Регистрация

// Политика и икономика / Свят

8 18 май 2012, 15:53, 4036 прочитания

На площада шум се вдига

Как военните паради говорят много за света, в който живеем

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Войниците и хората (видео)

Военен парад за 6 май – празник на храбростта и ден на българската армия

6 май 2012

Фотогалерия: Северна Корея отбеляза 100 години от раждането на Ким Ир-сен

Изолираната от международната общност страна проведе военен парад, а новият й лидер Ким Чен-ун направи първата си публична реч

15 апр 2012

Х-фактор

Турция и харизматичният й премиер са новите звезди на арабския свят, но освен ползи това ще носи и проблеми на Анкара

30 сеп 2011

По-добрият стратег

Оставките на висши генерали са стъпка към демократизацията на Турция и към повече власт за премиера Ердоган

5 авг 2011
19 май е важен ден за Турция. На тази дата през 1919 г. Кемал Ататюрк пристига от Италия и започва войната, която слага край на Османската империя и начало на турската република. На този ден от години в редица турски градове има военни паради, а и до днес турските младежи маршируват и изпълват със старателно репетирани хореографии стадионите в страната. Военните паради обаче постепенно останаха в историята, а от миналата седмица Турция се отказа и от цялата милитаристична триумфалистика, обграждаща този и други национални празници.

За турската държава, която от почти век насам е изградена върху почитането на въоръжените сили, това е знаменателна промяна. Тя е в тон с останалата част от Европа, където желанието за мащабни и чести военни паради отдавна е спаднало. В предварителната програма на честванията за Балканската война, които българското правителство планира тази година например, има малко военни елементи и много повече възпоменателни събития из страната.

Географията на военните паради всъщност разказва много за света днес: от демилитаризирана Европа, която изпитва отвращение от войните, през Северна Америка, където участието в реални бойни действия прави парадите все по-малки и локални, до Азия, където малки и големи страни се опитват все по-агресивно да се наместят на световната карта и съответно вадят все повече и повече хора и въоръжение по улиците си. 

От Рим до телевизията

Да се говори за залез на военните паради би било преувеличено - те са стари почти колкото войните. Още древните са полагали жертви и дарове от плененото пред олтарите на боговете за благодарност след победа. Наследството на тази традиция е например взимането на флага на врага. По време на Римската империя парадът е бил известен под името "триумф" и е представлявал дефилиране на победилия главнокомандващ и неговите войници, заедно с пленници и плячка, под овациите на хиляди римляни. Това събитие имало две важни цели. Първата била да се докаже, че победата наистина е спечелена, което във времената преди съвременната комуникация изисквало подобни представления. Втората била реалната политическа власт, която идвала с популярността по улиците на Рим. Тези два мотива останали в сила дълго време - парадите в Париж по време на Наполеоновите войни почти 2 хил. години по-късно също имали за цел да покажат триумфа на владетеля над близки и далечни земи и да увеличат популярността му.

С разпадането на империите, възникването на националните държави и развитието на военните методи парадът също се видоизменил, а целите му станали по-многообразни и различни. Историкът от Кралския военен колеж в Канада и бивш военен Майкъл Боар разказа пред "Капитал" за стотиците си срещи с ветерани от Първата световна война. "Тези хора ми казаха, че подобни паради, особено след битки, в които е имало много убити, са били важни. Те са шанс всеки от тях да види всички останали, да се преброят и да се създаде впечатлението за сигурност: че са още живи, приятелите им са живи и чрез маршируването и поздравяването те се обновяват."

Навлизането на масовите средства за комуникация променя и военните паради - вместо да следват, те често предшестват военни конфликти, като имат за цел не да славят победа, а да проектират сила (например нацистките паради). "Подобни паради трябва да са заплашителни, защото показват на света, че армията е готова за война. Те създават едно неуловимо усещане за заплаха", каза Боар. Подобни са севернокорейските паради днес. Руските и китайските носят подобно усещане - първите донякъде по инерция от времената на СССР, а вторите заради непрекъснато растящата си мощ. Те обаче са по-силно насочени към вътрешната аудитория, тъй като основната им цел е да говорят на руснаците и китайците за силата на собствената им държава (и нейните управляващи).

Красиви паради, грозни войни

Което прави интересен контраста с турската позиция. Тя безспорно е свързана с битката между премиера Реджеп Ердоган и армията, чието присъствие в обществения живот той отдавна иска да намали. Но с бясно растяща икономическа и политическа сила, Анкара (за разлика от Пекин) предпочита съседите й да я възприемат като обещаващ търговски партньор, а не като военна заплаха. Освен това след 90 години на военна стилистика турците очевидно са уморени. Когато бе избран преди две години, девизът на турския генщаб гласеше "Силна армия, силна Турция". След широка обществена критика редът на думите бе сменен без много шум на "Силна Турция, силна армия". "В Турция военните паради и всенародните чествания са част от процеса на създаването на нацията и затова повечето ритуали водят началото си от преди Първата световна война", казва проф. Емри Сенджер, военен историк и преподавател в Knox College. "Тогава те са били типични за повечето европейски държави. Според мен вече не е необходимо да пускаме танкове по булевардите за националния празник."
Любопитни факти за парадите

31 г. пр. н.е. – Триумф по случай крах. Марк Антоний и Клеопатра са триумфално посрещнати в Александрия и са обявени всенародни тържества. Всъщност дни преди това целият им флот е унищожен, а с това и собствените им шансове да избегнат отмъщението на Октавиан Август – бъдещият римски император. И двамата се самоубиват в рамките на шест месеца.

