"Вчера попитах една моя приятелка, колежка от университета, дали има планове за лятната ваканция. Тя ми отговори: "Разбира се, че не. Нямам пари да мисля за нищо и да предплащам за ваканция." И не е само тя, много мои познати ще си останат през цялото лято в Атина," разказва Василики Георгиаду, професор по политически науки от Panteion University.

Подобни истории можете да чуете от почти всеки, с когото говорите в гръцката столица. И то не от хора с ниско образование и без работа. Това е осезаемият отпечатък, който втръсналата до обезсмисляне дума криза оставя върху живота на гърците. И лишава мнозина не само от надежда за по-далечното бъдеще, но дори и от тяхното утре.

"Заплатите в публичния и частния сектор бяха намалени с около 30%. Данъците скочиха. От 2008 г. насам разполагаемият доход на домакинствата се е стопил с близо 50%. Това е колосално за толкова кратко време", отбелязва Савас Роболис, икономист от Атинския университет и директор на изследователския институт към Генералната конфедерация на синдикатите в Гърция. Той усеща това по себе си. През 2008 г. нетната му заплата е била 3200 евро. Сега е 2000. Доходите на съпругата му, която също е университетски преподавател, са били орязани по същия начин. "Добре, че имаме собствен апартамент и не трябва да плащаме наем или кредит", казва Роболис.

Тази несигурност е ужасна, споделя Елинда Лабропулу, журналист, работещ за CNN и британската BBC. "Живеем в постоянна паника, много е трудно да правиш каквото и да е. Просто чакаш и отлагаш, не купуваш жилище или телевизор, не инвестираш. Дори и да имаш нещо, не знаеш каква ще е стойността му утре", описва ситуацията Лабропулу. И казва, че тя самата и нейните приятели се замислят дали тази вечер да излязат навън, или да си останат вкъщи и за всеки случай да спестят малко пари. "Винаги го има това парализиращо "ами ако".

Потискащата атмосфера плаши и отблъсква. "Мои познати гърци, които работят в Брюксел, няма да се прибират през лятото при семействата си. Защото им действа много депресиращо", разказва служител на ЕС в Атина, пожелал да остане анонимен.

"Ако трябва да избера една дума, за да опиша ситуацията в момента, тя е страх. Всеки ден имаме по-малко, отколкото сме имали предишния. Ако останете за малко тук, ще разберете за какво говоря, ще усетите тази нестабилност и несигурност", казва Георгиаду. И излизането от това състояние е почти невъзможно. "Опитвам се да се окуражавам, че сме стигнали дъното и нещата може само да се подобряват. Но тази криза е объркваща. Всеки път, когато си кажа, че не може да стане по зле, се оказва, че има още един пласт отдолу и ново дъно," отбелязва Ник Малкуцис, зам. главен редактор на английското издание на в. Kathimerini и автор на блога Inside Greece.

Черната дупка засмуква всичко, не е лесно да си оптимист, дори ако си млад и умен. "Моите студенти, кандидати за докторска степен, се оглеждат за работа навън. Тук университетите и изследователските центрове не търсят хора и не могат да им плащат. Заради рецесията младите са песимисти и нямат надежда", разказва Георгиаду. Когато държавата ти е в руини, няма как животът ти да е лесен и подреден и да гледаш на света с розови очила. Така в Гърция расте цяло едно изгубено поколение.

"Много е важно да имаш очаквания и надежда, това дава качество на живот. И отличава живота в развитите страни от този в развиващите се. Гърция е страна, в която хората нямат очаквания. Може да ни помогне единствено оставането в еврозоната", казва професорът от Panteion University. И добавя, че това не е само въпрос на икономика, а на идентичност. Гърция е обречена, ако остане сама и изгуби усещането, че принадлежи към Европа. "Политиците в Гърция и навън трябва да са много внимателни", предупреждава Георгиаду. Грешките им ще се измерват не само в бездушни числа в икономическата статистика, но и в белязани човешки съдби.