Румъния рискува да си навлече гнева на финансовите пазари, ако не спазва уговорките с Международния валутен фонд (МВФ), който отпусна заем от 5 млрд. евро на правителството в Букурещ, прогнозира Reuters. Политическата безизходица обаче е парализирала вземането на важни решения и бюджетният дефицит нараства. Премиерът Виктор Понта трябва само да погледне към съседна Унгария, за да види какво го очаква: след като Унгария прекрати едностранно първата кредитна линия от ЕС и МВФ, отпусната през 2008 г., и кабинетът на Орбан предприе нови мерки за овладяване на дефицита, форинтът се срина, кредитният рейтинг на страната беше понижен, a доходността по държавните облигации се повиши.

В очакване на реформа

По всяка вероятност Румъния ще трябва да предприеме действия за овладяване на дефицита преди парламентарните избори в края на годината. Букурещ все още не е прибегнал до фондовете, но финалното одобрение от МВФ е решаващо за запазване на доверието на инвеститорите, за стабилността на леята и за контрола на финансирането на дълга, особено имайки предвид, че правителствените разходи може да се увеличат преди вота. "Сега няма проблем, но кабинетът ще бъде силно притиснат да се придържа към сделката", казва Даниел Хюит, старши икономист в Barclays Capital. "Румънското правителство няма избор. Те трябва да се придържат към програмата, защото имат нужда от финансова стабилност. Това е ново правителство, не е тествано. Няма репутация, така че трябва да си изгради такава", казва Хюит.

Новият кабинет на Виктор Понта обеща да спазва уговорките на новия пакет, който Румъния си осигури миналата година, след като приключи предишната 2-годишна сделка. Заради политическата безизходица обаче договорените реформи не се прилагат, вследствие на което не само дефицитът се повишава, но и местните администрации трупат дългове. Правителството заяви, че ще използва 6 млрд. евро от европейските фондове за развитие тази година, но според анализатори това е оптимистичен сценарий предвид трудностите в миналото със зле подготвените проекти и бюрокрацията в Румъния.
Reuters припомня, че румънската икономика е в рецесия, курсът на леята е на рекордно ниско ниво, което е в ущърб на две трети от хората, взели заеми в чужда валута, а финансирането на дълга поскъпва. "Манипулациите или заплахите за вашите институции, особено съдилищата, ще навредят не само на вашето правителство, но и на начина, по който финансовите пазари гледат към Румъния", казва посланикът на САЩ Марк Гитенстейн.

Дефицит в опасност

Политическите разправии не позволяват да се прокарат важни реформи като тази на здравната система, приватизацията на неефективните държавни компании и събирането на данъците. В края на юли се очаква МВФ да преразгледа сделката, а Понта твърди, че кабинетът му е изпълнил задълженията си. В края на май обаче бюджетния дефицит беше 7.2 млрд. леи (2 млрд. долара). Според сделката с МВФ той може да достигне 8.8 млрд. леи до половината на годината, ако допълнителни средства се вливат в публични инвестиции. Понта обаче се съгласи да увеличи заплатите в публичния сектор с 8% от юли, което ще е допълнителна тежест за бюджета. Изглежда и амбициозната програма за приватизация вече не е на дневен ред, след като най-голямата компания за производство на електроенергия, държавната Hidroelectrica, смятана за един от най-големите активи на правителството, обяви фалит. Това ще повдигне съмнения за качеството на управление във всички държавни компании и ще уплаши инвеститорите.