящ режима в Дамаск, в началото на протестите през 2011 г. Случващото се в момента е точно това, от което семейство Асад - представител на религиозната малцинствена група на алауитите – се страхува през последните 40 години и хвърля усилия да е готово, когато настъпи този час. Властта на малцинството, непопулярна сред сунитите, старателно изгражда мрежа от сложни роднински и религиозни връзки на висшите етажи на държавния апарат, армията и разузнаването, които знаят, че сега това не е битка за оцеляването на един диктатор, а битка за собственото им съществуване.

Последният опит за бунт е през 1982 г. в град Хама. Равносметката тогава е шокираща – елитните военни части, ръководени от чичото на сегашния президент Башар, Рифат ал Асад, сравняват със земята по-голямата част от града и остават след себе си десетки хиляди жертви и безследно изчезнали. 30 години по-късно режимът в Сирия продължава съществуването си.

Режимът продължава да е монолитен

В Либия първите излезли по улиците хора бързо получиха лидерство в лицето на високопоставени чиновници и генерали от режима на Кадафи. Източната част на страната премина под контрола на бунтовниците за по-малко от седмица, а в останалите части на страната всички, които ненавиждаха Полковника, започнаха да се отлюспват и да декларират лоялност към опозицията.

Висши чиновници в режима на Сирия, преминали на страната на бунтовниците, почти няма. С изключение на регионални работници в съдебната система, малко журналисти и един зам.-министър, останалите продължават привидно да стоят зад Башар ал Асад. При военните критичната маса също не е достигната – основната маса отцепили се са редови войници и техните офицери с нисък ранг.

"Свободната сирийска армия", която би трябвало да координира действията на разпръснатите въоръжени групировки из цяла Сирия, е  формално под командването на полковник Рияд ал Асад, укриващ се някъде в Турция. "Малките разпокъсани групи в градовете действат без координация", коментира за "Капитал Daily" професор Джошуа Ландис от университета в Оклахома и автор на авторитетната страница http://syriacomment.com/. Той допълва, че за да се изправят срещу професионалната, организирана и разполагаща с модерни оръжия армия на Башар ал Асад, малките групировки ще имат нужда от много сериозна структура, която да координира действията им. Такава засега липсва. От клиповете в интернет се вижда и подготовката им – облечени в анцузи мъже са по-заети да крещят "Аллах акбар", отколкото да се тренират как по-точно да стрелят с калашниците си.

Подобно на Либия, където град Триполи бе превзет под ръководството на ислямиста Абдул Хаким бен Хадж, бил се в Афганистан срещу войските на СССР и подозиран във връзки с "Ал Кайда", така и в Сирия съществуват сериозни въпроси какви са точно мотивите на въоръжените групировки. Не случайно сред активните лидери на опозицията извън страната е организацията "Мюсюлмански братя", които стоят в основата на въоръженото въстание срещу режима в град Хама през 1982 г.

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Няма град под контрола на опозицията"