Инфографика Еврозона 2.0 Увеличаване Еврозона 2.0 Преглед на оригинала Смаляване

"Не и докато аз съм жива." Репликата на германския канцлер Ангела Меркел

Линк досие

Ангела Меркел стана първата жена канцлер в историята на Герм ... Цялото досие

по повод евентуалното въвеждане на общи еврооблигации трудно може да мине за предразполагаща и вещаеща успех на поредната решаваща среща на върха на ЕС. Но поне беше добре посрещната в Берлин и спечели на Меркел пожелания за дълъг живот.

В седмицата, когато Кипър стана петата страна, поискала официално помощ, рейтингът на още няколко испански банки бе намален, а лихвите по дълга на Мадрид и Рим продължиха да гравитират около опасно високи нива, европейските лидери се събраха за 19-и или 20-и път да мислят как да спасят еврото (срещата свърши след редакционното приключване на "Капитал" - бел. ред.). Този път на масата за преговори бяха поставени доскоро немислими неща като общи банкови гаранции, съвместно издаване на дълг, фискален съюз (виж инфографиката).

Това са очертанията на еврозоната на бъдещето. С огромните политически пречки по пътя и особено с все по-очевидния френско-германски разрив тя няма да се роди днес, следващата седмица или до края на годината. Но посоката е ясна. Единственият проблем е, че докато гледа напред, ЕС още не знае как да се справи с настоящето, в което Испания и Италия се клатушкат неспасяемо, Гърция продължава да е близо до изхода, между страните кредитори на север и техните длъжници от юг цари подозрение и недоверие и всичко това е гарнирано с рецесия. А за да се роди новият ЕС, поне основите на стария трябва да оцелеят.

Малка крачка или огромен скок

Не може да се отрече, че архитектите на еврозона 2.0 са амбициозни. В десетгодишния план, обявен от квартета президенти на ЕС - Херман ван Ромпой на Европейския съвет, Марио Драги на ЕЦБ, Жозе Барозу на Европейската комисия и Жан-Клод Юнкер на еврогрупата, се съдържат идеи като европейско финансово министерство, споделяне на дълг, общ банков надзор, предаване на контрола върху националните бюджети на Брюксел, координиране на икономическите политики. Единствената подробност е, че тези неща няма да се случат скоро, ако изобщо се стигне до тях.

"Меко казано, никой не очаква чудеса от тази среща. Ще бъде достатъчно, ако просто успеят да избегнат катастрофа", коментира директорът на икономическия аналитичен център Re-Definе Сони Капур в разпространено до медиите съобщение. Действително въпреки думите на италианския премиер Марио Монти, че е готов да остане в Брюксел до неделя, ако се наложи (форумът бе в четвъртък и петък), вместо да си тръгне с още едно неубедително решение, големите пробиви не бяха в менюто. Грандиозните идеи на четворката са просто основа за разговори, без особени детайли и конкретни срокове. А говоренето и съгласието са различни неща, особено предвид разногласията между европейските лидери.

Те пристигнаха в Брюксел с противоположни нагласи и желания. Мадрид и Рим например искат бързи краткосрочни мерки. Отчаянието прозираше в гласа на испанския премиер Мариано Рахой, когато призна, че на практика международните капиталови пазари са почти затворени за страната му заради наказателните лихви: "Най-спешният въпрос е финансирането. Не можем още дълго да продължаваме да се финансираме при тези цени." Монти също има нужда от незабавни решения, за да покаже на италианците, че исканите от тях жертви си струват, и да успее да се задържи на поста си.

Накрая Рахой и Монти успяха да изтръгнат отстъпка от "желязната Анджи" - изтъргуваха директното рекапитализиране на проблемните банки през спасителните фондове на ЕС срещу приемането на Пакт за растеж. Първото ще позволи спасяването на банки да не тежи като нов държавен дълг и ще облекчи натиска върху доходността по испанските и италианските облигации. А второто е предимно символично въпреки внушителната на пръв поглед сума от 120 млрд. евро за инициативи като увеличаване с 10 млрд. евро на капитала на Европейската инвестиционна банка и "проектни облигации" за нови инфраструктурни проекти. Това е просто препакетиране на стари мерки и пренасочване на вече отпуснати, но неизползвани европейски средства. Но ще позволи например на френския президент Франсоа Оланд

Линк досие

Франсоа Оланд е избран за президент на Франция на 6 май ... Цялото досие

да се върне в Париж с посланието, че е постигнал победа в дебата "растеж срещу икономии".

Всички срещу Меркел

Отношенията между новата двойка на върха на ЕС - Меркел и Оланд, са едно от нещата, които всички наблюдават внимателно. Времената, когато германският канцлер и предишният френски президент Никола Саркози се разбираха предварително и отиваха в Брюксел да спуснат решенията си на всички останали, вече ги няма. Сега Оланд се очертава като лидер на "Клуб Мед", лагера на южните страни, в битката им срещу Меркел.

Тя се оказа сама, притисната отвсякъде от исканията Германия да отвори портфейла си, за да спаси Европа. А пропастта между Париж и Берлин не вещае нищо хубаво. "Ако Франция и Германия скоро не успеят да постигнат "голяма сделка", може да последва катастрофа. ...Ако те работят заедно, еврото има шанс да оцелее," предупреди анализаторът Чарлз Грант от лондонския Centre for European Reform.

Засега изгледи за скорошно съгласие няма. Мантрата на Меркел е, че съвместното гарантиране на дълг е опасно и безсмислено, ако страните в еврозоната не покажат, че могат да държат разходите си под контрол. "От германска гледна точка еврооблигациите не са безплатни. Например може ли на Франция да й се позволи да има ядрена бомба за не зная колко милиона... и след това да има бюджетен дефицит", отбелязва Улрике Геро от берлинския офис на Европейския съвет по външна политика пред британската ВВС. Така цената за общия дълг е задълбочаването на икономическия съюз, загубата на национален суверенитет и предаването на бюджетния надзор в ръцете на Брюксел. Виждането на Париж е друго - Оланд иска "солидарност" сега, а повече Европа малко по-късно. 

Някога, но не сега

Както обобщава германското списание Spiegel, битката между дългосрочната визия и краткосрочния страх беляза тази среща на върха. И ще доминира и следващите седмици и месеци. Посоката е очертана - финансов, икономически и политически съюз. Остава само европейските лидери да съберат кураж за големия скок и да убедят избирателите си да го приемат. А също така да не забравят, че докато мислят как да изглежда Европа утре, трябва да се погрижат тя да преживее кризата днес.