Регистрация

// Политика и икономика / Свят

21 3 юли 2013, 20:10, 5395 прочитания

Китайски Панамски канал в Никарагуа

Компания от Хонконг се кани да строи комплекс за 40 млрд. долара

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Скандал за 1.6 млрд. долара

Завършването на мегапроекта за разширяването на Панамския канал е заплашено заради спор за пари

7 фев 2014

Скандал и лоша информация заплашват разширяването на Панамския канал

Международният консорциум, натоварен с проекта, иска допълнителни 1.6 млрд. долара

7 яну 2014

Растежът на Китай се забавя, но броят на моловете се удвоява

В най-големите 20 града се очаква през тази година да бъдат построени 150 мола, спрямо 80 през 2012 г.

7 юли 2013

Новите сили в Средиземно море

Русия, САЩ и Китай напомнят за присъствието си

27 яну 2013

Верига от тунели ще превърне Андите в катализатор на световната търговия

Частен консорциум ще финансира изграждането на жп линия през планината, свързваща Чили и Аржентина

6 окт 2012
Редица неясноти около проекта поставят под съмнение неговата реализация.
Миналия месец конгресът на Никарагуа даде зелена светлина на китайска компания, която планира да построи канал през страната, свързващ Атлантическия и Тихия океан. Мегапроектът на стойност 40 милиарда долара има амбицията да създаде конкурент на Панамския канал. Новината развълнува мнозина в Китай, но предизвика дълбок скептицизъм сред инженери, корабоплавателни специалисти, анализатори, природозащитници и много други, пише американското издание The Trumpet.

От мечта към реалност


Никарагуа отдавна си мечтае да има воден път между двата океана. След завършването на Панамския канал през 1914 г. тази мечта сякаш умира. В края на 90-те години на ХХ век обаче, след като САЩ връщат контрола над канала на властите в Панама, Китай навлиза в региона. Китайската компания Hutchison Whampoa Limited (hwl) подписва концесия за правото да експлоатира канала за срок от 25 години с опция за преподписване за още толкова. Тук може би лежи и ключът за изненадващия план за никарагуански воден път.

Екслузивните права на hwl над Панамския канал изтичат след малко повече от 10 години. Първоначални изчисления сочат, че евентуалното прокопаване на 217-километров канал през джунглите, защитените територии и езерото Никарагуа би отнело между 11 и 20 години. Според някои анализатори е възможно Панама да се дърпа от преподписване на концесията с китайската компания и затова Пекин да е предприел стратегия със заплаха с конкурентен проект.

Очевидният въпрос, който възниква в случая, е има ли икономически резон в строежа на втори трансокеански път в един и същ регион. Някои смятат, че в контекста на шистовата революция в САЩ и ръста в глобалното корабоплаване два канала ще са от полза на индустрията. Неяснотите около сделката обаче са далеч повече от икономическите аргументи в нейна полза.

Множество съмнения

Тъй като Никарагуа е много бедна държава, строежът трябва да се финансира изцяло от външни инвеститори. В замяна компанията, която стои зад проекта – базираната в Хонконг HKND – ще получи правото да управлява канала за следващите 50 години. Освен водния път плановете включват построяването на петролопровод, две пристанища, товарна железопътна линия и две летища. Твърде бързото одобряване на проекта от парламента обаче и самият инвеститор предизвикват недоумението на експертите.

Изпълнителният директор на HKND Уан Дзин е 40-годишен китайски милиардер, натрупал богатството си от телекомуникации, отбелязва Bloomberg. Компанията пусна официалния си уебсайт няколко дни преди подписването на сделката. "Процесът на развитието на този проект е изключително странен и остави много въпроси без отговори", смята Естебан Полидура, латиноамерикански анализатор в Deutsche Bank. "Имаме дълбоки съмнения дали това е сериозен и икономически жизнеспособен проект." Маргарет Мейърс, програмен директор за Китай и Латинска Америка в американската консултантска агенция Inter-American Dialogue, задава резонния въпрос: "Защо Уан Дзин? Той няма никакъв опит с канали или големи инфраструктурни проекти." В опит да разсее скептицизма миналата седмица милиардерът даде официална пресконференция в Пекин, на която заяви, че вече е привлякъл глобални инвеститори и че работата по канала може да започне през 2014 г. и да завърши до 2020 г.

Според наблюдатели обаче единственият знак, който предполага, че всичко може и да е реално, е фактът, че китайските бизнесмени не започват проекти от подобен мащаб без подкрепата на правителството в Пекин. Дзин отрича да има каквито и да е връзки с управляващите, но ако Китай наистина стои зад него, той все пак може и да бъде построен, пише британският журналист Гуин Дайър.

Икономика и геополитика

Ако каналът стане реалност, икономическите ползи за Никарагуа ще бъдат огромни. Според местното правителство работата по един от най-мащабните инфраструктурни проекти в света към момента ще увеличи двойно брутния вътрешен продукт на страната и ще утрои заетостта до 2018 г. За Панама, чиято икономика през последния век се крепи на собствения й воден път, конкуренцията ще се окаже сериозна. Въпреки преустройството на Панамския канал на стойност 5 милиарда долара, което се очаква да приключи скоро и което ще удвои неговия капацитет, оттам пак няма да могат да минават кораби над 65 000 тона. Евентуалният му конкурент през Никарагуа ще може да пропуска модерните контейнеровози с водоизместимост до 250 000 тона. Освен ако световната търговия не продължи да се разраства бързо обаче, няма да има достатъчно кораби и за двата водни пътя. Съревнованието в транзитните такси ще бъде жестоко, което със сигурност ще означава сваляне на цените за транспорт на петрола от Латинска Америка към Китай, но в резултат може и да се окаже, че никой от двата канала не е достатъчно печеливш.

Не по-малък е и стратегическият въпрос. Въпреки че през 1999 г. САЩ връщат управлението на Панамския канал на правителството на страната, и до днес те осъществяват сериозен контрол върху него. Две трети от товарите, които минава оттам, идват или отиват към американски пристанища, а американските военни кораби продължават да имат правото да пререждат опашките, за да минат от единия до другия океан. За Вашингтон контролът над най-прекия път между Пасифика и Атлантика е стратегически приоритет. Щатите със сигурност няма да разполагат с подобно влияние върху евентуален Никарагуански канал и без съмнение ще се опитат да попречат на проекта. | Капитал Daily
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне

Преврат ли е или не е?

Нито мюсюлмански братя са абсолютните жертви в Египет, нито армията се връща на политическата сцена