XVIII в. - Съвременната строева крачка се ражда в Прусия. Тя е била измислена с оглед на това войниците да поддържат строя си при движение напред. Тогава войските са се движели в редици или блокове и са заставали едни срещу други, за да стрелят, като отделните редове са се сменяли, за да поддържат постоянен огън по противника. С развитието на огнестрелното оръжие смисъла от нея в бой отпада, но продължава да се използва при церемонии и заради психологическия ефект.

14 Юли 1880 г. – Денят на Бастилията в Париж започва да се отбелязва с военен парад. От тогава той се провежда ежегодно с редки изключения. Първоначално се е провеждал в околностите на столицата, но от 1918 е преместен в центъра като обикновено маршрута му минава по Шан-з-Елизе и стига до Триумфалната арка. Той е най-старият в света и най-голям в Западна Европа.

7 Ноември 1941 г. – Кремъл е буквално в обсега на оръдията на нацистите. Въпреки това евакуацията на града е спряна и е проведен парада по случай годишнината от Революцията. След като дефилират, войниците направо отиват на фронта от Червения площад.

Повечето европейски паради наистина отдавна не са свързани толкова с демонстрация на военна мощ, колкото с привлекателно изображение на минало величие. Както обобщава един от най-видните американски военни историци, проф. Джон Лин от Northwestern University, "в западните армии още съществуват много военни ритуали, те обаче са повече от военните за военните. Дори бихме могли да говорим за залез на военния парад на Запад. Французите още маршируват и британците организират парадите си в много формален и церемониален вид, но те са по-скоро церемонии в униформи от XIX век и спомен за някогашната велика империя."

Лин има теория защо парадът залязва на Запад. Според него парадите представляват това, което хората биха искали да бъде войната - подредена, елегантна, чиста, контролирана, с бляскави униформи и без кървави рани и смърт. "Парадите въплъщават подсъзнателното желание за добрата война, тази от приказките и митовете." Във века на 24-часовите телевизионни канали вече можеш да видиш в реално време как онези, които маршируват на площада, убиват и биват убивани. Много от конфликтите в последните десетилетия включваха западни държави, бяха асиметрични и не свършват с големи победи. Последният парад, който САЩ направиха, беше за първата война в Залива през 1991 г. "Помислете си как САЩ се изтеглиха от Ирак сега, без церемония, през нощта, почти тайно. Чиста победа вече няма, затова няма и нужда от парад", заключава Лин.

Не победите, а загубите

Вместо това военните паради в Канада и САЩ се превръщат в психотерапия за военни и цивилни. Майкъл Боар казва, че в Канада се правят много повече, но все по-малки паради, в градовете, откъдето идва съответното поделение, което е било на мисия в Афганистан. "Те са по-малко заплашителни, също така цветни и ги правим в малки градове, за да има по-близка връзка между обществото и войниците." Една от теориите, над които работят психолози в последно време, е, че военни мисии, които свършват с ритуален край, позволяват на психиката на войниците да се справи с ужасяващите спомени и посттравматичния стрес.

Както обобщава Стивън Пинкър в книгата си "The better angels of our nature", заедно с тенденцията насилието да намалява в човешката история много повече внимание се отделя не на победите, а на загубеното. Повечето паметници днес са посветени на жертвите на военни конфликти и вече почти никой не именува улици и спирки на военни битки. Причината за парадите в Канада са погребенията на войници, които станаха публични събития.

Тази разлика - между малки и големи военни паради, между обърнатите към славното минало и тези, които декларират боеготовно настояще, всъщност чертае разделителната линия в днешния свят. Там, където има повече и по-мащабни паради, най-вероятно е пълно с държави, които имат опасения за сигурността на границите си или искат да припомнят на съседите за силата си. Индия наскоро направи най-мащабния си военен парад в отговор на китайските такива. Дежурната по този параграф севернокорейска армия също се отчете с най-мащабното си упражнение в този стил. А там, където парадите са все по-малко и малки, армията явно е последното, което може да реши проблемите им. В Гърция например, която от десетилетия се състезава военно с Турция, улични демонстрации срещу правителството отмениха военния парад в Солун миналия октомври.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне

Когато последните станат първи

Гласовете на жените, младите и латино избирателите ще са решаващи в битката за Белия дом