Болницата "Анри Дюнан" - лъскав модерен комплекс в центъра на Атина, е един от водещите медицински центрове на Гърция. Но качеството не носи защита срещу един от най-тревожните и опасни процеси в гръцката икономика - забавянето на плащанията. Заради тях цялата система е застрашена от парализа, разказва "Уолстрийт джърнъл". В болницата има 1150 служители, но никой от тях не е получавал заплата за тази година. В края на май от лекарите до чистачките получиха декемврийските си заплати за 2011 г. Болницата, собственост на гръцкия Червен кръст, дължи десетки милиони евро на доставчици и банки. От своя страна на нея дължат поне 20 милиона евро от бюджета.

Атинска борса за време

В гръцката столица се появи нов вид търговия - с време. Над хиляда души вече се регистрираха и повече от 200 редовно ползват онлайн борса, в която се търгува не с евро, а с време. Участниците си правят безплатни услуги с това, което могат - поддръжка на компютри срещу ремонт на телефона, прическа срещу урок по испански, местене на мебели срещу подреждане на библиотека...

Подобни бартерни форми възникват като антикапиталистически протест срещу платения труд и следващи принципа, че 1 час работа на лекар е също толкова ценен, колкото 1 час на чистачка. Те не са новост, но малцина се ползваха от тях. Днес кризата ги прави популярни не само в Гърция, но и в Испания и в страните със сериозни затруднения. Други организират битпазари, на които си разменят книги, играчки, дрехи, понякога и храна.

Те не се опитват да заменят парите, а да се справят с недостига им и да оцелеят в криза, която не са създали.

Никой не иска да плаща на никого

"Анри Дюнан" е само една от бързо увеличаващите се компании и институции в Гърция, които не плащат, защото не им се плаща. Служителите са без заплати, фирмите си дължат пари, правителството не превежда суми на доставчиците си или не възстановява данъци или надвзетото от данъкоплатците. Между 400 000 и 500 000 служители в частния сектор не са получавали заплатите си от поне 3 месеца, твърди държавната инспекция по труда. Всяко трето малко или средно предприятие бави разплащането с доставчиците си, сочи проучване от януари на Гръцката конфедерация на свободните професии, занаятчиите и търговците. В последните месеци ситуацията се е влошила още повече, казва председателят на конфедерацията Димитрис Асимакопулос, собственик на 100-годишна сладкарница в центъра на Атина. Слуховете, че страната ще напусне еврозоната, карат мнозина да пестят еврата. "Особено през последните 1-2 месеца никой не иска да плаща на никого - данъци, заплати, доставки... Гърците мислят, че еврото е много ценна валута, и я държат на сигурно в банките, в джобовете, в домовете си."

Самото правителство в Атина дължеше 5.7 млрд. евро на доставчиците си в края на миналата година и все по-трудно събира данъци. Всяко решение на еврозоната или на МВФ да забави поредния транш от финансовата помощ задълбочава проблема и забавя антикризисните съкращения, които властите би трябвало да предприемат.